Небето като от коприна, това е моята родина!

Организирана престъпност, нагласени търгове, руски натиск, енергийна мафия, манипулирани медии, престъпници, изнудване, контакти, приятели, президент, югоембарго, покрити ядрени аварии, лобита, на студено през зимата… Небето като от коприна, това е моята родина! Изредените думи обобщават образа на България такава, каквато са я видели американските посланици в София през последните няколко години. За малка част от българите това не е новина, други са искрено възмутени, трети може би са гневни на поредната „антибългарска кампания“. Мнозинството обаче не дава знак да се е развълнувало от разкритията за България, които станаха публични благодарение на Wikileaks.

Началото на седмицата започна с поредния прочит от Wikileaks – президентът Георги Първанов назначавал послушни свои приятели по върховете на армията, за да пречи на модернизацията. Преди това прочетохме, че близък до него бизнесмен вероятно е въвлечен в оръжейни сделки в нарушение на югоембаргото, трафик на метаамфетамини и т.н. Всеки нов документ от Wikileaks прави картината все по-детайлна, но неприятното усещане е, че нищо не следва от тези новини. А дали нещо трябва да следва от разсекретеното мнение на няколко американски посланици? Истината е, че това не е оценката само на Съединените щати за събитията и процесите в България. Тези оценки са основани на вярването, че управлението трябва да е открито, последователно, да има върховенство на закона и действията да отговарят на публично поетите ангажименти. Тези принципи ръководят всички демократични държави – т.е. партньорите на България в НАТО и Европейския съюз.

Wikileaks като обяснение

Wikileaks направи така, че целият свят чете мненията на американските дипломати. Но извън всякакво съмнение подобни документи изпращат посланиците и на другите държави, които принадлежат към т.нар. Запад. И техните виждания за обстановката са много сходни. Разликата е, че все още не са стигнали до Wikileaks и засега може да се чуят само в неформален разговор. И само фактът, че Джулиан Асандж не се е добрал до грамите от посолствата на Германия и Франция например, засега ни спестява подробното и нефилтрирано мнение на представителите на Берлин и Париж. Затова когато говорим за присъединяването на България към Шенген, разговорът не трябва да се ограничава до техническите неща – прочетете грамите от Wikileaks и ще научите какво мислят и западноевропейските правителства и защо не искат да отворят вратите си за организираната престъпност.

И какво от това

Публикуването на грамите от Wikileaks в началото беше определено като световен скандал. В България обаче този скандал се разви като всеки друг български скандал. В началото бяха големите заглавия, после се появиха някои от споменатите в грамите, които с необезпокоявана усмивка разясняваха „как американците нищо не разбират“. Накрая дойде безразличието и всеки следващ публикуван документ от Wikileaks за България привлича все по-малко интерес. Вероятно едно от обясненията за това е в самите грами – на 18 юни 2009 г. посланик Нанси Макълдауни пише от София „Българските медии са силно манипулирани и все по-концентрирани в тесен кръг“.

Решението е, където е проблемът

Дори и всичко нередно в България да е видно за чуждите дипломати, дори и всичко нередно да е подробно описано и връзките да са изяснени, никой отвън няма да започне промяната. Превръщането на България в нормална държава е в интерес основно на българските граждани. Интересът на Съединените щати невинаги съвпада с този на България и самите грами го доказват – когато България прекали със заиграванията с Русия, Америка използва тази слабост, за да поиска изпращането на повече български войници в Афганистан. И така българските правителства дават нещо, за да правят необезпокоявани други неща. И само когато критична маса хора тук, в България, започнат да виждат по същия начин проблемите и да им пука от това, тогава те ще поискат и промяната. След това е лесно.

Източник: http://pari.bg/