Днес ще се опитаме да докажем, че виновникът за днешното положението в България е нейният «елит».
Редовните ни читатели вече знаят за новата рубрика на страниците на Еврочикаго (вж. линк). Включете се и Вие в написването и обсъждането на бъдещ наръчник: Демокрацията от А до Z (ръководство за начинаещи). За подробности в рубриката и как може да спечелите награда от редакцията – моля, вижте по-долу под илюстрацията*.
За доказателство на днешната ни теза сме се спряли на два текста.
Първият текст е на дългогодишният преподавател в СУ Николай Гусев – «Населението не е народ, народът не е население!» и вече го цитирахме в предишната ни тема (вж. линк). От написаното от автора стана ясна разликата в няколко близки понятия – народ и население, духовност и душевност, социален и духовен аристократизъм.
Чудесният текст на Н. Гусев ни помага да разберем по-добре често използваното понятие „елит“. Според автора, винаги трябва да правим разлика между «личностния аристократизъм» и «социалния аристократизъм». Последният има свой предизвестен трагичен край. А народът или елитът, както тук ще го наричаме, е аристократично понятие и е носител на духовността. Той не се обляга на наследствени, непотични, кастови, класови привилегии и преимущества, а на собствените личностни качества, дадени му свише и доразвити със съзнателни и целенасочени собствени духовни усилия. За разлика от населението, което според г-н Гусев е аморфна, безлика хаотична маса. Но, както казва авторът – духовният аристократизъм избликва от всички слоеве на населението – от най-бедните до най-богатите. Той е дар свише: „И дава всекиму от духа, както си поиска“ и „По плодовете им ще ги познаете“, както глави евангелският текст.
Ето още един цитат:
„Духовната аристократичност на Народа по своеобразен начин му отрежда лидерска позиция сред населението, от което произлиза. Но той не се стреми към нея (както постъпва вечният демагог – социалният аристократ) – тя му е органически присъща. Ето защо, докато в недрата на едно население все още не е унищожена закваската на неговия просперитет – Народът – все още има надежда за оцеляване на държавата. Духовният аристократ е носител на вродено благородство, отзивчивост, алтруизъм, съчувствие, състрадание; отговорен е за своите действия и изисква същото от останалите; държи на дадената дума и не отстъпва пред плътските и материалните съблазни. Не търпи душевният хаос да му налага блуждаещо поведение; напротив, упорито отстоява и твърдо налага общовалидни принципи и правила на поведение, непререкаема отговорност за всички действия и бездействия; безжалостно изтръгва корените на социалната престъпност и отдава дължимата справедливост на жертвите на беззаконниците.“
Николай Гусев завършва тезата си с думите: Дълг на народа (елита) е високо и отчетливо да извика на Самозаспалите: „Стани!“ (Вж. пълния, без съкращения авторски текст ТУК.)
Като потвърждение на казаното досега ще цитирам с малки съкращения и думите на издателя на сп.“Диалог“ – Даниела Горчева от Холандия, от профила й в социалната мрежа Фейсбук (вж. тук):
„Това, което липсва в България, не е активността на българския народ, нито даже демократичната му култура, макар че тя е доста ниска.
Това, което липсва драстично, са достойните лидери, достоен интелектуален елит и прилични политически партии с ясни идеи, с ясни послания.
Не казвам, че липсват читави, умни и кадърни хора, а че липсва читав елит. Това са различни неща. А липсва, защото:
1. Българският елит беше систематично избиван и унищожаван.
2. След 1944 г. по московска рецепта беше създаден псевдо-елит – безвреден за властта и вреден за обществото – угоднически, конформистки, страхлив, интригантски, подъл, малодушен, повърхностен…
3. Беше изцяло променена средата. …
…Когато унищожиш елита на една страна, когато унищожиш средната му класа, която е гръбнакът на всяко общество, когато десетилетия наред подменяш истината с пропаганда и промиваш мозъците, това не са щети, които могат след рухването на тоталитарната власт да бъдат оправени като с вълшебна пръчица!
