Знаете ли, че мандатът на президента на Швейцария е една година? Че мандатите на конгресмените в САЩ са от две години? А сещате ли се, че нашият президент Румен Радев е вече трета година президент?
Може ли да си припомните какво е той свършил за това време? С какви негови действия ще запомним изминалата по-голяма част от неговия 5-годишен мандат?
Нима единствено с периодически наложените вета (и то не по всички най-скандални закони) – при това до едно неуспешни? Ще кажете, че не е негова вината за това – добре, но нека прочетем какво пише за президента в Конституцията:
Глава четвърта от нея започва ето така:
Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.
По-нататък в Конституцията четем:
Чл. 100. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.
(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили
Чл. 102.
(1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
Внимание – чл. 103 съдържа и много важната трета алинея, в която пише за референдумите, а именно:
(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.
Разделът за президента в Конституцията завършва ето така:
Чл. 103.
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.
Ето какво още пише за правомощията на президента на България на сайта на президентството:
Президентът информира обществеността и Народното събрание по основни въпроси на осъществяването на държавната власт в кръга на своите правомощия.
На президента принадлежи правомощието при необходимост да свика Народното събрание, ако то не заседава.
Президентът определя и датата, на която да се произведе национален референдум, когато парламентът е взел решение. Той може да направи предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум при условията и по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Президентът има право на законодателна инициатива за промени в Конституцията.
Президентът може да сключва международни договори от името на държавата, съгласно Закона за международните договори на Република България, след съгласуване с Министерския съвет.
Конституцията възлага на президента да назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на държавата в международните организации по предложение на Министерския съвет по реда на Закона за дипломатическата служба.
Конституцията предоставя на президента правомощие да опрощава несъбираеми държавни вземания. Опрощаването се прилага за длъжници, които по някакви причини са в положение на невъзможност да ги изплатят, не притежават имущество над предвидения в закона несеквестируем минимум, техните доходи са под социалния минимум, влошено здравословно състояние и други.
Президентът на републиката има право да изисква от министъра на отбраната, от началника на отбраната и от други държавни органи необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
Съгласно Конституцията, президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност. Съветът е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност и обсъжда въпроси, свързани с външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност; гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани и действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност.
Президентът участва във формирането на Конституционния съд, като назначава четирима от неговите членове. Държавният глава може да отправи искане до Конституционния съд – за даване на задължителни тълкувания на Конституцията; за произнасяне по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание и т.н.
Конституцията предвижда президентът на републиката да участва в конституирането на публични органи. Сред тях са Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество; двама членове на Съвета за електронни медии; представител в Съвета по наркотичните вещества; трима членове на Управителния съвет на Българската народна банка; четирима членове на Комисията за защита от дискриминация; един член на Комисията за регулиране на съобщенията; председателя на Държавна агенция ”Национална сигурност”, директора на Националната разузнавателна служба, началника на Националната служба за охрана и главния секретар на Министерство на вътрешните работи.
В своята дейност президентът се подпомага от вицепрезидент.
Правомощията, които могат да бъдат възложени на вицепрезидента, са тези по чл. 98, т. т. 7, 9, 10 и 11 от Конституцията (назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, определени със закон; даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него; предоставяне на убежище; упражняване право на помилване).
При всички тези права пак ще повторим: «Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна. Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.»
Реалната мощ на президентската институция, обаче, не е само тази описана в конституционните разпоредби. Стриктното им следване без посока и цел може да доведе само до обезличаване на ролята на държавния глава. Правото ни дава само рамката, в която институцията би трябвало да се развива, но нейната ефективност зависи от личностите в президентството и най-вече от държавния глава.
Успешен може да бъде само президент, който е готов да реализира своите правомощия в диалог с другите, следвайки перспективата, заради която е получил общественото доверие от избирателите и народа.
Както казва още политологът Антоний Гълъбов: «Президентският мандат не се изчерпва с представата за петте години, в които той управлява администрацията на президента. Мандатът е онзи набор от обещания, приоритети и поети ангажименти, които президентът трябва да реализира в рамките на тези пет години. Президентът и неговата администрация трябва да успеят да превърнат институцията в пространство за формиране на стратегическа перспектива за развитието на България.»
В този смисъл ние, гражданите, трябва да му възложим определен обем от изисквания и задачи. А за да направим това, трябва да познаваме рамката на възложените му от Конституцията и законите правомощия.
Ето защо по-горе в текста ви ги припомних и както виждате те не са никак малки.
Не смятате ли, че е крайно време да ги припомним и на президента, преди да изтече целият му мандат?
Това, че и други хора мислят същото, го показват коментарите им във Фейсбук. По-долу ще откриете един от тях.
.
