Кеворкян е прав
Idiot – от гръцки idiōtēs – означава човек, който върши работата си лошо.
През 1980 г. Радой Ралин написа поредния си афоризъм: „Пушенето е стаж за импотентност”. Тъй като това е научнообоснована мисъл, аз написах „Радой Ралин е прав” – в. „Народна култура” публикува статията на първа страница. През същата година сп. „Здраве” публикува „Тютюнопушене или полова сила, изберете сами”. Вярвах, че това звучи по-убедително, отколкото „Тютюнопушене или здраве, изберете сами” – тогава апел на Световната здравна организация. След като „Тютюнопушене или полова сила” бе публикувано, студентките започнаха да гледат подозрително на момчетата, които пушат. Това мотивира много от тях и те спряха пушенето.
На 15 февруари 2020 г. във Facebook, публикувано в някои електронни медии (в други има цензуратура), Кеворк Кеворкян обяснява „Защо USA не случиха на лобисти?“ – главните герои там са Соломон Паси и Елена Поптодорова, която наричам „Поптодорживкова“ (вижте „Синдром на счупените огледала“, в. „168 часа“, 20-26 декември 2018 г.).
Сега към „Защо USA не случиха на лобисти?“ – ето част от анализа на Кеворкян: „Бездарните Ви лобисти никога няма да Ви дадат възможност да проумеете корените и особеностите на българското русофилство – напротив, те ще Ви зареждат единствено с празнословието и комплексите. И никога няма да получите от тях отговор на въпроса – защо преди падането на Стената тукашното, уж „нормирано“ русофилство, мирно съжителстваше в разумните българи, с искрено уважение и респект от постиженията на американската духовност – защо, наистина. И при цялата си безцеремонност, политиката не успяваше да разклати това равновесие. Ако не стигнете до верния отговор, смятайте се за жертви на лобистите си. И накрая: един от големите провали на Прехода се оказа и разколебаното, меко казано, отношение на българите към една велика страна. За жалост.“ (Б.а.: На 23 февруари 1990 г. авторът на това есе и негови приятели основаха Сдружението „Приятели на САЩ“ във Варна, на което той бе избран за председател. За радост тогава, за разочарование сега.)
За първи път написах “Синдром на Паси” през септември 2013 г. След това – „Синдром на Алфа ястреба“ в книгата ми „HOMO JANUS. НАРОДОПСИХОЛОГИЯ И НАРОДОПАТОЛОГИЯ (НЕ САМО) НА БЪЛГАРИТЕ. (Трето преработено и разширено издание. 2018, стр. 258-259.)
Ето част от това публицистично есе:
„Събитията в Украйна пак ми напомнят за правителството с външен министър Соломон Паси (2001-2005). Тогава за Афганистан и Ирак, миналата година – за Сирия, сега – за Украйна и Черно море, Паси най-активно насочва, според Ноам Чомски – индоктринира, общественото и политическото мнение за ползата от силови действия от страна на НАТО…
Любовта и мирът са ценности на християнството. Дресурата – на политиката, в която цели народи вървят по моркова-и-тоягата на Великите сили. Might is Right, публикувана през 1890 г. в Англия, е една от най-аморалните политически доктрини. България от векове е нейна мишена – на 13 юли 1878 г. в Берлин Великите сили най-безцеремонно Я разкъсват. През 1945 г. България е разпъната на кръста на СССР, Англия и САЩ. През последните 28 години – на САЩ, НАТО, ЕС, Русия и Турция.
Затова моралният ми рефлекс пак реагира на синдрома на Алфа ястреба с императива на думите: По Via Pontica (черноморски път) и Via Aristotelis (задбалкански път, описан от Аристотел) трябва да летят бели гълъби и щъркели, а не ястребите на НАТО и Русия.
За първи път написах “Синдром на Паси” през септември 2013 г., публикуваха го някои електронни издания, преведох “Синдрома” на английски и го изпратих на приятели по света. Един от тях, известен американски професор, ми отговори: „George, you are fucky educator.“ Отвърнах му: „Usually, my students call me “uncle George”, “father George”, “Master”, or “Magister meos”.
– OK, uncle George! – отговори ми американският професор.
Соломон Паси каза поне две неща, заради които трябваше да изчезне от българската политика: „Майната му на православието!” и „Каква ни е далаверата да признаваме Арменския геноцид?”. И си спомням, че най-големият недостатък на човек е устойчивата аморалност – написано от Достоевски в “Записки от подземието”. Когато се изявява от един ерудиран човек, като Соломон Паси, тя – устойчивата аморалност – става опасна.
Надявам се Паси да ми отговори: OK, uncle George!
PS: Тази година Алфа ястребът, верен на нрава си, изрече: „С Русия трябва да се говори много вежливо и добре въоръжено. Това е ключът за преговорите – колкото си по-добре въоръжен, толкова си по-добре подсигурен.”
Вежливо въоръжение – какво лицемерие на дипломатическия език!“
(Край на цитата от „Синдром на Алфа ястреба“.)
Атлантическата стратегия на Паси и „Поптодорживкова“ е „оцеляване на най-въоръжените“ (survival of the most armed) – пример за антихуманна политика. Докато съвременните еволюционни биолози дават предимство на „оцеляване на най-приятелските“ (survival of the friendliest).
На тези ястреби и ястребки казвам: „Calm down, please“ („Успокойте се, моля!“). Англичаните имат „рut the cat among the pigeons“, ние – защо „пускаме вълка в кошарата“.
Д-р Георги Чалдъков
.
