11 май църковен празник на Светите братя Кирил и Методий (Кирилл и Мефодий, St. Cyril and Methodius)

През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий. Още в ранното средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство. По нов стил 24 май се отбелязва като празник на българската просвета и култура, както и на славянската писменост.

Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 година денят на „светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

Славянските първоучители, братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци от Българската православна църква. Считани са за равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа.Православната църква ги тачи като едни от светите Седмочисленици. Братята са родени в Солун, Византия, през 9 век в седемчленно семейство на високопоставения военен управител Лъв и жена му Мария. От краткото житие на Кирил може да се разбере, че това е аристократично семейство забегнало във Византия през 8 век вероятно по политически причини като немалко други. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година; Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема името Кирил. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо Теоктисто, който е влиятелна личност в Империята. През 843 година Кирил пристига по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област, населена предимно със славяни от българската група, недалеч от Солун.

В исторически документи е спомената т.н. Брегалнишка мисия на Кирил в югозападна България, където са покръстени много българи. През 860 година братята са натоварени с мисия от византийския император Михаил III и патриарха на Константинопол, Фотий, който бил един от професорите на Кирил в Магнаурската школа и негова пътеводна светлина в по-ранните години. Кирил и Методий заминават при хазарите с цел предотвратяване разпространението на юдаизма в Хазария. Тази мисия не е така успешна, тъй като по-късно хаганът приема и налага юдаизма като официална религия, но братята откриват в Крим мощите на свети Климент, събитие с огромна важност за тогавашния свят, и са тържествено посрещнати и благословени от папата когато ги връщат в Рим. След завръщането им в Константинопол Кирил става преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий е назначен за игумен на манастира Полихрон. Там завършват започнатото според някои историци през 855 година създаване на първата славянска азбука и превод на основните богослужебни книги. През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Тя предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги – Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това дело те полагат основите на старобългарския литературен език. Кирил и Методий отиват в Моравия през 863 г. и остават три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква. През 867 г. те защитават делото си пред папата в Рим, където Кирил, чрез ораторските си умения принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. През декември 867 год. двамата братя предприемат пътуване към Рим през Венеция. При диспута във Венеция с привържениците на „триезичието“, според които словото божие може да се проповядва само на три езика – еврейски, латински и гръцки, Константин -Кирил Философ изнася реч, в която защитава славянския език. Забележителни са за поколения наред неговите слова: „Бог не праща ли еднакво дъжд на всички? Също тъй слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?„

Блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква Св. Марина е отслужела литургия на славянски език, а славянските книги осветени. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г. и е погребан в базиликата „Св. Климент“. (San Clemente), а Методий, изтощен от дългата борба с враждебното на славянската кауза немско духовенство, от униженията и затвора, в който е хвърлен заради това, умира като архиепископ на Великоморавия в столицата ѝ Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан там.Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си.

Делото на Кирил и Методий е съхранено и продължено от техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Те се насочват в 886 г. към приелата преди две десетилетия християнството България. Тук те са посрещнати с почести от нейния княз и кръстител Борис I. С неговата благословия и подкрепа в столицата Преслав, както и в югозападните й предели, в Македония, в Охрид, сподвижниците на солунските братя създават две големи книжовни и духовни школи. Така например изпратеният в Македония Св. Климент (ок. 838-916), за който се знае, че е българин по произход, обучава само за 7 години над 3500 ученици! Така славянската писменост, старобългарският език и богослужение, след неуспеха на Методий и неговите ученици във Великоморавия, се развиват бурно и неудържимо в България. Оттук именно през следващите столетия те се разпространяват в Сърбия, Хърватско, Киевска Рус, Литва, Влашко и Молдова . Създаването на нова азбука за определен език по принцип включва усилията на много поколения. Ако останалите европейски азбуки са резултат на дълга еволюция, Константин-Кирил създава своята като еднократен акт. Първоучителят на славяните не е само изобретател на тяхната писменост. Заедно със своя брат Методий и учениците той е и този който прави и първите преводи на новия писмен език, издигайки го до сакралното ниво на еврейския, латинския и гръцкия. В този смисъл делото на Константин-Кирил Философ оставя траен отпечатък не само върху християнската съдба на източна Европа. То се вписва в борбите за диоцез между Източната и Западната църква, и определя зоните на религиозните конфесии, които до днес бележат културните граници на континента.

Именници днес са: Кирил, Кирилка,(от гр. „кирилос“ – господарски), Методи, (от гр. „методиос“ – който изследва) Метко, Киро, Кируша, Владо, Властимир, Властимира, Всевлад, Властимира,  и др.

Кирилицата е преработен вариант на глаголицата, създаден от Климент Охридски, по заповед на Симеон I, за нуждите на българската държава. Универсалната роля на българите като разпространители на цивилизация я разпространява, също така яростно, както преди половин век бе популяризирала глаголицата(която остава държавна азбука в Босна и Хърватия векове наред). Поради универсaлността си Кирилицата успява да се наложи и над много далечни за нас народи. Въпреки това, тя графично изменя своят вид, и звуково съкращава някой от глаголическите букви.

Източници: www.pravoslavieto.com, bizimi.com