Денят 25 февруари 1989 г. е свързан с едно знаменателно събитие в Народна република България, което на практика трябва да даде началото на един нов път. В този ден преди 31 години започва регистрацията на фирмите по знаменития Указ №56 за стопанската дейност.
Този указ цели законодателно поощряване на частния бизнес в страната и е издаден на 9 януари 1989 г., публикуван е на следващия ден (вж. снимката горе), а правилникът за неговото прилагане скоростно е приет на 15 февруари. И ето, след още само 10 дни в съда вече имаме опашки от предприемчиви българи, които лелеят да регистрират своя дребен бизнес.
За тези първи “лястовички“ на пазарната икономика председателят на тогавашните казионни профсъюзи Петър Дюлгеров докладва: „Това са хора, които откровено споделят, че им е дошло до гуша от това, че не могат да покажат онова, на което са способни. Но споделят също, че ги обвиняват едва ли не в печалбарство и шарлатанство…“
Само за шест месеца от началото на действието му се регистрират и започват дейност 1500 фирми. Според повелите на указа “стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост” и “основна форма на осъществяване на стопанската дейност е фирмата”. Фирмите могат да бъдат държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени, и “на граждани”. Фирмите на гражданите се регистрират в съда чрез заявление.“ На всички фирми се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност.” Подобен текст няма как да не предизвика въодушевление.
Но ето какво още четем в архивите на БНР:
«Всъщност, през 1989 г. страната ни вече е в състояние на неплатежоспособност и БКП, начело с Тодор Живков, търси пътища за преодоляване на стагнацията в икономиката. Започва преобразуването на обединенията и предприятията във фирми с държавно участие. Държавните и общинските фирми се преобразуват в акционерни. Те получават по-големи възможности за самоуправление и стопанска инициатива. Това е големият маньовър на Тодор Живков, така го обяснява той: „Трябва да ви кажа откровено, че неслучайно съм замислил този маньовър. Аз съм го замислил като административно-икономически, а не като икономически, тъй като не сме готови. Сега на този етап трябва да съчетаваме едното с другото”.
Друго важно нещо, което посочва недвусмислено Тодор Живков на заседание на политбюро на 4 юли 1989 г. е, че „в основните структуроопределящи фирми на националната икономика държавата следва да запази за себе си не по-малко от 51 на сто от акциите (контролния пакет). Към тази категория акционерни фирми следва да се включат: електрониката, химическата и биотехнологичната промишленост, водещите направления на машиностроенето, застрахователната дейност, строителната промишленост, някои фирми на хранителната промишленост и други.“ Поименните акции трябвало „да се продават на граждани, които са в трудови правоотношения с акционерната фирма”. Изобщо никой не е и възнамерявал да спазва това изискване и акциите отиват при когото трябва…
С Указ 56 освен това е премахнат съществуващият дотогава разрешителен режим за образуване и контрол на задгранични фирми. С документа е прието, че „външнотърговската дейност на фирмите, включително образуване и участие в задгранични фирми и други инвестиции в чужбина, се извършва свободно, без да е необходимо разрешение на държавен орган, освен в случаите, предвидени в този указ“. Указът е потвърден с постановление на Министерския съвет, който приема, че „фирмите регистрират в Министерството на външноикономическите връзки участието си в задгранични дружества и други инвестиции в чужбина“. Отпада и задължението на директорите на дружествата да изпращат копие от годишните баланси и отчетните си доклади на МВИВ и Министерството на финансите. Така се отваря широко вратата за изтичане на валута от държавните предприятия. Напълно загърбен е дотогавашният контрол за създаване на нови задгранични дружества в Наредбата за дейността на задграничните фирми от 1983 г. От България са изнесени 1,2 млрд. долара само от външни капиталови операции.»
Нека не забравяме, че предвестник на Указ 56 е Постановление № 35 на МС от 5.06.1987 г. за приемане на Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги. Обн., ДВ, бр. 48 от 23.06.1987 г.
Следва текстът на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35.
С оглед създаването на условия за увеличаване производството на стоки и услуги на населението чрез колективната и личната трудова дейност на гражданите
Чл. 1. Приема Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги.
Чл. 2. (1) В съответствие с правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите до 30 юли 1987 г. да се утвърдят наредби за условията и реда за извършването на:
1. транспортни услуги – от министъра на транспорта;
2. педагогически услуги – от министъра на народната просвета;
3. (зал. – ДВ, бр. 17 от 1993 г.)
4. проектантски услуги – от председателя на Комитета по териториално и селищно устройство;
5. разработване на програмни продукти и програмни услуги – от председателя на Комитета по информатика.
(2) Наредбите по предходната алинея се съгласуват с Министерството на финансите, Комитета по труда и социалното дело, Комитета по цените и Централния съвет на Българските професионални съюзи.
(3)…… .
(4) В срока по ал. 1 да се утвърдят и наредбите по чл. 14, ал. 6 и чл. 23, ал. 3 от правилника.
