.
Вие, единствени мои по кръв, по съдба, по език…
Как да ви дойда на помощ със своя тъй немощен вик…
Как да ви дам чаша вяра… Шепа смелост… Коматче кураж…
Аз – един малък поет… Един жалък съименник ваш.
Мощна песен… И знаме развято… Срещу пушки с открити гърди.
И ура! И отстъпва врагът… И било ли е… С нас ли? Преди!
А пък ние сме същите… Същите… Българи! Славен народ!
Но мълчим… Но очакваме…. Нещо… Един илюзорен джакпот.
Просим… Пуска Европа в паничката… Стриктна сума… Във точния час.
Идва Оня… Прибира ни парсата… И на дъното – нещо за нас.
Уж протести… О кей… Еднодневки… Да си викат на оня площад.
Парламенти… Моменти… И менти… Той се хили във своя палат.
А до него палат до палата… И във тях мръсник до мръсник.
Ах, къде си ти, песничка стара: „Кон до коня и щик до щик.“
Вие, единствени мои, по кръв, по език, по съдба…
Знам, че изглежда безсмислена всякаква вече борба.
Но все пак… Но един ден… Когато… Знам, че той ще бъде без мен…
Ще се вдигнат.. .Страхотни… Децата… Наследили нашия ген.
И пребродили чужди посоки…. Ще се върнат пак у дома.
Да целунат коравата… Черната… Родната своя земя.
Недялко Йорданов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
Недялко Асенов Йорданов е български поет и драматург, носител на награда „Златен Орфей“ за цялостно творчество през 1997 г. Роден е през 1940 г. в Бургас. Завършва гимназия в родния си град и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 1962-1963 г. работи като учител в Малко Търново. От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980-1988 г. е главен редактор на Алманах „Море“. През 1990 г. става драматург в театър “Възраждане” – София. Започва да публикува през 1954 г. във в. „Черноморски фронт“. Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Автор е на книгите „16 плюс 16“ (1958), „Всичко ще изпитаме“ (1963), „Едно дете говори с баща си“ (1964), „Когато ставаме бащи“ (1965), „Ние не вярваме в щъркели“ (пиеса, 1968), „И все пак любов“ (1968), „Ние сме на двадесет и пет години“ (пиеса, 1969), „Въпрос на принцип“ (пиеса, 1972), „Лирика“ (1973), „Мотопедът“ (лирична комедия, 1973), „Остаряваме бавно“ (1990), „Не остарявай любов“ (1991), „Поет на социализма и демокрацията. Трендафил Акациев преди и след 10 ноември“ (сатиричен сборник, 1992), „Убийството на Гонзаго“ (1998), „Не си отивай, мой живот (2001), „Здравей, аз“ (мемориален роман, 2005), „И да започнем отначало…“ (2008), „70 стихотворения (2009), „Ела, любов“ (2012), „Сребърна любов“ (2019) и др. Режисьор е на театралните постановки „Мотопедът“ (1975), „Старецът“ (1977), „Любов необяснима“ (1977), „Кажи ми, Кармен“ (1979), „Един час със …“ (1990) и др. Негови творби са превеждани на руски, полски, немски и други езици.
