Aвтор: Симеон Гаспаров, Чикаго
„Мога да говоря на български, но имам, много, много грешки“, заяви американския посланик Джеймз Уорлик пред близо стотината българи, които се събраха в Чикаго, за да се запознаят с него. И като че ли тази спонтанна, непринудена откровенност, идваща от фразата – „говоря български, но с много, много грешки“, сякаш е на път да се превърне в метафората на неговото пребиваване у нас.
От срещата с българската общност в Чикаго, ясно се видя, че Уорлик е един сърдечен, човек. Нямаше българин, независимо дали бе легален или нелегален имигрант в страната, който да не се обърна към него с наболял проблем и той да не даде личния си имейл, за да му се пратят данните на човека, да провери лично случая и как той да бъде разрешен. Нещо повече, жена, на която предстоеше депортация от САЩ в България, поради извършено нарушение от нейна страна, се обърна с въпрос към него, може ли да й се прехвърлят социалните осигуровки, които е плащала в САЩ у нас. Въпреки че все още нямаме подписана подобна спогодба между двете страни, Уорлик лично се ангажира, заедно разбира се с придружаващата го наша посланичка в щатите, Елена Поптодорова, да съдейства, на жената да си прибере осигуровките в България.
В Чикаго, Уорлик, (който, може би ще остане като един от най-коментираните, поне засега посланици на САЩ у нас), се представи като открит, непринуден, добронамерен човек. И може би заради това, българите тук го изпратиха с овации. Но не с овации, ще го посрещнат, обратно у нас, в България, където „Джими“ (както се обръщаха българите в Чикаго към него) Уорлик е олицетворение на едва ли не на злото на земята.
„Всички дипломати дошли у нас си прокарват политиката и интересите“, сподели неотдана моя колежка от медиите, когато я помолих да ми обясни откъде извира неприязънта към дипломат № 1 на САЩ у нас. „Но за разлика от другите, Уорлик го прави открито“ обобщи тя.
Явно в желанието си да спечели душите и сърцата на хората в България, Джими го раздава по-свойски у нас. Нещо от сорта на, „хей, вижте ме и аз съм като вас, обикновен човек от народа“. Ефектът от това, разбира се не закъсня. Но с негативен резултат.
Факт е, че Уорлик разбира и е понаучил малко българските работи, от престоя си у нас, но както и с езика ни, ги върши с грешки. А най-голямата от тях, е че е открит и прям – каквото му е на сърцето, това му е и на устата – нещо нечувано, поне за дипломат дошъл в България.
Вярно, малцина българи знаят например, името на китайския посланик в България. А Китай, да не кажем голяма дума, не отстъпва по мощ, че даже май и надминава вече САЩ. Китайския посланик не ходи и не се изказва по конференции като Уорлик. Не се кара с български депутати, не дава мнения за корупцията и съдебната система. Не се е снимал и в „Стъклен Дом“. Но със сигурност, посланникът на Китай, нито пие по цял ден чай на завет, нито медитира под звуците на птиците в двора на амбасадата им в София. Какви ги върши под носа ни, ние не знаем. И не го мразим! (Между другото казва се Гуо Йеджоу).
Но пък виждаме черно на бяло, какви ги свършиха в България, янките по времето на Уорлик за 2010-та година. Според данните на Американската Търговска Палата – от България, произведени от българи, в български заводи продукти, в посока САЩ са заминали – компютри и електроника на стойност 28 255 647 млн $, селскостопански материали за 29 718 012 млн. $, текстилни изделия за 28 788 655 млн. $, химически изделия за 38 304 019 млн. $, плюс всякакъв вид други продукти за 134 582 982 млн. $.
Или общо в САЩ за 2010 сме изнесли продукти за 259 649 315 млн. $. Истина е, че от САЩ у нас също са влизали стоки, предимно машини и транспортни съоръжения на обща стойност 169 887 262 млн. $. Въпреки всичко, ние сме изнесли продукти за близо 90 млн. $ повече в САЩ, отколкото те са внесли у нас. Също така, полезно е да се знае, че най-голямата инвестиция у нас от 1 милиард и 500 милиона евро, (забележете, евро, не $), е на щатската компания АЕС, инвестирала в 600 мегаватовата централа „Гълъбово“ (бившата Марица – Изток) и 165 мегаватовата централа за екологична енергия от вятъра – Св. Никола.
