На 15 май следобед в Градското управление във Враня се проведе презентация и „публична“ дискусия за актуализираната „Студия за оценка за въздействие върху околната среда на проекта за експлоатация на руда за олово и цинк в местностите „Вучково леговище“ и „Кула“ в състава на мината „Грот“ А.Д. Крива фея, (бившата мина „Благодат“ в с. Мусул, Босилеградско).
В презентацията участваха авторите на въпросната Студия – специалисти от Рударско-геологическия факултет при Белградския университет: д-р Никола Лилич, д-р Динко Кнежевич и д-р Александар Цвийетич, шефът на Отдела за оценка на проекти и дейности върху околната среда при Министерството за защита на околната среда Зоран Велькович, поръчителят на Студията и носител на проекта, директорът на „Грот“ А.Д. Крива фея д-р Златко Драгосавльевич, представители на общинските служби за защита на околната среда във Враня и Босилеград, и представители на неформално сдружение „Еко Краище“ като представители на заинтересираните граждани от Босилеград.
Самата Студия има 182 страници и подробно описва географията, геологията, технологията за изследване, изкопаване, първоначална обработка, флотация, извозване на оловно-цинковата руда и отлагане и изпускане на вредните материи. Авторите повече се концентрират върху цялата мина, и по-малко върху конкретното предстоящо разширение на мината, което е и предмет на Студията.
Въз основа на това са дадени и оценките за въздействие върху околната среда, които накрая могат да се сведат до общоизвестното мъдро заключение: „Опасно е, но ако се приложат предвидените стандарти за мониторинг и защита на околната среда, няма страшно“. Разковничето е точно в това „ако“.
Въпреки че презентацията и дискусията бяха обявени за „публични“ и бе отправена покана за изпращане на мнения и забележки, журналисти нямаше и, следователно, в медиите не се появи никаква информация нито за презентацията, нито за самата дискусия. Със Студията се запознаха само ония, които имаха времето и търпението да отварят сайта на Министерството за защита на околната среда, и да четат десетки страници на трудно смилаем специализиран език. Обработена журналистическа информация, пригодена и разбираема за средностатистическия читател, няма и сега.
Така презентацията и дискусията във Враня се превърнаха в монолог на празна сцена, в който специалистите от Рударско-геологическия факултет и Министерството на околната среда изложиха чисто научно-технологичната и законодателната страна на въпроса. Представителите на общинските служби за защита на околната среда във Враня и в Босилеград с мълчаливото си „евет“ присъствие, също не дадоха никакъв принос в дискусията.
Не така стоят нещата с представителите на неформалното гражданско сдружение „Еко Краище“. Те най-напред са доставили две бутилки силно замътена вода, наточени в непосредствена близост до мината. На Министерството за защита на околната среда са доставили цели 18 забележки върху Студията и накрая са поискали мината „Грот“ да бъде закрита, в интерес на околната среда на Краището, а срещу собствениците да се образува съдебно производство! Това, разбира се, е предизвикало възмущение и негодувание сред поръчителите и авторите на Студията.
Само че на повечето мнения и забележки специалистите са нямали никакви отговори.
От въпроса защо презентацията и дискусията се провеждат във Враня, когато въпросните разширения на оловно-цинкови руди се правят на територията на Босилеградска община, до въпросите защо изобщо се дискутира разширяване на мината върху територии,защитени с Плана за защита на околната среда на община Босилеград и с Местния екологичен акционен план на Босилеград (2018-2022), са получени само изненадани погледи и двусмислени намеци, че забележките са прекалено подробни и вероятно са резултат от „екипна работа“!?
Имаше и такива съкрушителни забележки, че Студията не отчита, че на мястото, предвидено за разширяване на оловно-цинковата мина в слива на Любатска река, има защитени растителни и животински видове (инсекти, птици и влечуги), някои от които са под международна защита, че има особени места за размножаване и опазване на застрашени видове речни риби и пр. Изказани са забележки и за неефективното „пречистване“ на отпадните води, които се изливат в притоците на Любатска река, както и за липсата на задължителните и редовни замервания на качеството на текущите, подземните и питейни води в слива на Мусулска и Любатска реки. На въпросите за съмненията, че Лисинко и Власинско езеро са само утайници за замърсените от мината отпадъчни води, също не бе даден категоричен отговор.