(2) Председателите на изпълнителните комитети на народните съвети и кметовете най-малко един път годишно се отчитат пред населението за развитието на производството на стоки и услуги чрез участие на гражданите през свободното им време.
1. Точка 10 от Постановление № 23 на Министерския съвет от 1961 г.(обн., ДВ, бр. 16 от 1961 г.; изм., бр. 99 от 1963 г. и бр. 5 от 1981 г.).
2. Постановление № 37 на Министерския съвет от 1980 г. и приетата с него Наредба за упражняване на занаятчийска и търговска дейност от граждани(ДВ, бр. 57 от 1980 г.).
3. Постановление № 69 на Министерския съвет от 1984 г. и приетата с него Наредба за използване труда на работници и служители през свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство (ДВ, бр. 3 от 1985 г.).
=====
Следва текстът на УКАЗ № 56.
ДЪРЖАВНИЯТ СЪВЕТ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ на основание чл. 94, точка 2, ал. 1 и 2 от Конституцията на Народна република България издава следния
УКАЗ № 56 ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) Този указ се прилага при осъществяване на стопанска дейност във всички отрасли и сфери на народното стопанство.
(2) Стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост: предоставени за стопанисване обекти на държавна и общинска собственост, собственост на кооперативни и обществени организации, на граждани, на чуждестранни лица и смесена собственост.
Чл. 2. (1) Основна форма за осъществяване на стопанска дейност е фирмата.
(2) В духовната сфера могат да се образуват издателски, рекламни, импресарски, изложбени и други къщи, които работят като фирми.
(3) Отделни граждани и колективи от граждани могат да извършват стопанска дейност и без да регистрират фирми.
Чл. 3. Чуждестранни юридически и физически лица извършват стопанска дейност в страната при условията на този указ.
Чл. 4. (1) На всички фирми се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност.
(2) Стопанската дейност и инвестициите на чуждестранните лица в страната са под закрила-та на държавата. Държавата осигурява еднакви икономически и правни условия за извършване на стопанска дейност и инвестиции в страната на всички чуждестранни лица.
(3) Министерският съвет може да постанови разпоредбите на този указ да не се прилагат изцяло или отчасти за стопанската дейност на чуждестранни лица от страни, в които спрямо български фирми се прилагат дискриминационни мерки.
Чл. 5. Стопанската дейност се осъществява при съчетаване на планово-регулиращите функции на държавата по стратегията и целите на социално-икономическото развитие със самостоятелността на фирмите, с действието на пазарните механизми и в съответствие със закона.
Чл. 6. Стопанска дейност в страната не може да се извършва, без да се спазват изискванията за опазване на природната среда.
Чл. 7. Държавата не отговаря за задължения-та на фирмите, както и фирмите не отговарят за задълженията на държавата или на други фирми.
Чл. 8. Фирмите и другите юридически лица могат да образуват дружествени фирми и да се обединяват в съюзи.
Чл. 9. Ежегодно до 31 март на следващата година фирмата представя на данъчния орган по седалището й счетоводен отчет и баланс, заверени от правоспособно лице.
Глава втора.
ФИРМИ
Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 10. (1) Фирмата е имуществено, социално и организационно обособен участник в стопанската дейност с отделно наименование и работи на стопанска сметка. Фирмата е юридическо лице освен едноличните и колективните фирми на гражданите. (2) Фирмите могат да бъдат: държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени и фирми на граждани,
Чл. 11. (1) Инициатива за образуване, реорганизиране или прекратяване на фирма може да имат: държавен орган, обществена организация, банка, съществуваща фирма и граждани.
(2) Образуването, реорганизирането и прекратяването на фирмата се регистрират в окръжния съд по седалището й. Решението на съда се обнародва в Държавен вестник, от която дата възниква, съответно се реорганизира или прекратява юридическото лице.
(3) Съдът регистрира фирмата въз основа на:
1. учредителен акт, който в зависимост от вида на фирмата може да бъде:
а) за държавна фирма – решение на Министерския съвет или на определен от него министър или ръководител на друго ведомство;
б) за общинска фирма – решение на общинския народен съвет:
в) за кооперативна фирма – решение на учредително събрание на кооперацията:
г) за дъщерна фирма – решение на управителния съвет на съществуващата фирма;
д) за дружествена фирма – учредителен договор;
е) за фирма на обществена организация – акт на органа, предвиден в устава на обществената организация;
ж) за фирма на граждани – писмено заявление, съответно учредителен договор:
2. устава на фирмата и други документи, предвидени с правилника за прилагане на този указ.
(4) В регистъра се вписват: наименованието, седалището, предметът на дейност, уставният фонд, поделенията, органите и лицата, които представляват фирмата, както и настъпилите промени, и се прилагат образци от подписите на лицата, които я представляват.
(5) Вписванията се извършват при условията и по реда, определени в Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 12. Фирмата се прекратява по решение на съответния орган или лица по чл. 11, ал. 3, а в случай на несъстоятелност – по решение на окръжния съд.
