Преди две седмици на страниците на Еврочикаго и в няколко Фейсбук групи публикувахме анкета под заглавие: «Какво му липсва на българско Чикаго?» (вж. линк 1 и линк 2)
Доста хора го видяха – някои го лайкнаха, други писаха и коментари. Но сме най-благодарни на тези, които ни се обадиха, и така получихме много добра обратна връзка.
Като продължение, Ви предлагам личното си мнение по повдигнатия въпрос. И отново ще очакваме да се получи обсъждане.
Опитвам се да напиша този текст максимално сбито – за някои той може да остане неразбираем – готов да отговоря на всякакви въпроси. На други може да стори дълъг и излишно подробен, но тази тема няма как да бъде предадена с няколко изречения. За да избегна риска да отегча някой читател, ще разделя текста на няколко части, които ще бъдат публикувани няколко дни поред.
В първата част най-важното, което искам да подчертая, е: за да съществува една общност като субект, тя трябва да е организирана. Това се отнася и за нашата общност в Чикаго.
Отдавна ни е известно, че съединението прави силата. Не сме забравили и предсмъртния завет на кан Кубрат (вж. картината).
Ето защо хората по света се обединяват. Като започнем от семейството, рода и най-малката организация (няколкочленна организирана група), и достигнем до държавата, като организация на гражданите.
Политическият живот доказва също силата на обединенията. През 1917 г. в Русия болшевиките с 1,5% от населението са направили революцията. Сто години по-късно в България, за най-голямата партия ГЕРБ са гласували по-малко от 1/5 от гласоподавателите, а има влезли в парламента партии и с 5 пъти по-малко гласове (т.е. 1/25). И някои от тях в момента диктуват условията на цялото правителство и държава.
Има големи маси от хора, които обаче не успяват в обединението си. Кюрдският народ е около 40 милиона, но не е организиран в държава и те нямат тежестта на Малта например, която е със 100 пъти по-малко население. Защото Малта е член на ООН. Тя има запазено място в Съвета на Европа и в най-различни международни организации. А кюрдите посещават спорадично тези организации и то само, ако някой ги покани.
Другата основна причина, за да пиша тези редове е, че често ми казват, че ние, българите в Чикаго, сме пренесли всичко най-лошо от България тук. Вероятно сме пренесли и лошото, но смятам, че ние сме тези, които трябва да дадем пример за това, че можем да живеем добре и организирани.
Това не означава всички да харесваме едно и също, и да викаме за един отбор; означава по най-важните въпроси да намираме консенсус. Натрупахме достатъчно години и опит в този град, за да разберем, че има бизнес за всеки и няма какво толкова да делим. Може да има различия и това е съвсем нормално, но по най-важните въпроси трябва да постигнем съгласие и общо мнение.
Може ли и как да се случи това? Много хора ми казват, че е невъзможно да се обединим, но вече имаме примера на българската общност в САЩ от началото на миналия век. А основен пример за мен са и Бесарабските българи, които за два века са запазили език, обичаи и култура.
И така, следващият текст (продължение на този) ще е на тема „КАКВИ задачи може да реши една обща организация?“. Задачи, които не са по силите на сега съществуващите и често конкуриращи се български организации в Чикаго.
Очаквам Вашите мнения!
Петър Стаматов
Пешо, да прегледаме доводите ти ?
Значи искаш българите в Чиаго да се обединявали, а същевременно се въмущаваш, че ГЕРБ управлявали , имайли само 20% подкрепа. (което е нелепо – който е искал – ами да е гласувал).
Това общество се гради на активните хора, останалите са един вид .. пълнеж, плуващ шо течението. Не може хем да искаш обединение , хем да се възмущаваш , че така работи демокрацията.