Тодор Христов – Златния е роден през 1985 г. в гр. София. Завършил е Средно специално художествено училище по приложни изкуства, след това и Националната художествена академия в София, специалност „Художествен метал“, с магистратура „Скулптура“. Работил е 8 години в Монетния двор към Българска народна банка. Сега работи като художник на свободна практика. Занимава се и с ретро автомобили. Досега негови творби не са били излагани в художествени галерии, затова не са познати за ценителите на изобразителното изкуство. Може би в Панчарево, близо до София, където Тодор живее, ще се появи до края на годината галерия с негови картини, която ще е в частен дом.
Ето каква написа за Тодор Христов, специално за нашето издание, един колега от сп. „Зари“, който го познава лично:
Когато се запознах с Тодор Христов, веднага реших, че той е поредният софийски левент, който нощем рути мадамите по дискотеките, а после за забавление преобръща и кошчетата за боклук в Борисовата градина.
Когато ми сподели, че е художник, още по-веднага си казах: „Я па тоя, освен да троши столичния инвентар, можел и да рисува!“.
Когато видях част от картините му, си глътнах заглавието и млъкнах.
Мълча и досега.
Помолиха ме да представя с няколко думи Тодор и неговото творчество. То хубаво ме помолиха, ама няколкото думи така и не дойдоха.
Сега – да се правя на културтрегер и да раздувам за парадигмата на конотацията в стратификацията на бабината си трънкина – определено не ми е в стила. Да развивам пък научно-популярната теза „Съсипаха я тая държава, язък за даровитите млади хора“ – хептен! Баш по мене си е да споделя, че „международното положение“ в България не е нито розово, нито черно, ами е такова, каквото си е, и че в родината ни има достатъчно талантливи хора.
Тодор Христов е един от тях! Елате в неговото ателие, пипнете, вижте, уверете се и се насладете! Адресът е – галактика Млечен път, Слънчева система, планета Земя, Европа, България, София, Панчарево, улица „Риляник“ 5, до даскалото. Ако случайно си глътнете заглавието, ще го намерите в левия ми джоб!
Петър Калинов
София, ноември 2019 г.
–––––––––––––––––––––––-
Още творби на Тодор Христов – Златния:
И накрая, няколко реда от редактора:
Тодор Христов е чувствителен, отзивчив, непосредствен, готов да помага на нуждаещите се – въпреки че е „дете на Прехода“ в България, който не пожали пораслите в него с брутална материалност във всички сфери на живота. Освен да рисува и да работи с метал, Тодор може да прави и много други неща – да строи, да ремонтира коли, включително свири на гайда. Сам е устроил и дома, в който живее с приятелката си Наталия. Не се е чувствал особено подкрепян от преподаватели, докато е бил студент в Художествената академия (с изключение на проф. Велислав Минеков, когото уважава). Ако някой иска да се свърже с този млад, непознат все още за мнозина талант, може да го направи чрез следния имейл: [email protected].
.