Елит се създава бавно и трудно.
Трябва да има поне едно столетие читава средна класа, да се гради и натрупва поне в три-четири последователни поколения.
Разбира се, може да има катализиращи процеси, но затова се искат ярки, интелигентни, правно грамотни личности.
Затова не можем да оправдаваме компромисите, конформизма, малодушието, интригантството и повърхността на днешния елит.
И не мога да оправдавам безкритичността на твърдото ядро около жалките остатъци от сините партии, не мога да оправдавам техния фанатизъм. Тия, дето искат да са лидери, ще трябва да носят на критика и то на здрава критика, а не да си мислят, че са много умни, ама простият народ не ги бил разбирал!
Абе, аланкоолу, не простият народ трябва да те разбере теб, а ти трябва да разбереш грижите и страховете на този народ! Защото ти, ако не го разбереш, КАК ще го вдъхновиш да те следва? Ако изобщо имаш идеи и знаеш какво да правиш, как да го направиш и къде, по дяволите си се запътил?
Та престанете да ругаете хората в България, че са били пасивни, когато никой не им предлага никаква прилична алтернатива.
Много са си разумни българите даже. …
…И докато липсват читави лидери и свестни почтени политици, хората ще гласуват за по-малкото зло. Няма какво да корите тях, корете себе си. Защото властта се търкаля по земята, ама няма кой да я вземе.
Понеже на никой не му с е занимава сериозно с политика, никой не иска да се самообразова, а ако се появи някой кадърен, започва се с интригите и ударите под кръста.“
Даниела Горчева завършва с думите:
„…Това че в България няма уважение към авторитетите и че има много всезнайковци, е друга тема и с други причини. Всъщност, пак със същите причини: липса на доверие в елита (и то напълно основателно) и комунистически манталитет, вследствие на марксистките догми за народа като основен фактор.“
Като коментар под този пост на Д. Горчева във Фейсбук от Еврочикаго написахме: „Населението по света е не по-добро от нашето. Проблемът ни е (псевдо)елитът.“
****
И накрая отново искаме да Ви попитаме, дали сте съгласни с твърдението:
Елитът е най-отговорен за положението в държавата.
Моля, оспорете това твърдение!
Пишете ни на редакционния имейл или като коментар под тази статия. Този, който успее убедително да ни опровергае, ще получи подарък от редакцията – избрана от нас книга от книжарницата на сайта.
Благодарим Ви предварително и за всякакви съвети по новата рубрика, предложения за политически аксиоми и постулати. Приемаме и всякакви идеи за взаимно сътрудничество или спонсорство.
Вж. също предишната тема: Народ и население…
(Очаквайте продължение.)
.
* Следва информация за новата ни рубрика на сайта Еврочикаго.
За обща илюстрация на рубриката сме избрали горната популярна картинка, която е от корица на поредица от бестселъри – вж. подобни книги на български (линк1) и руски език (линк2). Избрахме я поради разпознаваемостта й и ще се радваме, ако някой дизайнер ни помогне тя да бъде на български език.
Седмично, един или няколко пъти, в зависимост от активния политически сезон и злободневните теми, ще публикуваме някоя политическа мисъл или заключение, наше или чуждо, което ще Ви предложим, да го оборите и да докажете, че не е вярно. Ако не се намерят разумни доводи, ще включим това твърдение в един бъдещ азбучник с най-важните твърдения, които трябвало да се знаят от всеки гражданин, който по някакъв начин и/или дори само с гласа си участва в политическия живот на България. За сега, както вече разбрахте, работното заглавие на рубриката и бъдещия азбучник е: Демокрацията от А до Z (ръководство за начинаещи).
Обръщаме се към всички бивши, действащи и бъдещи политици, политолози, експерти и граждани с апел да се включат с професионални коментари и становища в разработваните казуси.
Целим да провокираме гражданското общество да формира собствено мнение за демократичните промени в родината ни, да има високи изисквания към качеството на политиките и политиците ни, и да проявява нетърпимост към лошите практики.
