Лъвица и лъвчето й преминават през африканската савана – в горещината лъвчето се движи трудно.
Минаващият край тях слон разбира, че то ще загине, и го вдига на хобота си, за да го заведе до водата, вървейки редом с майка му.
А ние ги наричаме диви животни.
Те нас – диви хора. (Които ги избиват, заради слонова кост от бивните им.)
Послеслов
„Днес, ако нещо изглежда много хубаво, трябва – за съжаление – да проверите дали е истинско или фалшиво“ – писа ми млад колега и приятел, на когото изпратих фотографията за съвет – истинска ли е?
Той ме посъветва да потърся в дигиталното пространство: Is This a Photograph of an Elephant Carrying a Lion Cub? Получи се, че тя е фотомонтаж, направен през 2018 г. в Националния парк Крюгер (Kruger National Park) в Южноафринската република. След това разпространен в Twitter на 1 април – Ден на лъжата, като една от „най-хубавите фотографии на века“ (one of the best photos of the century). Която се оказа, че е най-красивата първоаприлска лъжа .
„Лъжата често е красива. Истината понякога е грозна“ – написа младият ми колега и приятел.
„В малка схлупена къща, до огъня седеше Истината. Той никога не беше виждал по-стара и грозна жена.
– Вие ли сте Истината?
Старата, сбръчкана вещица тържествено кимна.
– Кажете, какво трябва да съобщя на света? Каква вест да предам?
Старицата се изплю в огъня и отговори:
– Кажи им, че съм млада и красива!“
Робърт Томпкинс, „В търсене на Истината”
Спомнете си също будистката притча за истината, слона и слепите хора и за „Слепите мъже и слонът“ (The Blind Men and the Elephant) на американския поет Джон Годфри Сакс. Може – и за сенките в пещерата на Платон, описани в „Държавата“.
Д-р Георги Чалдъков
