.
НЕ МИ СЕ СПИ, ТАКА НЕ МИ СЕ СПИ
Не ми се спи, така не ми се спи!
Да те сънувам вече никак не умея…
А времето рисува без бои –
директно върху спомена вилнее.
И избледняват твоите черти,
макар че често ме болят отвътре.
Неказаните думи трополят
в тъгата на безсънното ми утро…
Мълчанието дали ще си простим?
Трънлива е пътеката към рая!
Засядат ми предишните вини,
а Бог по прошката ще ни познае!
Не ми се спи! Така не ми се спи…
.
СЪМНА СЕ ВЕЧЕ
Съмна се вече след толкова мрак!
Съмна се вътре в душата.
И ще поникне от тънкия злак
нова надежда нататък…
Ще се разтворят онези тъги
в обич, която лекува.
Повече няма така да боли
всичко, което си струва…
Ще се огледам отново в Очи,
носещи светла утеха.
Господи, вдигам се. Ето! Прости!
Тръгвам по Твойта пътека!
Румяна Попова-Бакърджиева
––––––––––––––––––––––––––––––––––
Румяна Попова-Бакърджиева е родена и живее в София. Завършила е Културология в СУ „Св. Климент Охридски”. Стихове пише от ученическите си години. Има публикации в Алманах „Нова българска литература”, в сборниците „Всичко за майка ми” и „На изповед пред Дякона” , както и в Антология с християнска лирика „Небе за земята”. През 2018 г. излиза първата й самостоятелна стихосбирка „Коричка вяра”.
.
