Председателят на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание Андон Дончев е изпратил в края на миналата седмица писмо от името на Комисията до вицепремиера по икономическата и демографската политика Марияна Николова. Писмото касае проблема за финансовото подпомагане на българските организации и медии зад граница, за който е ставало въпрос неведнъж на заседания на тази комисия – и при сегашното 44-ото, и при предишното, 43-то Народно събрание.
По този въпрос е имало различни предложения в последните години, изпратени от членове на Комисията по политиките за българите в чужбина и в този, и при предишния й състав, които не бяха одобрени от Бюджетната комисия и от българския парламент. Темата за финансовото подпомагане на българските организации и медии зад граница е залегнала и в Мярка 42 на Правителствената програма за управление на настоящото българско правителство, огласена още в началото на мандата му, но досега нищо не е направено за изпълнението на тази мярка.
За писмото и предложението до вицепремиера, отговарящ за българите в чужбина, касаещо подпомагането на българските организации и медии зад граница, стана дума на последното заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, провело се на 6 ноември т.г.
В писмото, изпратено преди няколко дни до ресорния вицепремиер, се предлага създаването на програмен елемент „За финансово подпомагане на българските културни организации и медии зад граница“, в подпрограмата на ДАБЧ към програма „Други дейности и услуги” на Министерския съвет. За този програмен елемент се предлага да се планират 100 000 лева от Държавния бюджет на Р. България за 2020 г., за частичното осигуряване на дейности на български организации и медии зад граница.
Ето какво се казва в това писмо до вицепремиера Николова:
„В настоящето писмо бих искал да насоча вниманието Ви към един проблем с особена важност. Това е проблемът за финансовото подпомагане на българските дружества, организации, общини и медии в чужбина.
По данни на ДАБЧ понастоящем функционират над 1000 организационни структури, създадени от сънародниците ни в 64 държави. По своя характер те са културни сдружения (440), български църковни общини (82), български училища (над 350), медии (143). Вследствие на динамичните миграционни процеси броят на структурите, функциониращи към 2019 г., отбелязва над четири пъти ръст в сравнение с 2002 г., когато те са били около 250.
Най-много културни сдружения на сънародниците са изградени в следните държави: САЩ – 60, без създадените фолклорни формации, не по малко от 70-80; Украйна – 45; Испания – 44, Канада – 33, заедно с фолклорните групи; Германия – 30, заедно със студентските ни организации, които развиват много активна културна дейност; Великобритания и Франция – общо над 40 организации. Те не разполагат с помещения за клубна дейност, а постъпленията от членски внос са минимални. Проявите им се реализират на доброволни начала.
Българската държава заделя средства за българите, живеещи в чужбина, които са в определени целеви програми, целящи: подобряването дейността на дипломатически представителства, запазването на българския език и култура, осъществяване на образователната политика, както и за поддръжката на 11-те български културни института зад граница.
Държавната агенция за българите в чужбина е органът, призван да координира и подпомага дейността на българските дружества. Нейният бюджет е включен като подпрограма в програма „Други дейности и услуги” в рамките на общия бюджет на Министерския съвет. Предвидените в него разходи са основно са заплати и издръжка. Извън финансовите възможности остават изключително важни дейности, организирани от българските културни сдружения и организации като:
– организиране на инициативи, посветени на съхраняването на българската култура, традиции и национална историческа памет сред сънародниците ни в чужбина. Гостуването на български творци, театрални състави, танцови и певчески групи, по повод организиране на български празници и отбелязване на юбилейни тържества;
– организиране на форуми по проблеми, свързани с историята, актуалното състояние и перспективите на развитие на българските общности в чужбина: научни конференции; кръгли маси; работни срещи на ръководства на български сдружения в съответната държава или с регионален характер;
– осигуряване на оборудване за клубни помещения, създаване и поддържане на библиотечни фондове към българските сдружения в чужбина;
– Предоставяне на материали в помощ на културната дейност на сдруженията: печатни и електронни издания, свързани с българската история, традиции и култура; художествена литература от български автори; национални костюми; музикални инструменти; български игрални и документални филми; български символи.
– създаване и хостинг на интернет-страници на сдруженията;
– подпомагане на българските академични сдружения;
/Според наличните статистически данни, броят на българските студенти в чужбина е около 30 000 души, а по неофициални данни те са много повече. Понастоящем имаме 48 академични сдружения, от които 38 във Великобритания, 5 в Германия, 3 във Франция и 2 в Канада./
Не по-различно е и положението на българските медии в чужбина. Липсва финансиране за технически средства и материално осигуряване, хостинг и съвременна визия на електронните сайтове.
Важен ракурс е и дейността на българските православни църковни общини. Тази форма на сдружение на сънародниците ни е основана с цел съхраняването на християнските добродетели и родовите корени. Тук също няма средства за изографисване и реставрация на български православни църкви, и закупуване на църковна утвар и др.
Списъкът е безкраен. Това са част от дейностите, които не се финансират, а те пряко влияят за запазването на българския дух и способстват за поддържането и развитието на диалога между българската държава и сънародниците ни по света.
На заседанието, проведено от Комисията по политиките за българите в чужбина, проведено на 06.11.2019 г., депутатите разгледаха предложения от правителството проект за бюджет за 2020 г. Всички депутати от комисията подкрепиха идеята да се обърнем към Вас с това писмо. По този начин искаме да поставим на Вашето внимание необходимостта от създаването на програмен елемент, „За финансово подпомагане на българските културни организации и медии зад граница“ в подпрограмата на ДАБЧ към програма „Други дейности и услуги” на Министерския съвет.
Считаме, че това е напълно постижимо и възможно да се случи до окончателното приемане на Държавния бюджет. В предвид числеността на българските сдружения и медии в чужбина, динамиката в тяхното развитие и формите на културната им дейност, предлагаме да се планират 100 000 лева за частичното осигуряване на тези дейности. Сумата не е достатъчна, но тя ще бъде едно добро начало. Целевите средства по този програмен елемент да бъдат разпределени за реализация към Държавната агенция за българите в чужбина, а разходването и отчитането им да се извършва в съответствие с изискванията на българското законодателство.
Искам да Ви уверя, че можете да разчитате на подкрепата на Комисията по политиките за българите в чужбина във Вашите усилия за реализацията на тази идея. Нашето предложение е и в унисон с цел 7, мярка 42 от управленската програма на правителството.
Убедени сме, че ще направите всичко, което зависи от Вас за създаването на нов програмен елемент, „За финансово подпомагане на българските културни организации и медии зад граница“.“
.
