Когато го закъсат, за да се спасят:
Гущерът къса опашката си…
Вълкът прегризва лапата си…
Царят жертва пешките си…
Босът изгаря бушоните си…
Временно се измъкват сухи от водата и спасяват кожата си.
Но само временно.
Неизбежно идва часът на истината, с осъзнаването, че проблемът
не е в опашката, а в гущера;
не е в лапата, а във вълка;
не е в пешките, а в царя;
не е в бушоните, а в боса…
Лошото е, че се губи време, че проблемът ескалира, че бедата расте, болестта се задълбочава.
И понякога става твърде късно. Толкова късно, че тогава, каквото и да се направи, вече ще е безполезно!
Проф. Николай Слатински
.
