Предложения за изменение на Закона за българското гражданство

Тази публикация съдържа две предложения за изменение на Закона за българското гражданство. Първото е законопроект, създаден от междуведомствена работна група към Министерски съвет (тя първоначално бе към Министерство на правосъдието), изпратен за обсъждане до всички членове на тази работна група. Второто е законопроект, подготвен от експерти към Комисията по политиките за българите в чужбина при Народното събрание, одобрен от председателя на комисията, който е бил изпратен до всички нейни членове. В този законопроект има и част, касаеща Закона за българите, живеещи извън Р. България. Той ще бъде обсъден на следващото заседание на тази парламентарна комисия. И двата законопроекта са в работна форма и на са внесени още в Народното събрание. 

Първият законопроект предвижда даването на българско гражданство при наличието на уседналост не по-малко от две години, както и на владеенето на български език (не се споменава владеенето на български в неговите диалектни форми).

В Мотивите на този законопроект се казва:

„Предвид разпоредбите на чл. 3 и чл. 36, ал. 1 от Конституцията, според които официалният език в Република България е българският и изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани, изискването за владеене на български език следва да се отнася и за лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на основание български произход, които са най-многобройната група от всички кандидати.

По отношение на лицата от български произход се предлага и въвеждането на допълнително условие за придобиване на българско гражданство по натурализация, а именно преди не по-малко от 2 години към датата на подаване на молбата за натурализация да са получили разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България.“

Във връзка с този законопроект Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ изпрати наскоро писмо до вицепремиера по икономическата и демографската политика Марияна Николова (вж. тук). В това писмо от Дружество “Родолюбец” предлагат “да се прецизира текста от Закона, а именно изискването за владеене на български език да се отнася и за лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на основание български произход. Ние сме на мнение, че изискването за владеене на български език от кандидатите за българско гражданство трябва да присъства в Закона за българското гражданство, но настояваме владеенето на диалектната форма на български език също да се приема.”  От Дружеството призовават “да отпадне заложеното в проектозакона допълнително условие за придобиване на българско гражданство по натурализация на лица от български произход, а именно преди не по-малко от 2 години към датата на подаване на молбата за натурализация да са получили разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България.”

Вторият законопроект предлага в § 2 на Закона за българското гражданство да се създаде нова алинея със следното съдържание: „Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е роден в населено с етнически българи място в границите на историческите български общности“. Предлага се също създаването на нов §10 със следното съдържание: „МС със свой акт утвърждава документите, доказващи наличието на населени с етнически българи места в границите на историческите български общности“. Както и нов §11 със следното съдържание: В Закона за българите, живеещи извън Република България (Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г., изм., бр. 58 от 26.07.2016 г.), се правят следните изменения: в чл. 2-ри се създава нова т. 2-ра със следното съдържание: „има поне един възходящ роден в населено с етнически българи място в границите на историческите български общности“.

В Мотивите на втория законопроект се казва:

„В Комисията по политиките за българите в чужбина ежедневно постъпват жалби от наши сънародници за проявено несправедливо отношение към установяването на „българския им произход“ от държавните институции. Свидетели сме на незачитане на реални исторически факти, както и на случаи на отчайващ формализъм, проявен при разглеждане на молбите и приложените към тях документи /оказа се дори, че двама родни братя са с различни решения за гражданство/.

От една страна, имаме два закона, регламентиращи предоставянето на българко гражданство, а от друга, държавни институции, тълкуващи ги по различен начин. Факт е, че за големи групи наши сънародници е проблем да докажат с посочените в законите начини своя български произход. Това допълнително усложнява процеса и принуждава ДАБЧ да отказва издаването на „Удостоверения за български произход“ на нашите родни братя и сестри.

Това е и една от причините за съществуването на корупционни практики. Колкото по-проста и чиста е процедурата за придобиване българско гражданство, толкова по-малка е вероятността да се търгува с него. Във връзка с гореизложеното считам, че е дошло времето да предоставим на администрацията още един допълнителен инструмент за доказване на български произход, допълвайки процедурата за придобиване българско гражданство по НАТУРАЛИЗАЦИЯ.“

Следва повече информация за съдържанието на двете предложения за изменение на Закона за българското гражданство – първо това на междуведомствената работна група към Министерски съвет и второ – това на експертите към Комисията по политиките за българите в чужбина при Народното събрание.