Нещо повече, преди около седмица стана ясно, че Кока Кола мести централния си регионален офис в България, което означава отваряне на още нови работни места у нас, не някъде другаде. От Кока Кола можеше да го направят това в Румъния, Сърбия, Албания, Хърватия, Черна Гора. Но не го направиха. Защо? Ами Уорлик го каза, за в. „Труд“ с думи прости- „високото ниво на образованието, което младите хора получават у нас, широкото познаване на английски език в страната, разумната данъчна и фиксална политика и не на последно място, доброто качество на живота в България“.
Ако за някои, тези думи звучат като клишета, то значи, че те никога не са виждали на живо зловещите пейзажи на гетатата в Детройт, Ню Йорк или Чикаго, защото в Америка, все още има места, където наистина, може косата да ти се изправи, ако разбира се излезнеш жив от там.
Но Уорлик ги знае тези неща и не ги крие. Категорично, не може, да се каже, че гледа и през пръсти на мисията си в София, щом се вдигна от България, да обикаля из щатите с Елена Поптодорова и екип бизнесмени, за да тропат по вратите на компаниите в САЩ и да търсят инвеститори за нас, във време, в което Америка едва-едва, започва да се възстановява, след бавно отминаващата тежка и опустошителна криза.
На срещата в Чикаго не бе подминат и въпросът с отпадането на визите за българи за САЩ. Пред всички, Уорлик отново изрази необходимостта от тяхното премахване.
Оказа се обаче, за да имаме все още визи за Америка, вината не е нито в него, нито в държавата му. През 2007-ма и 08-ма година, ние сме били одобрени да пътуваме за САЩ без визи и е трябвало, само да започнем процедурата по издаването на биометричните паспорти, това го обясни пък посланичката ни във Вашингтон, г-жа Поптодорова. След като от наша страна сме се забавили с печатането им, в САЩ приемат нов закон и ние, заедно с Полша, Румъния и Кипър, оставаме единствените страни от ЕС, които пътуват все още с виза. От този списък единствено Полша може да бъде извадена скоро, напомни Поптодорова.
„Аз не съм посланикът изпратен от правителството на САЩ, да работи с правителството на България“, каза Уорлик, пред колонията ни в Чикаго. „Аз съм изпратен от хората на Америка, да работя с хората на България“ добави той. Българите в Чикаго го разбраха. Но дали ще го разберат в България?
Това че Уорлик ще си отиде, не е проблем. Който и да дойде на негово място, колкото и добре да разбира езика ни и нрава ни, рано или късно ще почне и той да го говори и разбира с грешки.Защото голяма част от хората у нас, не изпитват особено топли чувства към Америка. Дълго е да се обяснява откъде идва всичко това. Но ако ние, българите искаме наистина да няма щатски военни у нас, да не се занимаваме с Америка и да не ни казват чужди дипломати какво и как да правим и да живеем има два много лесни начина за тяхното решение. Първият е да не им даваме повод така да говорят за нас и да си вземем поука от думите им. И вторият е да прекъснем връзките си с тях. Поне сега имаме свободен избор какво да правим и да говорим, докато по времето на предишния „голям брат“ го нямахме.
Друг е въпросът дали ни се иска да го направим, защото не знаем какво ще дойде след това? Кой ще бъде удобният „гаден американски, еврейски“ и незнам си още какъв чуждестранен агент и злодей, върху който да изкарваме гнева си?
“Нашaта инвестиция в България е в размер от около 12 милиона и 360 хил. $. Това е голям размер!” заявява в интервю по БНТ от 27 септември 2010 г., китайския посланик у нас Гуо Йеджоу, който не се снима в “Стъклен дом”, не дава мнения за съдебната ни система и мълчи. Непредсказуемо мълчи! Докато “американският боклук” Уорлик открито говори. И търси американци, които да инвестират у нас. И да отварят работни места!
www.vevesti.com
От някои ваши коментари биха излезли, струва ми се, ако бихте поискал, отделни текстове. Като такива, пуснати в този сайт примерно, биха могли да стигнат може би до повече хора.
