Тази есен, на 27 октомври, в България предстоят местни избори. Те са почти толкова важни, колкото и парламентарните, защото качеството на живота на хората във всеки град и село зависи непосредствено от действията и бездействията на местните власти. Този вот е особено важен и за политическите сили, защото определя техния властови механизъм за влияние по места и общо, в национален мащаб.
Изборите ще са за кметове на общини (в страната те са 265), за общински съветници (от 11 до 61, в зависимост от големината на общината), за кметове на кметства. В София, Пловдив и Варна ще има избори и за кметове на административни райони. Според решение на Централната избирателна комисия отпреди няколко дни, на изборите на 27 октомври право да избират и да бъдат избирани за съответното населено място ще имат гражданите, които са живели в него поне през последните шест месеца. Уседналостта се отнася както за кандидатите в изборите, така и за избирателите.
Официално предизборната кампания започва на 27 септември, но за Местни избори ‘2019 вече има много материали и коментари по медии и социални мрежи. Ето някои от тях:
(коментар във Фейсбук)
„Да изберем дали и за кого ще гласуваме, не е като да направим избор дали и кой филм да гледаме довечера по телевизията. И без нас и избори ще има, и филм ще излъчат. От политическите ни избори (пасивни, когато не гласуваме, или активни – когато гласуваме) зависи не просто как ще прекараме вечерта, а как ще живеем занапред – зле, добре или още по-добре.
Предлагам този път да изберем да не гледаме и да не участваме отново в тъпия филм, в който ни вкарват толкова години. Нека не изберем същите бездарни актьори, на които ролите не им се получават, защото не са искрени и не вярват, че трябва да правят това, за което сме ги избрали.
Разчитайте на сетивата си. Вижте дали заобикалящият Ви свят е това, което може да бъде. Не слушайте едни и същи хора, които ни препоръчват да гледаме отново същия политически филм със задкулисен сценарий, който ще се изпълнява в малко по-различен състав. Вслушайте се в разума си най-сетне. Сменете филма, канала и телевизията. Опитайте да прекарате живота си по-различен начин.“
(коментари във Фейсбук)
“Много е лесно да се каже, че даден кандидат не става.
Знаете ли на колко хора е предложено и колко са отказали?
Бизнесмени се страхуват за бизнеса си.
Служители се страхуват от уволнение или удар върху семействата им.
Всеки се страхува от нещо и го вижда в момента, в който му предложат да излезе с лицето и името си пред обществото. Да се подложи на унижението медиите им да му намерят сестрата, която никога не е имал, институциите им бухалки да го погнат и държат „на трупчета“ години наред.
Знаете ли, лесно е отстрани да не харесваш, но е трудно сам да застанеш на вятъра.
Уважавайте смелите и им дайте шанс!”
„Когато събирахме подписи за участието на „Демократична България“ на местния вот, дойде един седесар, каза, че се подписва, но „няма се коалирате с ГЕРБ като нашите, нали?!“.
Ако „Демократична България си позволи пазарлъци с ГЕРБ, то направо да си поръча некролози.“
Арх. Димитър Димитров от Инициатива „Граждани за София“:
(на брифинг в БТА, отразен от Actualno.com)
„Половината от бюджета на Столична община е делегиран – текат страхотни пари, втората част, която е от местните данъци, не контролираме и не знаем какво се случва. Столична община е с 30% от бюджета си задължения, възлизащи на около 450 милиона лева. Това е катастрофа. Тези неща трябва да са ясни на кандидатите, които искат да станат кметове… София загуби това, с което разполагаше и можеше да се заменя, защото управлението на общината, освен че правеше всички общински мери и други имоти частно-общински, ги апортира към неслучайната общинска фирма „Софийски имоти“ и в момента всички общински фирми, търговски дружества с общинско участие, са на загуба.
Политиката на досегашните общински съвети е била деструктивна. Те са инкубатор на милионери, но не и на визионери. Всичко, което е можело да работи и да се ползва в публичен интерес, както е визирано в клетвата, се ползва персонално в личен. Да е излязла истина за „Софийски имоти“, които имаха правото всяка година до 5% от фондовете без решение на Общинския съвет да продават, да заменят и търгуват… и ето – 20 години и нищо почти не е останало от „Софийски имоти“.
…Общинската фирма „Метрополитен“, която проектира, изгражда и експлоатира, което е „уникално за света животно“, е четвърта година на загуба. Повече от 150 милиона лева влизат само от билети в тази фирма. Неслучайно хората казват, че градът е задръстен, защото се управлява по задръстен начин от задръстени хора, непрофесионалисти.
…Всъщност, тази година изтичат 20-те години от 25-годишната концесия и какво се случва – на днешна дата софиянци, гостите на града, фирмите, плащат чрез фактуриране на „Софийска вода“ повече от 300 милиона кубика питейна по 2.50 лева, т.е. над 700 милиона лева, и още 250 милиона лева за обработка на канална вода. Сумата нараства на 1 милиард и 250 милиона лева… В борда на „Софийска вода“ са общински съветници и годишно София като град се лишава от 1 милиард и 200 милиона лева, които отлитат на Запад във френските фирми.
…Какво остана от синята идея за нас, гражданите? Всъщност, какво остана – синьозелената зона, а за тези, които я въведоха – синьозелените банкноти.“
.
