Срамно ли е да си семеен и с деца?

Знаете ли, че вече е срамно да си семеен. Още по-срамно е да си с деца. Казвате си – “Тоя е луд?”(пак нали).. И аз така си казвах, до вчера. Докато една мисъл, която се загнезди с съзнанието ми последните седмици, не я проверих за достоверност и се оказах прав.

Представяте ли си да трябва да се качите на самолет, и да се окаже, че пилотът никога не е пилотирал …самолет?

Представяте ли си да трябва да отидете на операция, и в последния момент да разберете, че един от докторите и медицинската сестра, никога не са правили операция?

Опитайте се! Защото точно това се случва.

Оказва се, че нас, които градим нашето семейство България, масово ни управляват хора, които никога не са успели собствено семейство да изградят. Оказва се, че ние, които разчитаме на образованието да изгради децата ни, се доверяваме Стратегиите му да се правят от хора, които нямат деца? Хора, които никога не са хранили бебето си с пюре, не са сменяли пелени, не са будували седмици, когато малкото е болно, не са водили за ръка 10-годишния си син през улицата между колите, ни учат как да гледаме и възпитаваме децата си.

Огледайте се – масово политици, специалисти по “Връзки с международни организации”, анализатори в НПО, “опинион мейкъри” (изчанченото название на някой с много връзки) вече или не са семейни, или са, но нямат деца. Грижат се само за себе , за кариерата си, за новата си кола или хубавата служба. Днес са тук, утре са там – на 1000 км. Нямат ангажименти към местното училище, към местната болница, към кварталната улица… защото техните липсващи деца, нямат нужда от тях.

Реших да проверя фактите, и няколко дена копая информация за тези, които се натискат да представляват Нас и ни управляват в общото Европейско семейство. Направих сравнителна таблици с анализ за СЕМЕЙНОСТ и БЪДЕЩЕ/БЪДЕЩНОСТ, отразяващи отношението към семейните ценности, на тези, който се натискат да ни представляват. На едната партия коефициентът е 0.18, т.е там децата са им последна грижа, на другата е 7 пъти по-голям – 1.41. Няма да казвам, кои са за да не правя реклама – вие си вижте. Ако не вярвате на мен – идете на сайтовете им, макар че повечето са празни откъм автобиографии.

Прерових голямата част от онези 300+ кандидати за евродепутати и се оказа, че масово те или не са женени, или са, но нямат деца. Масовата част от тях са се вторачили в своята кариера на “изследовател”, “консултант по европейската интеграция”, “икономист, управляващ няколко бизнеса” , но в тази кариера са пропуснали най-важната професия – това Да си Съпруг(а) и Родител! Нима има по-върховна професия, от това да гледаш дете? Нима на света има по-голяма “заплата” от това да видиш децата си здрави и усмихнати? И знаете ли, кое е по-страшното – между тези, които не са писали за семейното си положение, вероятно има такива, които имат деца и съпруг(а), но тях или партията им ги Е СРАМ ДА ГО НАПИШАТ. Или ако не ги е срам, то поне няма значение.

Анализът, който направих е в линка по-долу. Ще видите листи с политици, където количеството на Университетите и Дипломите превишава многократно количеството на… понятията “баща” и “майка”. Те не са важни. Запътили сме към Европа, но се чудим защо има Конвенции, Стратегии, Норвежки глупости? Ами има ги – защото хората, които изпращаме трябва първо да са били “в нашите обувки”. Да са кърмили, носили, пазили, образовали, хранили, обували, плакали около децата си. За да ни разберат.

Разбира се, че един човек , може да е прекрасен лекар, учен, анализатор, химик, шофьор или евробюрократ и без да е семеен или да има деца. Разбира се , че има хора , които не могат да имат деца, но нима да осиновиш дете, не е още по-голям героизъм? Аз лично имам няколко познати и роднини, които са осиновили или се грижат за чужди деца – ами техните усилия и саможертва са двойно по-големи. Но всички те знаят какво значи да си родител и да носиш отговорност. Как така сме готови да пратим в Българския или Европейския парламент, които искат да градят голямо Европейско семейство, но за това как се гледа нормално малко семейство само са чували. По телевизията.

Последните 15-на години, много от нас ни една и съща мисъл ни тормози – “Накъде върви светът”, ако “това вече е така”? Ами така ще е – от наше име решение взимат хора, които днес са тук, утре ги няма (на 1000 км разстояние). Хора, за които промяната е постоянна. За които семейно огнище е трудно определимо понятие. За тях са важни броят на кликове, и колко пъти ще ги цитират по ТВ.

Преди 30-40 години, най-важното нещо за кандидатите в американските избори е било семейното им положение – съпруга , деца, евентуално внуци. Развеждал ли се е кандидатът, т.е колко е стабилен, има ли нарушения в малкото си семейно огнище, ходи ли на църква? А колкото повече деца – толкова по-сериозен и стабилен е той, щом успява да се грижи за тях. Щом успява да се грижи за толкова много – ще се грижи и за Обществото, като семейство. И разбира се – Патриот ли е? В нашият соц. лагер имаше други по-основни неща като – “Колко е верен на комунизма”, “Колко добър заварчик е?”, “Редовно ли си плаща ОФ чл. внос?” . Как стана така, че вместо да усвоим американската доказала се традиция, ние усвоихме … комунистическата. Не само ние – цяла Европа е така. Спомняте ли си онези колажи с бездетните Меркел, Макрон, Мей и пр.. Е вече може да ги видите и в България.

Семейните ценности не струват – важното е да изпратим в Европейския парламент, специалисти по… “европейски комуникации”,”лидерство”,”автентично десни/леви”, нищо че са 28-30 годишни, с нищожен опит в живота. Алегорично погледнато – самолетът на България (а и на Европа) , както и операциите по спасяването им се правят от индивиди без опит.

Искате да спрете експериментите с историята, с децата, с …

Ами можете – Не ви агитирам да гласувате за А или Б, агитирам ви да си погледнете листите, да погледнете изследването, и да намерите, този кандитат, който е бил “във вашите обувки”.

В изследването ще видите 2 параметъра – Коефициент СЕМЕЙНОСТ (отразяващ колко семейна е една партия), и Коефициент БЪДЕЩЕ/БЪДЕЩНОСТ (броят на децата, отглеждани; отразяващ какъв е приноса в Обществото ни като деца). Повечето кандидати са с празни полета. Но има и такива, с 4 , с 5, с 6!!! , които въпреки трудностите ги отглеждат за да станат българчета. Аз лично имам три и едвам издържам, не мога да си представя какъв георизъм е да имаш 6! Но това са хора, които наистина се борят за своето бъдеще , и за бъдещето на България. Ако избираме между тези с опит – няма да имаме безумни закони и стратегии. Защото те ще имат и нашия опит. Аз лично повече никога няма да гласувам, за човек, който не е семеен и не е направил опит поне са създаде или осинови дете. Не напразно най-трудното нещо в Америка е да отгледаш деца – далеч , по-трудно от това да станеш милионер, например.
Иначе, ще се питаме – има ли пилот в самолета, всяка седмица!