Разказ от Красимир Бачков
Докато беше малко циганче, Хасан се занимаваше с дребни кражби, събиране на старо и ново желязо (откъдето, каквото падне), не ходеше на училище и все още нямаше прякор. И какъв прякор изобщо, на малкия, сополив разбойник, който се къпеше главно през лятото, във Варненското езеро? Щом навърши тринадесет години, той се квалифицира в крадене на стари коли, от паркингите пред жилищните кооперации. Беше се сдобил с кон и подобие на каруца, на която с помощта на още двама негови побратими, качваха занемарените превозни средства. След това премина на грабежи във вилната зона, а когато стана петнайсетгодишен, кръвта му закипя и усети нужда от жена. Поради липса на подходящ обект, той изнасили десетгодишната си братовчедка, а тя взе, че забременя. За да не се разправя с роднините, Хасан купи един стар „Опел“ и, макар да нямаше книжка, стигна някак с него до Столипиново. Беше чувал, че каквато и беля да си сторил, там ще те скрият и погрижат за теб.
Така и стана! Приюти го местния ходжа и след няколко дни го прати в Пазарджик, да се учи на мюсюлманска религия. Там Хасан се изучи така, че никой вече не можеше да му налага закони, правила или човешки норми. Той се провъзгласи първо за мюсюлманин, после за турчин и накрая за джихадист. Реши, че България е тясна за него, и отиде в Германия. Събра се с няколко отрепки от Афганистан и започнаха да създават безредици, да крадат и нападат немските жени и деца. Един ден полицията го залови и, вместо да го вкара в затвора, го екстрадира обратно в родината.
Тук той се завърна със самочувствието на герой. Започна да лъже за подвизите си по Швабско и местните цигани му се прекланяха. Закономерно стана член на ДПС и се издигна много в политиката. Дойде ден, в който Хасан влезе в общината, като представител на ромската общност в града. Дадоха му кабинет, държавен телефон и голяма заплата. Хасан започна да дава интервюта по радиа и телевизии, започна да съветва кмета и общинарите, какво е нужно да правят, за да живеят по-добре циганите, без да работят и спазват законите, разбира се. Превърна се в голяма политическа фигура, снабди се с фалшива диплома за висше образование и с редовна шофьорска книжка. Купи си скъпо, крадено „БМВ“ и паркираше, където си поиска, защото на предното стъкло бе поставил картата си от общината. От всички изискваше да се обръщат към него с „политикът“ Хасан.
Един ден видя малко, сополиво циганче, да му тараши колата. Успя да го хване и веднага звънна на кварталния цигански бос в града. Щом той дойде, си поговориха, а малкото цигане отговори на всички зададени въпроси. Оказа се, че е незаконният син на Хасан, от изнасилената някога негова братовчедка. Кръгът на съдбата се затвори. Една топла вълна заля гърдите на Хасан. Почувствал се горд, той заяви на всеослушание:
– Ей, няма да пропаднем ние, циганите, да знаете! Щом е такъв малък, а краде като депутатин, ще се издигне моят син! Ще стигне и надмине баща си, стига да има все още за крадене…! Я ела моето момче, да ти покажа кабинета си! Да видиш и един ден да станеш президент на таз държава! Те българи вече не останаха, трябва да вземаме в наши ръце всичко! Нали в една стара циганска приказка е казано: „Лява ръка – десен джоб!“. Да знаеш, че трябва много да крадеш и лъжеш, за да се издигнеш и станеш политик като мен! Така се успява в България, друг път няма…!
.