Целим също да предизвикаме и култивираме уважение и признание към съвестните и компетентните политици. Защото се случва, дори при наличието на този облагодетелстващ партиите Изборен кодекс, в Народното събрание и в другите изборни органи у нас да попаднат и личности.
Надяваме се заедно да повишим нашата обща политическа култура и знанията ни за демокрацията – тази несъвършена социална система, по-добра от която – според Уинстън Чърчил – не била измислена. Наистина ли?
За да поправим днешната демокрация, трябва да сме наясно как да стане това, и този бъдещ азбучник може да ни помогне. А защо не след създаването му да не въведем получения текст в една изчислителна машина за ПИИ (политически изкуствен интелект)? Робот с изкуствен интелект, който да ни помага, като ни обучава и се самообучава при решаването на ежедневните задачи, които възникват в нашия политически живот.
.
Чудесен коментар, който обаче… никак не противоречи на текста на статията.
Защото авторът му – Димитър Кръстев сам е разделил хората на 4 групи:
В първата влизат тези, които са се изградили като партньори, поели са отговорност за живота си и са в състояние да се срещат равнопоставено с другите.
Втората група авторът я е заделил са «спасителите“, намиращи се в йерархичните структури.
Третата група Димитър Кръстев сам я е определил на жертвите, на които трябва да им се обяснява как да поемат отговорност за живота си
А последната е оставил за “господарите».
И като заключение може да си извадим сами заключение кой кой е към днешна дата.
И нека утре елитът да бъде по-широк от днес!
“Стани промяната, която искаш да видиш в света“ – да, точно така – социалната промяна започва с личната такава!НА КОГО?!- на циганите, на алчните в злоупотреба с права и власт!
Категорично не съм съгласен с тезата за елита!
В една от книгите си (“Режисьорът на човешката драма“) съм обяснил подробно ВСИЧКИ основни причини за цялото човешко зло, както в личен, така и в обществен план. Развитата по-горе теза и задънената улица, към която води, всъщност прекрасно доказват моята теза. И сега ще се опитам накратко да посоча откъде идва грешката да се търси решението точно там, където то не може да бъде, а именно в тезата за някакъв “добър“ елит, който бил щял, евентуално ако…
Според моите изследвания, наблюдения и събрани доказателства, решението на социалните проблеми, минава през съвсем друго място или както се твърди, че е казал Буда: “Стани промяната, която искаш да видиш в света“ – да, точно така – социалната промяна започва с личната такава! И ще обясня конкретно в какво се състои тя!
Една от причините за стотиците човешки неблагополучия и нещастия е йерархичното мислене на хората, което е стартирало драматичните игрички “Кой е по-по-най-“ и “Кой – кого“.
Йерархичното мислене е продукт на комплекс за малоценност, патологично компенсиран от високомерие. (Механизмът е подробно обяснен в книгата.)
Абсолютно всяка йерархична социална структура (империя, монархия, диктатура, мафия…) се изгражда, поддържа и възпроизвежда от хора с йерархично мислене! Тоест точно такива, които си мислят, че без лидери и елити, обществото не може да функционира. Много опасна заблуда и цялата човешка история ни го показва!
