Вдясно от мен е моята учителка по литература, с която за първи път сядам от матурата, на която се бях явил. Тогава бях голям калпазанин, нищо не четях по програмите ни и имах само тройки и четворки. На матурата бях се взел в ръце и написах чудесен разказ, но г-жа Харитонова заяви:
– Симеоне, този разказ е за 6, но аз добре те познавам, ти не можеш написа нещо такова, затова явно си преписвал.
Не бях преписвал, но системата тогава беше такава, че ако три години не си показал нещо, няма как за една седмица да покажеш резултати. Ако бяхме запазили обжразованието си такова, всички нации щяха да ни дишат прахта.
По същия начин се развиха нещата по физика и другите матури. Но тези нейни думи ме накараха след време като хоби да започна да пиша разказчета.
Г-жа Харитонова ни предаде любов към литературата и аз все така си я обичам. Затова я поздравявам с най-хубавия ми разказ за миналата година – „Африканска принцеса“.
Няколко пъти са ме питали дали има нещо вярно в него. Има – това, че тръгнах с 200 лв., това, че не знаех къде ще отида и пуснах обява, който иска да идва с мене на море, да тръгва….
– А, за лодката ли?
Някога отидохме една компания на Цигов чарк. Бяхме с три коли, 15 човека. Леглата обаче бяха 14 и един от нас, Трифон, предложи да спи в една надуваема синя лодка. На сутринта каза, че е сънувал най-прекрасния сън в живота му. От този миг насетне, всички искахме да спим в лодката и спорехме, накрая направихме разписание. Дойде и моят ред, на петия или шестия ден. Цяла нощ бях в едно необикновено състояние, леко напрегнат със заспало тяло но будно съзнание, защото всичко около мене беше оживяло – щурчета и буболечки свиреха, пееха и се разхождаха. Когато сутринта станах преди изгрев и бях единствения събуден, отидох на брега на язовир Батак и там видях нещо вълшебно….
Африканската принцеса я има! Аз се вслушвам в нейните думи и чувствам как полека-лека й ставам любимец….
Също, както някога и на г-жа Харитонова.
Симеон Коев
Бел.ред.: Разказът на Симеон Коев „Африканска принцеса“, който авторът посвещава сега на своята учителка, бе публикуван миналата година в Еврочикаго. Той може да се прочете ТУК.
.
