На 18.10.2019 г. членовете на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина – Боянка Иванова, д-р Адриана Любенова и Снежина Мечева – говорител на АБУЧ, присъстваха на работна среща на министъра на образованието Красимир Вълчев в Пловдивския университет „Пайсий Хилендарски”. Срещата беше на тема „Възможности и предизвикателства при подготовката на учители във висшите училища“.
В стъпителното си слово министър Вълчев подчерта, че светът се променя, а образователните системи се променят доста по-бавно. Ние трябва не да се стремим към революция в образованието, а просто да достигнем това, което се случва в другите страни. Въвеждат се нови подходи, но това не се отразява достатъчно в преподаването. В днешния свят децата са изключително информирани и ролята на учителя вече е друга – да провокира, да изгради личност, да стимулира към учене. Отбелязва се, че доскоро нямаше интерес към учителските професии или, ако кандидатите се образоват като такива, после не влизат като преподаватели в системата. Факт е, че след увеличаването на учителските заплати се е увеличил и интересът към педагогическите специалности. Министърът подчерта, че очаква конкретни предложения – именно на тези срещи с висшите учебни заведения да получи конкретни предложения какво трябва да се направи, за да се стимулира интересът към учителската професия във всички сфери.
Променят се програмите за обучение и ще има още, но вече не толкова драстични. Сериозен проблем е ниският резултат на оценките сред учениците по математика на изпитите по математика – среден успех 3.50. Няма ученици, желаещи да се обучават по математика във висшите институти. Трябва преподаването да ги стимулира за това. Осигуряването на ключовите компетентности е много важно, но и те не са сигурни за след 10 години, когато много професии ще изчезнат и ще бъдат роботизирани. Главни ще бъдат социално-поведенческите умения. Децата се давят с информация, но се стига до агресия, а не до възпитание. Г-н Вълчев призова присъстващите да дадат своите предложения. Да се стремим към квалификации, компетентностен подход, иновации. Министерството на образованието и науката ще финансира разпространение на култура.
Да не се обременява учителят с административен контрол, за него не е важно да има документална среда, а да има свобода да работи и твори. Обучението на учителите започва именно от преподавателите по педагогика във висшите учебни заведения. Да се стремим най-добрите ученици да стават учители. Ще се отпускат стипендии за най-добрите ученици. Трябват инженери, хидроинженери, енергетици, а масовият интерес е към психологията и други хуманитарни дисциплини. Въвеждат компютърно моделиране в 3-ти клас. Традиционната система трябва да осигури усвояване на компетентности в необходимите области.
Последваха много интересни изказвания и предложения. Първа говори проф. Румяна Танкова – зам.-ректор на ПУ „Паисий Хилендарски“, която каза нещо прекрасно: „Професията на учителя е занаят”. Пожела да се отпуснат повече средства за практическо обучение. Да има практика още в първите 10 дни от началото на първокурсниците в училище, за да видят какво изисква професията и готови ли са за това. Защото за начално образование са приети 102 студенти, завършили са 62. Пожела в новата програма средствата да отидат за стажантска практика от 1 до 3 месеца. Такава се провежда в базови училища и там на учителите ставката за заплащане е 7.50 лв. на час, колкото е ставката на професор. Да се помисли как да се финансира стажантската практика за стажантите. Да се стимулират базови учители, базовото училище към университетите да е с по-различен статут.
Министър Вълчев вметна, че трябва да има балансирани желания и му е нужно да види какво е положението в момента и какво се иска да стане, да се говори чрез информацията на числата.
По-нататък участниците в работната среща споделиха, че всяка специалност има специфични нужди. Въвеждат се нови комбинирани специалности (дуалност), за да има по-голям интерес и желаещи. Например биология –химия, или биология – английски.
Каза се, че има програма „Студентски практики” с 240 часа, да се види дали по тази програма не може да се стимулират базовите училища.
Доцент Цоков спомена, че е много важно да се продължи връзката на университетите със завършили студенти и назначени на работа, да получат те подкрепа и да се адаптират. Да има академично наставничество. Учителската професия е продължителен период.
Г-н Вълчев предложи да се направи национална програма „Училищно базирано обучение” – да се изведе обучението в училищна среда. Базовите училища трябва да станат приоритет. Да има промяна в насоките, образователните цели да са с предимство.
По-късно имаше изказване, което по оригинален начин сподели мисълта, че ако пътищата за стимулиране са трудни – значи вървим нагоре, ако са лесни – се върви надолу. Поради стимулиране на заплати, в един момент възрастни хора се преориентират да сменят професията си, но дали ще станат в действително учители или има други съображения? За специалности като физика и химия – трябва да се правят експерименти, да се вижда нагледно и интересно ефектът от реакциите и опитите. Студентите „да пипат”. А инфраструктурата е болен проблем.
Допълни се, че има прекрасни учители, но те ще отказват да са базови, защото базата на учителите е окаяна и те отказват.
Проф. Галя Христозова – ректор на Бургаския свободен университет каза, че заплатите на учителите вече са високи, по-високи от тези на асистентите в университет. Сподели, че в училища са много малко часовете по български. В началния курс са достатъчни, но при 15-годишните сме на последно място. Да се увеличи хорариумът за учене в училище.
Тук г-н Вълчев спомена, че на практика, вместо да се учи 12 години, се учи 10.5 години, поради големите ваканции и честите прекъсвания по други причини (дървени ваканции, избори и др.). Предлага се да се започва училище на 1 септември, но се изтъкнаха аргументи и срещу това.
Изказвания имаше по въпроса, че се въвеждат в училище предмети епизодично, без продължителност. Например това въвеждане на компютърно моделиране в 3-ти и 4-ти клас. А защо не от 2-ри и след това нагоре в 5-ти, 6-ти и т.н. Трябва да има приемственост. Например въведе се информатика в 9-ти клас, а после?
Още: Да има майсторски класове пред други училища или обратното – учениците да влизат в университетите, където има кабинети.
Да се направи Кръгла маса за компетентносния подход с медийно присъствие, до края на годината.
Имаше изказвания за обучението по изкуствата. Местата по градовете за такива преподаватели са заети. Има желаещи за преподаватели, няма работни места. Да се съвмести обучението им с други специалности, за да могат да си намерят работни места. Ученици да влизат в ателиетата на художниците (за Пловдив това е рационално).
Повече по темата – вж. тук.
Снежина Мечева,
говорител на АБУЧ
Снимки: ПУ „Паисий Хилендарски“
.
