Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед.
Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма
и е станала синя прашинка от синьо небе.
Но на нашата всяка сълза е оптична измама
и през сълзи навярно се вижда далеч по-добре.
Аз се местя. Заменям си всички централни адреси
за квартира във някой блажено затънтен квартал.
Каня банда загубени каузи на тайна трапеза
и ги черпя направо с дъжда, първоточен и бял.
Благодарна съм. Знаеш ли, няма понятна причина –
може би е защото говоря понякога с Бог.
Ти разбираш, защото живееш във къща с градина
върху светлия облак, заспал в небосвода висок.
А светът си е същият – само че още по-ничий
и съседките още по-често ми искат цветя.
Правя хляба ти. Нищо, че вече вкусът е различен
и съвсем не мирише на нива и лятна звезда.
Нося новите дрехи. Но въздухът лепне бедняшки.
Няма кой да изкърпи ръкава, от вятър разшит.
Вечността е отдавна неделно забавена крачка
и със времето – днешното – вече сме станали квит.
По земя сме наравно. Но после сека през звездите
като пух, като звън, като обич, към други места.
Бабо, идвам си. Пътят е син над върха на тревите.
Отвори ми. Дори и да няма такава врата.
Петя Цонева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
Петя Цонева е родена в гр. Габрово. Завършила е „Приложна лингвистика“ (английски и френски език), „Конферентен превод“ и „Британистика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където работи като преподавател. Там тя защитава докторантура и доцентура в областта на английската литература. Лауреат е на множество национални конкурси за поезия, сред които „В полите на Витоша“, „Яворови дни“, „Добромир Тонев“, „Пролет моя“, „С море в сърцето – Царево“, в които печели първи места. Има второ място от конкурса „Биньо Иванов“, трето – от „Николай Лилиев“ и отличие в „Дора Габе“. Публикувала е в „Литературен вестник“, „Литературен глас“, „Литературен свят“, сп. „Птици в нощта“, сп. „Везни“, алманах „Романтика“, електронните формати Writecraft, „Тетрадката“, „Откровения“. Автор е на двуезичната стихосбирка „С крило на земята“, издателство на СУ, която е носител на Априловската награда за 2010 г. През ноември 2018 г. излиза и англоезичната й книга с критически анализи Negotiating Borderlines in Four Contemporary Migrant Writers from the Middle East („Договаряне на граници в творчеството на четирима съвременни писатели-мигранти от Близкия Изток“), публикувана от издателство „Кеймбридж Сколарс“. Втората й стихосбирка „Дори да няма врата“ (2019) печели конкурс на Фондация „Буквите“ и участва в двойна премиера, заедно с книгата „A Capella“ на Елица Кръстева.
.