––––––––––––––––––––––––-

ПРОЕКТ

ЗАКОН

ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО

(обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 11 и 21 от 2012 г., бр. 16, 66, 68 и 108 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 22 от 2015 г., бр. 103 от 2016 г. и бр. 77 от 2018 г.)

§ 1. В чл. 15 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 т. 1 се отменя.

2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:

„(2) Лице от български произход, което не е български гражданин, и преди не по-малко от 2 години към датата на подаване на молбата за натурализация е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България, може да придобие българско гражданство по натурализация, ако са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3 и 5.

(3) В случаите по ал. 2 в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство се представят официални документи, които установяват наличието на поне един възходящ българин на лицето, имената на възходящия българин и родствената му връзка с лицето.“

§ 2. В чл. 29 ал. 3 се отменя.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Молбите, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и решават при досегашните условия и по досегашния ред.

§ 4. В Закона за българите, живеещи извън Република България (обн., ДВ, бр. 30 от 2000 г., изм., бр. 58 от 2016 г.) в чл. 3, ал. 1 т. 2 се отменя.

МОТИВИ

към

ПРОЕКТ НА ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО

Предложеният проект на Закон за изменение на Закона за българското гражданство съдържа следните основни положения:

Със законопроекта се предлага въвеждане на изискване за владеене на български език от кандидатите за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание български произход.

Владеенето на български език към настоящия момент е заложено като условие към кандидатите за придобиване на българско гражданство в разпоредбите на чл. 12 (общата натурализация), чл. 13 (лица в брак с български гражданин, лица, родени в Република България и лица, получили разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване преди навършване на пълнолетие), чл. 13а (лица, получили статут на бежанец или убежище, или хуманитарен статут) и чл. 14 (лица без гражданство) от Закона за българското гражданство.
Предвид разпоредбите на чл. 3 и чл. 36, ал. 1 от Конституцията, според които официалният език в Република България е българският и изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани, изискването за владеене на български език следва да се отнася и за лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на основание български произход, които са най-многобройната група от всички кандидати.

По отношение на лицата от български произход се предлага и въвеждането на допълнително условие за придобиване на българско гражданство по натурализация, а именно преди не по-малко от 2 години към датата на подаване на молбата за натурализация да са получили разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България.

Теорията приема, че гражданството е правна и политическа връзка на съпринадлежност между физическите лица и държавата, която има траен и устойчив характер. Като гаранция за проявление на този принцип и по отношение на лицата от български произход, които кандидатстват за придобиване на българско гражданство, се явява изискването и по отношение на тях за получено разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България две години преди подаване на молбата за придобиване на българско гражданство.

Предлаганите промени са в съответствие и с резултатите от извършен правен анализ на практиките, свързани с предоставянето на гражданство в държави членки на Европейския съюз, които показаха, че всички останали държави членки изискват от кандидатите за придобиване на гражданство местопребиваване в съответната държава, а повечето държави членки изискват и притежаването на познания по езика.

Досегашната практика по прилагането на закона, свързана с издаване на удостоверения за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина, показа, че тази дейност, стояща извън основната функционална компетентност на агенцията, отнема голям човешки и времеви ресурс на институцията. Основният предмет на дейност на Държавната агенция за българите в чужбина е да ръководи, координира и контролира провеждането на държавната политика по отношение на българските общности извън Република България и тази допълнителна дейност се явява нецелесъобразна както за агенцията, така и за кандидатите за българско гражданство, за които се създава допълнителна административна тежест. Поради тази причина със законопроекта се предлага в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство вместо удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина, кандидатите от български произход да представят в Министерството на правосъдието официални документи, които установяват наличието на поне един възходящ българин на лицето, имената на възходящия българин и родствената му връзка с лицето.

Във връзка с това изискване със заключителна разпоредба на законопроекта се предвижда промяна в Закона за българите, живеещи извън Република България. Предлага се от документите, с които се доказва български произход, да отпадне документът, издаван от организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях. Целта е преценката за наличие на български произход да се извършва от Министерството на правосъдието въз основа на посочените по-горе документи, без посредничеството на други организации.