Психологът Карпман в прословутия си “Триъгълник на Карпман“ описва три типа хора, според ролята им в обществото, (което, разбира се, е йерархично) – господар, жертва и спасител. Колкото и различни да изглеждат на пръв поглед, тези типажи имат един общ знаменател – йерархичното мислене. Което обяснява как и защо те често си сменят местата – господарят може да стане жертва, жертвата – господар, а спасителят – жертва или господар в една непрекъсната игра на взаимно манипулиране. И тази игра продължава да се върти и йерархизмът до такава степен е проникнал в главите на хората, че много от тях просто не могат да видят алтернативата! А тя е пред очите им! Мрежата и в пряк и в преносен смисъл, гарантира равнопоставени отношения между хората. Но тя е възможна само при наличието на хора, които се държат като партньори и са в състояние да се срещнат с другите равнопоставено, а не от позицията на високомерие или подчинение! И тук стигаме до отделния човек и представата, която той има за себе си. Ако тя е малоценна, той има няколко пагубни опции – да се превърне в жертва, да се примъква към силните на деня, да се подчинява, да раболепничи и т.н. Или в опита си да избяга от болката на изкуствено създадения му комплекс за малоценност, да се превърне в горделивец, който се нуждае от смачкани и унизени хора, за да се почувства по-добре. Всеки, който изгражда представата за собствената си ценност чрез сравняването си с други хора е обречен да ги надценява или подценява, от което се ражда драматичната игра “Кой е по-по-най-“. Но всеки, който осъзнае това и се обърне към себе си, скоро ще прозре един абсолютен факт – че е уникално същество и поради това е ценен сам по себе си! Тогава сравненията директно отпадат. В момента, в който очите му се отворят за собствената ценност, те ще започват да виждат и ценността на всяко друго човешко същество! И фактът, че всички останали са различни от него, вече никак няма да го притеснява, а ще го радва! Защото разнообразните умения и таланти на другите хора само могат да обогатят света и така хората взаимно да си помагат да живеят все по-добре, вместо да се съревновават по един изключително тъп начин кой е “по- и най-добър“. Само осъзнаването на собствената ценност, което произлиа от факта на индивидуалната уникалност, може да създаде партньори, които се срещат равнопоставено, в дух на сътрудничество за взаимна радост и полза. И социалната структура в която това се случва се нарича Мрежа, а не йерархия. Само в мрежата е възможна истинската съзидателност, справедливостта, мирът, свободата и любовта!
Хората-партньори, въобще не се нуждаят от лидери или елити! Те се нуждаят от една шепа разумни правила, които спазват, защото са разбрали, че правилата гарантират правата и интересите на всички в тази мрежа. Не лидери, елити и авторитети, а Шепа разумни правила!
Ето едно от тях: “Прави на другите това, което те искат да им бъде направено и то ако имаш ресурс и желание за това.“ Представете си, че всеки започне да спазва това просто правило. Да, ще се наложи някои хора да извършат промени със себе си, например, да се отърват от желанието си да командват и да се месят в живота на други хора, но това е единствения път към истинска мирна и радостна човешка общност.
Ето на практика как може да се случи това, дори и сега – в условията на, както някой вече установи, “провалените елити“:
1. Най-напред се формира Мрежа от хората, вече готови за това – тези които са се изградили като партньори, поели са отговорност за живота си и са в състояние да се срещат равнопоставено с другите и да реализират действия от рода на “печеля – печелиш“. Това са хора, които осъзнато реализират равнопоставено сътрудничество, вместо съперничество, конкуренция и йерархизъм.
2. Привличат се “спасителите“, намиращи се в йерархичните структури, като им се обяснява, че техните благородни намерения ще се реализират много по-добре в Мрежата, отколкото в йерархията, която те сега несъзнателно поддръжат, чрез добрите си, но неосъзнати действия.
3. Привличат се жертвите, като им се обяснява как да поемат отговорност за живота си, защо допускат да са жертви и как да престанат да го правят.
4. Накрая ще останат “господарите“, които жадуват да са лидери, елит и въобще драскат със зъби и нокти към върха на йерархията. На тях може и нищо да не им се обяснява, защото или ще се наложи да се променят, за да влязат в Мрежата или ще се самоизядат или ще умрат в самота, изолирани от мрежовидното общество, където няма място за господари, а само за партньори и приятели.
И така, един от големите проблеми, който установявам и поради който се заех да напиша това опровержение е елитарното или йерархичното мислене, което все още е дълбоко заклещено в главите на много интелигентни хора. Острият връх на пирамидалните общества е отровният трън, дълбоко забит в петата на човечеството, поради което то залита към пропастта на своето самоунищожение! Мрежата е единственото нещо, което ще го спаси и ще се превърне в люлка на новата цивилизация! Няма друга алтернатива!