Смисълът на Христово послание в молитвата „Отче наш“
Навярно повечето от Вас знаят, че молитвата „Отче наш“ е единствената, дадена от Иисус Христос. Поради тази причина тя е силна, действаща и всяка промяна в нея намалява мощта й.
Навярно си спомняте и, че преди година папа Франциск промени един израз в нейния текст от „не ни въвеждай в изкушение“ с „не ни давай да се поддадем на изкушението“.
И аз първоначално реагирах като повечето от Вас – никой, пък било то и ръководителят на една от християнските църкви, няма право да променя думите на Христос.
Всъщност, ако молитвата се казва в оригинал, това правило е в сила, но когато става въпрос за превод, по-важен е смисълът, а не буквализмът.
Като продължих да се ровя по темата, се оказа, че ние, българите, сме първите, които са променили буквалния превод, за да се запази смисълът на Христовото послание.
Още в кирилския превод се използват думите „и не введи нас в напаст“. Старобългарската дума „напаст“ съвсем не е „изкушение“, а по-скоро беда, нещастие, зло. Някои „специалисти“ днес се опитват да кажат, че означава и „изкушение“, но нито една от производните и думи няма подобно значение. Глаголът „напаствовати“ означава да се (пре)търпи беда, да се напати (изпати).
Още по-голяма бе моята изненада, когато попаднах на един среднобългарски вариант на „Отче наш“: „нъ избави ни от лукаваго що би не въвести нас в искушение“ (мисля, че няма нужда от адаптация на новобългарски). Звучи много логично и всъщност именно това е посланието на Христос, а не, че небесният ни Отец ни изкушава.
Доц. Спас Ташев
.