Със законопроекта се предлага и отпадане на интервюто, което по силата на чл. 29, ал. 3 от действащия закон се провежда при подаването на документите за придобиване на българско гражданство по натурализация, възстановяване на българско гражданство и освобождаване от българско гражданство. Практиката по провеждане на интервюто показва, че поради липса на задължително условие за владеене на български език на основание български произход, повечето от тези кандидати се явяват на провеждането на интервюто с преводач. Поради факта, че законът не обвързва резултатите от представянето на интервюто с последици върху по-нататъшното развитие на производството във връзка с българското гражданство и то продължава по един и същи начин при успешното и при неуспешното представяне на кандидатите, провеждането му за тях се явява напълно формален етап в това производство.

–––––––––––––––––––––––––

ПРОЕКТ

Законопроект за изменение и допълнение на ЗАКОНА за българското гражданство

Обн., ДВ, бр. 136 от 18.11.1998 г., в сила от 19.02.1999 г., изм. и доп., бр. 41 от 24.04.2001 г., доп., бр. 54 от 31.05.2002 г., в сила от 1.12.2002 г., изм. и доп., бр. 52 от 29.06.2007 г., доп., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 82 от 16.10.2009 г., изм. и доп., бр. 33 от 30.04.2010 г., доп., бр. 11 от 7.02.2012 г., бр. 21 от 13.03.2012 г., изм. и доп., бр. 16 от 19.02.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., изм. и доп., бр. 108 от 17.12.2013 г., изм., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 14 от 20.02.2015 г., бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г., изм. и доп., бр. 103 от 27.12.2016 г., доп., бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

В § 2, се създава нова ал. 2-ра със следното съдържание: „Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е роден в населено с етнически българи място в границите на историческите български общности;

Досегашната ал. 2-ра се преномерира и става ал.3-та, а досегашната ал. 3-та се преномерира и става ал.4-та;

ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Създава се нов §10 със следното съдържание: „МС със свой акт утвърждава документите, доказващи наличието на населени с етнически българи места в границите на историческите български общности“;

Създава се нов §11 със следното съдържание: В Закона за българите, живеещи извън Република България (Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г., изм., бр. 58 от 26.07.2016 г.), се правят следните изменения:

в чл. 2-ри се създава нова т. 2-ра със следното съдържание: „има поне един възходящ роден в населено с етнически българи място в границите на историческите български общности“; Досегашната т. 2-ра се преномерира и става т. 3-та, а досегашната т. 3-та се преномерира и става т. 4-та.

МОТИВИ

Към законопроекта за изменение и допълнение на ЗАКОНА за българското гражданство

1. Причини, които налагат приемането на Законопроекта за Законопроект за изменение и допълнение на ЗАКОНА за българското гражданство.

Държавната политика към българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България, както и в следствие от различните по характер, насоченост и интензивност асимилационни процеси предприемани от държавите, в който те се намират. Формирането на българските общности по света е свързано с голямо разнообразие от причини. Емиграцията на компактни български маси през XVIII – XIX век, както и сънародници, останали в пределите на други държави в резултат на откъсването на български територии с българско население след Освобождението 1878 г., Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г.. Това са етнически българи от днешните държавни граници на Република Македония, Република Турция /Източна Тракия/, Гърция /Егейска Македония и Беломорска Тракия/, Република Албания /Голо Бърдо, Мала Преспа, Гора/, Република Сърбия /Босилеградско, Царибродско, Нишко, Пиротско и Зайчарско/, Румъния /Банат, Влашко и Северна Добруджа/, Република Молдова и Украйна, както и българите – гагаузи в двете страни. Българите, живеещи извън държавните граница на Република България, са български граждани и са неделима част от българския народ. Всички те образуват историческите български общности.

Националният интерес налага полагането на грижи за историческите български общности, като важен компонент от държавната политика на България. Историческите факти, събития и предпоставки за тяхното формиране са различни. В болшинството от случаите те са следствие на насилствено откъсване на компактни групи от етнически българи, българско национално самосъзнание, говорещи на български език и неговите диалектни форми от територията на Родината.