Студията не дава отговори за качеството на питейната вода, за качеството на въздуха над мината и околните села Горна Лѝюбата, Ръжана, Лисина и Босилеград, и за качеството на почвата в близост и около мината. Студията не дава пълна оценка за опасността при екстремни ситуации от високата дига (80 м.) и препълненото с опасна тиня хвостохранилище (6,5 милиона тона отпадни материи, върху площ от 24 декара). Бяха изказани и забележки за използването в производствения процес на забранени в света отровни химически реагенси: натриум-цианид, оловен и меден сулфид, и за тяхното изливане в притоците на Любатска река. Не по-малко са опасни и използваните експлозиви и неизбежното изливане на газове и синтетични масла от тежките машини, шумът, който те произвеждат, и неговото въздействие върху хората, домашните и дивите животни.
Към тия забележки можем да добавим и още.
Според международните конвенции, при разработка на проекти, в които има съмнения за вредно екологично влияние в трансграничен аспект, трябва да се поиска мнението и на съседните засегнати държави. Следователно, ако част от отпадните води от мината „Грот“ (особено при съмнения за наличието на отровни реагенси), се изливат в Любатска река, която е приток на Драговищица и Струма, авторите на Студията за оценка на въздействието върху околната среда е трябвало да осведомят и да поканят за участие в нейното изработване специалисти от Министерството на околната среда и водите на Р. България. Такава покана, според публично достъпните информации, не е била отправена.
В Студията на стр. 96 пише: „Когато става въпрос за защита на природата, трябва да се отбележи, че съгласно Решението, на мястото на което се предвижда провеждането на рударски експлоатационни дейности, няма природни богатства, за които да е задвижена и проведена процедура за защита, което облекчава провеждането на мероприятия за защита на околната среда. Обаче, трябва да се припомни, че част от водите на Божишка, Любатска и Лисинска река се насочват в Лисинско езеро, а от него се изпомпват във Власинско езеро, което, според посочените Закони, е защитено природно богатство от изключително значение.“
Твърдението, че на мястото, където се планира разширението на мината „няма природни ценности за които да е задвижена и проведена процедура за защита“, не е съвсем точно, което се вижда и от „Картата за положението на защитените природни богатства и значителни екологични райони на територията на община Босилеград“.
За Власина обаче са прави. Правителството на Сърбия през 2006 г. донася специална Уредба за защита на Власина като район с изключителни природни дадености. Власина е регистрирана и в регистъра на международно значителните райони за орнитофауната и растителността и др. Няма никакво съмнение, че водите, които се изпомпват от Лисинско във Власинско езеро, трябва да бъдат напълно чисти, а това изцяло зависи от това какво се изпуска от мината „Грот“ в Любатска река.
В коментарите в социалните мрежи по този повод остана съмнението, че някой нарочно замита под килима опасността по околната среда и дава зелен сигнал на фалирала фирма „Грот“ А.Д. Крива фея, да продължи експлоатацията на оловно-цинковите руди по стария начин, с всички произтичащи от това последици за околната среда на територията на общините Босилеград и Враня. И не само. Водите от Власинско езеро изтичат през Върла река и отиват в Южна Морава. Опасността от замърсяване на цялото Поморавие съвсем не е за подценяване. Размерите на това замърсяване, предизвикано от дългогодишната експлотация на олово и цинк в мината „Благодат“, все още са неизвестни, поради „липса на официални данни“.
Липсата на данни се дължи на това, че някой не иска или няма интерес да ги събере и публикува. А точно от това зависи съдбата на Краището.
Остава да видим кой ще победи: еколозите-идеалисти, които се вълнуват от съдбата на природата за десетилетия напред, или хищните международни рудодобивни компании, и свързаните с тях корумпирани държавни органи, които се вълнуват само от лесни и бързи печалби.
Иван Николов
