Чета свои статии и интервюта отпреди 25-28 години…
Тежко е. Те са документи, макар и скромни, за профукани възможности и пропилени шансове на Отечеството ни любезно!
Има ги моите статии и интервюта в пресата, т.е. съществуват доказателства, че това, което от мен е било писано, е писано много преди това, което се е случило сетне, да се случи….
И така, много – месеци, дори години – преди това, което се е случило сетне, да се случи, аз съм писал и предупреждавал за следните неизбежности, ако не се опомним като общество:
– въвеждане на валутен борд;
– хиперинфлация за няколко месеца, която ще стопи огромните дългове на кредитните милионери;
– девалвиране на лева и премахване на 3 нули от него;
– форсирана касова приватизация и разграбване на огромно национално богатство;
– заобикаляне на конституционната забрана за закупуване на земя;
– икономическа и социална депресия, която ще прогони огромен брой, най-вече млади хора от страната;
– отпадане на основни мерки за социална защита до степен на социалдарвинизъм;
– деградиране на специалните служби;
– премахване на всякакви защити за родния производител;
– превръщане на висшето образование в начин за продаване на дипломи чрез криворазбран пазарен модел – на входа парите на студентите, на изхода дипломите, а вътре – черна кутия, в която не е ясно дали се води какъвто и да било учебен процес.
Мога да продължавам.
Но няма никаква полза. Аз съм бил само един нормален, но мислещ човек, който чете много и се опитва да анализира процесите. Ала не съм имал политическата тежест да бъда чут от обществото, да го накарам да се вземе в ръце.
Остава болката, че от всички бивши соцдържави си направихме Прехода по възможно най-бездарния начин, а това нямаше как да не ни доведе до властта на бездарието.
Николай Генчев разказва, как веднъж подвикнал на Исак Паси: „Ей, Исак, само ти си нещо сред българските евреи, останалите общо-взето за нищо не стават.“ Исак Паси му отговорил: „Ами, какъвто народът, такива и евреите му!“
Та и аз казвам – какъвто ни Преходът, такива ни властниците след него, при постпреходното статукво.
Проф. Николай Слатински
.