Подобна е съдбата и на други европейски народи. По тази причина, техните нормативни уредби, отнасящи се до взаимоотношенията им с етническите им малцинства зад граница са тясно обвързани с историческите превратности в развитието на тези държави.

Например:

Гърция: има специална процедура за получаване гражданство на лица от гръцки произход живеещи на територията на бившия СССР и Северен Епир /Албания/;

Унгария: въвежда в своето законодателство понятието „лице с вероятен унгарски произход“ за унгарските етнически групи, живеещи на украинска и румънска територии, тъй като техните представители нямат възможност да докажат документално своя произход;

Румъния: приоритетно се предоставя гражданство на лица от Република Молдова, тъй като румънската държава счита, че гражданството им е отнето без тяхно съгласие.

Испания: налице са извънредни процедури за жертвите на Гражданската война и диктатурата, на техните наследници, на участниците в участниците в интернационалните бригади, за потомците на евреите „сафариди“, за жертвите на атентата в Мадрид през 2004 г. и техните роднини. Създаден е механизъм за облекчени условия при предоставяне на гражданство за чужденци със статут на бежанци от Латинска Америка, Андора, Филипините, Екваториална Гватемала;

Полша: специална процедура за потомци на полски граждани напуснали я през 1918 г.;

Холандия: специални процедура по натурализация на лица от Холандските Антили и Аруба.

В Комисията по политиките за българите в чужбина ежедневно постъпват жалби от наши сънародници за проявено несправедливо отношение към установяването на „българския им произход“ от държавните институции. Свидетели сме на незачитане на реални исторически факти, както и на случаи на отчайващ формализъм, проявен при разглеждане на молбите и приложените към тях документи /оказа се дори, че двама родни братя са с различни решения за гражданство/.

От една страна, имаме два закона, регламентиращи предоставянето на българко гражданство, а от друга, държавни институции, тълкуващи ги по различен начин. Факт е, че за големи групи наши сънародници е проблем да докажат с посочените в законите начини своя български произход. Това допълнително усложнява процеса и принуждава ДАБЧ да отказва издаването на „Удостоверения за български произход“ на нашите родни братя и сестри.

Това е и една от причините за съществуването на корупционни практики. Колкото по-проста и чиста е процедурата за придобиване българско гражданство, толкова по-малка е вероятността да се търгува с него.
Във връзка с гореизложеното считам, че е дошло времето да предоставим на администрацията още един допълнителен инструмент за доказване на български произход, допълвайки процедурата за придобиване българско гражданство по НАТУРАЛИЗАЦИЯ.

Най-общо казано, да приложим исторически подход в развитието на законодателството по тези въпроси. Това е напълно справедливо и честно към знайните и незнайни герои, дали живота си в борбите за национално освобождение и обединение, към костите и гробовете на нашите войни, към всички опити и усилия на българската държава да обедини останалото в пределите на други държави българско население.

2. Цели, които се поставят:

– Създаване на възможност за доказване на български произход на базата на исторически документи, данни и статистики, признати от българската държава;

– Възстановяване на историческата справедливост чрез облекчаването на механизма за доказване на „български произход“;

– Опростяване на процедурата по верификацията на документите за придобиване българско гражданство на основание „български произход“;

– Намаляване на вероятността за корупция и търговия за доказване на „български произход“.

2. Очаквани резултати

Подобряване на качеството на процеса на придобиване на българско гражданство по натурализация на основание на „български произход“ и доказване на такъв при отсъствието на други възможности на базата на исторически документи, данни и статистики, признати от българската държава.

3. Анализ на съответствие на правото в ЕС

Не са налице противоречия с норми на правото на ЕС. В много европейски държави като: Гърция, Унгария, Румъния, Испания, Латвия, Полша, Холандия са регламентирани в законите на подобни обществени отношения, на базата на исторически събития и факти от тяхното развитие.

4. Финансови и други средства за прилагане на новата уредба

Прилагането на новата уредба не изисква допълнителни финансови средства. Напротив, предполага се, че ще бъдат спестени съществени разходи на администрацията по верификацията на представените документи, както и на нашите сънародници, пожелали да кандидатстват за българско гражданство.

.