Непослушно нещо е това икономиката на България. Толкова окуражителни думи изрекоха по неин адрес новите управляващи, толкова заклинания – а тя все си пълзи по дъното. Какво друго да кажем, след като бяха обнародвани данните за Брутния вътрешен продукт за първите три месеца на тази година?
Докато икономиката на развитата еврозона се покачва средно с 0.8% през първото тримесечие, то България отбелязва темп на прираст от 0.4%: двойно по-нисък вместо по-висок, както е редно за догонваща страна.
Но подробности като тази не пречат на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, или Мони, както с обич го нарича народът, да коментира: „Както виждате, държавата се движи добре“.
Движи се или мърда?
В петък статистиката публикува експресни данни, според които българската икономика расте на годишна база с 2.5% и на тримесечна база с 0.4%. Това са слаби резултати. Не само по сравнение с повечето европейски държави: икономиката на България все още е под нивата преди кризата.
Нещо повече. У нас има очевидни признаци на икономическа депресия, както вече прогнозирах. Управлението на ГЕРБ чертае дълъг и мъчителен за хората и бизнеса период с нисък растеж, задържаща се висока безработица, стагнация на доходите, евтини имоти и евтин труд.
Но това далеч не е всичко, защото БВП е агрегатен показател: по-съществено от крайното число е какво сочат компонентите му. Разпространеният от НСИ документ ясно показва, че българският БВП не е на минус само благодарение на износа, който расте с 22.2% на годишна база. Спада всичко останало.
Разходите на правителството са със 7.9% по-ниски спрямо първото тримесечие на 2010 г., индивидуалното потребление е намаляло с нови 0.2%. А брутното капиталообразуване в основен капитал – най-общо казано бизнес инвестициите – се понижава за година с цели 10.8%, а за тримесечие с 4.7%.
Макар че напомпва БВП, износът като цяло не е от особена полза за икономиката на страната ни – най-малкото заради икономическия модел на разтворената икономика, който доведе до това, че две трети от износа се реализира от чуждестранни компании.
Също така, близо половината от износа ни са суровини и материали, които можеха да донесат много по-висока добавена стойност, ако се преработваха у нас. През изминалата година суровините рязко поскъпнаха на световните борси, което също спаси нашия БВП.
Четири бели лястовици
Виждайки как се развиват нещата, финансовият министър побърза да заяви: „Април ще стане повратна точка за българската икономика“. От началото на управлението на ГЕРБ до сега, Дянков обяви две или три подобни повратни точки – които избухваха в медиите в нужното време и изпълнили предназначението си потъваха в забрава.
Пролетта е сезон на биологичния оптимизъм, нека не прекършваме разцъфналите клонки на правителствената надежда. Но искам да споделя в тази връзка моето лично гледище „кога ще се оправим“, тоест кога ще излезем от икономическата депресия. Това няма да го разберем от напудрените данни за БВП или регистрираната в бюрата по труда безработица. По-вярна представа ще ни дадат следните три показателя.
Първо и най-важно е брутното образуване на основен капитал. Когато фирмите отново започнат да инвестират в производствени мощности, да купуват нови технологии и най-общо казано да се решават на нови проекти, ще получим сигнал, че икономиката започва да се движи добре.
Далеч сме от този момент. От второто тримесечие на 2008 г. насам инвестициите непрекъснато спадат. По съизмерими цени, тримесечните обеми на бизнес инвестициите сега са с близо 42% по-ниски по сравнение с периода преди кризата – приблизително на равнищата от началото на 2005 г.
Вторият сигнал е директно свързан с първия, малко го предхожда, но е по-несигурен: банковите кредити, отпуснати на нефинансовите предприятия. От юли 2009 г., когато Дянков взе хазната, до края на март 2011 г., откогато са последните данни, общият размер на отпуснатите кредити на предприятията /без овърдрафта/ нараства със 7.5%.
За същото време хармонизираната инфлация се качва с 6.6%, тоест реалният прираст на бизнес кредита е под 1%. Предвид факта, че проблемните кредити на предприятията са нараснали пак за същото – Дянково време, с 238% до 4.57 млрд. лева, лесно можем да заключим, че по-голямата част от новия отпуснат кредит е отишъл за погасяване на стари задължения /рефинансиране/, а не за бизнес инвестиции.
Третият фактор доста по-трудно може да се представи с числа. Шъ съ упрайм, както гласи популярният лозунг от близкото минало, веднага щом шофьорите в България започнат да се държат по-адекватно по пътищата. Надупчени или не, магистрали или чакъл – ако шофьорите продължават да се бутат като говеда напред с рогата, нищо добро не чака нито икономиката, нито обществото ни.
Премиерът и другият вицепремиер са от системата на МВР. Успяват ли тези специалисти да наложат ред по пътищата на България? Вие ще кажете. Моите наблюдения са, че има най-малко две категории безмозъчни шофьори: първите са неуверените и доказващи се младежи. Те се държат отвратително, но все пак за тях е разбираемо.
Трудно обаче мога да разбера наглостта на по-възрастни хора, често с прошарена коса и вид на професори, които карат много скъпи коли и се държат на пътя като на каруцаря по-големия брат. Кои са те – бизнесмени, депутати, бащи на мутри, развалени от Ориента чужденци или просто озлобени богаташи?
Разбира се, известни са и много други лакмуси на икономическото възстановяване: ръст в продажбите на дребно, ръст в търсенето на стоки на лукса, възстановяване на активността на фондовата борса, цени на имоти и т.н. С удоволствие бих дискутирал и по тях, но разбира се читателят е в правото си да получи по-кратко изложение.
Така или иначе, според мен си заслужава да обърнем особено внимание на изредените три, както и на един четвърти показател – пробен камък за популярността на правителствената политика: възстановяването на броя на ражданията.
Както знаем, четвъртият показател обикновено реагира с девет месеца на промяната в икономическата обстановка. След като толкова българи по икономически причини отлагаха с години най-радостното събитие, след 2007 г. сякаш блесна светлина в тунела.
Затова през 2009 г. имахме пик на раждаемостта – последван от спад през 2010 г., не без намесата на Дянков, който по няколко начина погна алчните за социални помощи майки. За да разберете какво става с икономиката, в следващите години внимателно следете демографската статистика.
Димитър Събев