Преди около четвърт век моя студентка – вече „д-р на юридическите науки“, Ирина Николова Мулешкова – написа книга, посветена на правосубектността в международното право (МП).
Помоли ме да я рецензирам, за да може да я публикува (такъв беше задължителният ред тогава).
Основната идея на монографията беше, че съвременното разбиране за субектите на МП включва вече не само суверенните държави и създадените от тях междудържавни организации, но и ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Подобна теза по онова време беше толкова еретична за НР България, че ако баща й – Никола Несторов Мулешков – не беше единственият българин – състудент на Михаил Сергеевич Горбачов, – изпъждането й от „рая“ на международноправната гилдия щеше да е „в кърпа вързано“.
Всъщност много преди това събитие вече имаше прецеденти, потвърждаващи тезата на авторката, която се основаваше предимно върху многобройните казуси, свързани с нарушаването и защитата на човешките права.
Така напр. съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,
като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.
В тази връзка проф.Янко Н. Янков-Вельовски ( http://iankov.blogspot.com/2011/05/3.html ) пише:
„…Техни превъзходителства посланиците са акредитирани
НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
и в този смисъл от една страна
всяко посегателство от страна на българската държавна власт върху правата на българските граждани
СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ,
съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;
а от друга страна, всяка аргументация от страна на акредитираните в България дипломатически прeдставители на другите европейски държави, издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,
НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.
*************
На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че
тоталното шествие на толерираното от българската държава насилие и пълната липса на Правосъдие
характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна криза,
а именно като ХУМАНИТАРЕН КОЛАПС;
и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати
теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.
Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,
че българското общество се нуждае съвсем не от „дебат“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,
а от съвсем реална и ефективна ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА. “
Съотнесено към казуса на Н. Пр. Джеймз Уорлик, това означава следното:
Негово Превъзходителство Посланикът на Съединените Американски Щати г-н Джеймз Уорлик е акредитиран не само и не единствено към Правителството на Република България, но и към ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ на територията, известна към момента като РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Поради което обстоятелство той не само ИМА ПРАВО, но и Е ДЛЪЖЕН да се намесва в защита на накърнените интереси на нашите съграждани – особено когато засягат правата на човека.
Това – в общия план на теорията за правосубектността в МП.
Що се отнася до посланиците, акредитирани в София от държавите – членки на Европейския съюз (ЕС), вкл. и Представителството на Европейската комисия (ЕК) – те са АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖЕНИ (по силата на цитираното решение на Съда) да се намесват в т.нар. „вътрешни работи на Р България“ – което те НЕ ПРАВЯТ, лежейки върху меките дюшеци на старото сталинско схващане на международната правосубектност като прерогатива само на държавата.
Излегнати на тази удобна позиция, почти всички дипломатически представители на държавите от ЕС (вкл. и Представителството на ЕК) нехаят „дипломатично“ пред воплите на поголовно подложеното на ГЕНОЦИД българско население.
ЧЕСТ ПРАВИ на Негово Превъзходителство г-н Посланика на Германия Матиас Хьопнер, който заяви: „ В България има недосегаеми от правосъдието ( http://www.versia.bg/2011-03-11-19-22-20/2-2011-03-09-08-53-29/2014-2011-04-26-12-35-26 ), и единствен от евроколегите си направи опит да скъса със сталинисткото минало на Европа и да погледне българската реалност в очите. Не, това не е намеса във вътрешните работи на една суверенна държава – а реално изпълняване на вменени от Правото задължения, отнасящи се до спасяването живота на милиони граждани.
Воят, който нададоха клакьорите на Мафията в България срещу него и американския му колега е показателен за отвратителното лице на онези, които от номенклатурни просяци за една нощ осъмнаха като новоизпечени мултимилионери – и които продължават да се множат със скорост „1 нов милионер на всеки 4 дни“.
В същото време милиони техни сънародници са подложени на непознат досега в историята на България Г Е Н О Ц И Д, а спасителната „средна класа“ е обречена да не се появи – докато икономическата и политическата власт е в ръцете на комунистическата номенклатура и нейните пионки.
Q U O V A D I S, E U R O P A ?