Очакваме Вашите мнения и коментари под този текст или на редакционния имейл на сайта Еврочикаго.
Чикаго е уникален град, в който живеят все още непреброени и неизвестно колко, но несъмнено изключително много българи. Днес той се смята за един от най-големите български градове по брой на съгражданите ни в него. Ветровитият град е свързан с България от почти век и половина – още от времето на първия известен български професор по медицина в САЩ. Ето какво пишат наши историци: “Ловчанлията Иван Мишов отива в САЩ през 1878 г. Завършва семинарията в Принстън, става проповедник, но скоро открива, че любовта към Бога не му носи нужното удовлетворение. Записва се студент в Чикагския университет и завършва медицина. Синът му, Иван Мишов – джуниър, пък е първият български професор по медицина”.
Но градът става известен най-вече след пътеписа на Алеко Константинов “До Чикаго и назад”, след който все повече българи, тръгнали да търся своят късмет зад океана, се насочили към този мегаполис. Много от тях по-късно се връщат обратно за Балканската и Първата световна войни, с надеждата за една обединена България. Чикаго се затвърждава като български емигрантски център и при следващата емигрантска вълна – след Втората световна война.
А най-новата вълна от емигранти е след демократичните промени. Тя се оказа и най-голямата. Именно в Чикаго националният ни отбор по футбол написа златна страница в своята история. А града го свързваме и с играта на Христо Стоичков в “Чикаго Файър”. На 4-ти май т.г. той ще дойде отново в града ни, за да представи автобиографичната си книга и вече над 1000 човека са закупили билети за събитието.
Чикаго е известен с това, че след като още от 1976 г. се е заговорило за откриване на Генерално консулство, то стана факт почти 30 години след това. В града съществува традиция от 1960 г. за издигане на 3 март на българския национален флаг пред кметството. Градът ни се слави с многото български училища, с многото български медии, с многото и вече големи и все по-известни български фирми. Имаме куп футболни отбори, медалисти с високи спортни постижения. Известни са и няколкото църкви “Света София”, “Св. Иван Рилски”, “Нов живот” и др. След дни предстои 54-ти ежегоден Пролетен фолклорен фестивал за музика и танци, организиран от българката Галя Милушева и състава “Балкански игри”. Следва поредният фестивал “Верея”, по-късно вероятно на “Хоро” и т.н. Научихме американци на български танци и на български песни.
В Чикаго се издигат и български паметници – на Алеко Константинов в библиотеката на Чикагския университет, на Апостола на Свободата Васил Левски пред църквата „Св. Иван Рилски“, както и паметна плоча на Апостола в двора на църквата „Св. София“. През 2017 г. една от чикагските улици беше кръстена на името на Алеко Константинов. От Чикаго тръгва инициативата за признаването на българския език в образователната система на щата, а през 2006 г. се обявява и обединяването на българските училища в САЩ. Организацията бързо след това се разраства в Асоциация на българските училища в чужбина (АБУЧ), която се превръща в най-влиятелното гражданско обединение с нестопанска цел зад граница. Откриха се и български магазини и ресторанти, които направиха града уютен за нас.
Всичко това доведе и до други ефекти – тук виждаме българските жени да раждат (често при български доктори) повече, отколкото в България. Списъкът с изброеното разбира се не е пълен, ще се радваме заедно да го допълним, защото има още много други неща, с които да се гордеем.
Лично пишещият тези редове се гордее с това, че българските политици не обичат много да гостуват в нашия град. А когато все пак ни посетят, то тук въпросите, които им се отправят, са далеч по-остри, отколкото на други места. Хубаво е, че в Чикаго се разраства такава общност, която е повод за бъдещи надежди. Все по-ясно разбираме, че в този град има място за всеки, има бизнес за всеки от нас, широки възможности за израстване, образование и развитие.
Но вероятно има и нещо, което ни липсва на всички нас като общност?
Тук стигаме до въпроса в анкетата ни: Какво му липсва на българско Чикаго? Очакваме Вашите мнения.
Дано тази анкета да достигне до повече хора. От своя страна обещаваме да обобщим отговорите Ви до следващата неделя. Молим Ви също да запомните датата 13 април 2019 г. (събота). Предлагаме ви тогава да се съберем. И нека заедно се опитане да издигнем още повече авторитета и значението на българската общност в града ни. Пожелаваме Ви приятна неделя!
.
Браво!
Здравейте! Поздрави от Русе! Щастлива съм за това, което се случва и ще се случи! В Чикаго са двамата ми сина, имам и внук. Бях на гости 3.5месеца.В момента съм в България и чакам да ми излезе зелена карта за да се върна при „децата“. Тук имам фондация „Русчук“ за работа в социалната сфера. Работила съм в соц. патронаж 10г.Сега съм пенсионер по болест, но съдействам за решаване за проблеми с институциите и др. Направихме първия в Бг. Клуб на родители на емигранти. Имаше за това информация по БНТ-2 за Русе. Тук е много трудно да се работи ако не си човек на… когото трябва. Видях, че от Чикаго има други възможности! Срещнах се с русенци, намерих нови приятели. Поддържам връзка и така виждам какво и как се случва! До 1г. ще се върна в Чикаго и ще стоя дълго. Всяка година ще се връщам в Русе. Имам няколко идеи и каузи, които ще споделя като дойда. Мислех да спирам дейността на фондацията ми, но сега ще обмисля…. От 2011г. работим с приятели доброволно! Не ми финансират проекти, защото не съм от послушите! Успех на това Богу угодно дело!