Помните ли, че навремето Русе беше градът на милионерите?
Имаше около 5-6 човека, ударили шестица от тотото. Не помня от кой вестник или телевизия се сетиха да направят материал по темата. Оказа се, че повечето печеливши са развалили семействата си или са проиграли всичко, и са затънали в дългове. Само един, ако не се лъжа, беше успял да устои на печалбата и да подобри живота си.
Така ние преди 30 години ударихме шестица от глобалното тото.
Спечелихме джакпота на демокрацията, получихме свобода, за която не бяхме се трудили или борили достатъчно. Гледайки сегашното състояние на демокрацията у нас, приличаме повече на тези русчуклии, които пропиха печалбата. С „малки изключения“ разбира се. Добре че някои по-умни ни прелъгаха, та сега сме членове на Европейския съюз, макар и най-бедни негови членове.
Тъй като Свободата ни си остава все така енигматична, предлагам да я изчислим в кебапчета.
Тридесет години по тройка за обяд, прави точно 32 850 кебапчета, Мисля, че така Свободата е вече впечатляваща и надарена, като плеймейтка на мутренско парти. Сега, обаче, имаме друг проблем. От носталгия ли, от що ли, но ситуацията с демокрацията в БеГе-то все повече заприличва на ситуацията преди 10.11.1989 г. Дали щото премиерът ни е завършил университета „Тодор Правешки“ с отличие, дали щото и ние си пазим дипломите от там, но е факт.
Но млъкни, сърце, ще дочакаме нов 10 ноември, с търпение сме надарени.
Пък и какво са 25 години до края на Борисовото управление? Ей сега ще отлетят. Честит празник на всички, които го пожелаха!
Чавдар Николов
.
Г-н Николов, прав сте! Няма съмнение! Спомням си съобщение в пресата година-две след промяната, където бе заловен железничар, струва ми се бе от Северозападна България, разбил вагон с шотландско уиски, взел няколко кашона и ги изсипал в джибрито си.
Да и това сме ние!