Днес е Игнажден. Ден, в който Църквата почита паметта на Свети Игнатий Богоносец.
От този ден до Бъдни вечер са продължили родилните мъки на Св. Богородица. Обикновено с Игнажден започват Коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.
От Игнажден денят започва да нараства – “обръща се към пролет и лято”. Според народното поверие, този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден или още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Св. Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа „в плът“. Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от Бога (ϑεόϕορος).
За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е „мъж апостолски във всичко“, който „грижливо управлява Църквата във Антиохия“ – особено през време на гонението при император Домициан (81-96). Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение – по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.
Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. Поликарп Смирненски, св. Ириней Лионски и Ориген. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим, след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Свети Климент” в Рим.
–––––––––
Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“, на 21 декември, когато денят е най-кратък (зимното слънцестоене) е бил празникът Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След приемането на християнството Полязовден или Млад Ден е започнал да се чества на 20 декември, на който ден Църквата почита паметта на свети Игнатий Богоносец.
В народната традиция за този ден най-характерен е обичаят „Полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца , кончета…)“. В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е. момци за момите. След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!„.
––––––––––––
Честито на всички именници – Игнат, Игнатий и техните производни – Игно, Игньо, Иго, Игнатка, Искра, Искрен; както и Пламен, Огнян, и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира.
.