Чл. 13. Министерският съвет може да прехвърля възмездно или безвъзмездно отделни обекти на държавна собственост между държавни фирми. С акта за прехвърлянето задължително се уреждат неблагоприятните последици.
Чл. 14. Спрямо стопанската дейност на кооперативните и на обществените организации се прилага този указ.
Чл. 15. (1) Фирмите могат да образуват, ре-организират и прекратяват дъщерни фирми по реда на чл. 11. Дъщерната фирма е юридическо лице.
(2) Самостоятелна фирма след съгласие от органа, предоставил имуществото за образуване-то й, може да приеме статут на дъщерна фирма по договор с приемащата фирма. Тази промяна се вписва в регистъра по чл. 11.
(3) Половината плюс един от членовете на управителния съвет на дъщерната фирма се определят от управителния съвет на фирмата, която я е образувала или приела.
Чл. 16. (1) Фирмите сами определят:
1. вътрешнофирмената организационна и производствена структура (институти, заводи, фабрики, магазини, цехове и други поделения);
2. правата, задълженията и отговорностите на поделенията и начина на взаимодействие между тях;
3. вътрешнофирменото управление.
(2) Поделенията на фирмата се изграждат и работят на принципите на самоуправлението и на стопанската сметка.
Чл. 17. (1) Фирмата е длъжна да осъществява своята дейност съобразно определения й предмет. Тя може да извършва и всякаква друга стопанска дейност с изключение на дейностите, за-бранени със закон, указ или акт на Министерския съвет.
(2) Фирмите – юридически лица, извършват външноикономическа дейност при условията на този указ самостоятелно, чрез дружество, в което участвуват, или чрез друга фирма.
(3) Външноикономическата дейност на фирмите, включително образуване и участие в зад-гранични дружества и други инвестиции в чужбина, се извършва свободно, без да е необходимо разрешение на държавен орган, освен в случаите, предвидени с този указ.
Чл. 18. Министерският съвет може да опре-деля условия и квоти по вноса и износа и да забранява вноса и износа на определени стоки и услуги.
Чл. 19. Министерският съвет може да установява разрешителен режим за определени от не-го външноикономически сделки и дейности, както и да въвежда експортни такси.
Чл. 20. (1) Имуществото на фирмата се състои от право на собственост, съответно на стопанисване, ползуване и други вещни права, права върху обекти на интелектуална собственост, ценни книги, дялово участие в сдружения, вземания и други права и задължения.
(2) Фирмите могат да предоставят под аренда свои обекти за стопанисване на граждани и на други фирми по ред, определен с правилника за прилагане на указа.
(3) Фирмите могат да издават облигации при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на указа.
Чл. 21. (1) Фирмите могат да издават трудови акции по ред, установен с правилника за прилагане на указа.
(2) Трудовите акции могат да се придобиват от лица, които са в трудови правоотношения с фирмата не по-малко от една година.
3) Трудовите акции са поименни, с номинална стойност на една трудова акция 50 лв. Те дават право на дивиденти от годишната печалба и се изкупуват задължително от фирмата по номиналната им стойност при поискване на притежателя и при прекратяване на трудовото правоотношение.
(4) Управителният съвет на фирмата определя максималния брой на трудовите акции, кои-то може да притежава член на трудовия колектив, но не повече от 200 акции.
(5) Пенсионерите могат да запазят трудовите си акции, ако са работили не по-малко от 10 го-дини във фирмата преди пенсионирането.
(6) Трудовите акции се наследяват. Акциите на наследници, които не са в трудови правоотношения с фирмата, се изкупуват от нея по номиналната им стойност.
Чл. 22. Органи на държавната и общинската фирма и на фирмата на обществена организация са: общото събрание на трудовия колектив (събранието на пълномощниците), управителният съвет, контролният съвет и ръководителят.
Чл. 23. (1) Общото събрание на трудовия колектив (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъствуват най-малко 2/3 от неговите членове. То приема решенията си с явно гласуване и с обикновено мнозинство.
(2) Общото събрание обсъжда плана на фирмата и приема насоки за социалното развитие на трудовия колектив.
Чл. 24. (1) Половината плюс един от членовете на управителния и на контролния съвет се определят от органите и организациите, предоставили имуществото за образуване на фирмата, а останалите се избират от общото събрание (събранието на пълномощниците).
(2) Управителният и контролният съвет й ръководителят се избират за срок до 5 години.
(3) Управителният съвет:
1. приема устройствения правилник на фирмата;
2. определя стратегията и приема плановете за развитие на фирмата и правилата за организацията и управлението на стопанската дейност;
3. избира и освобождава председателя на управителния съвет, ръководителя на фирмата и неговите заместници;
4. определя трудовото възнаграждение, дава поощрения и налага наказания на избраните от него длъжностни лица;
5. взема решения за образуване, реорганизиране и прекратяване на дъщерни фирми;
6. приема годишния отчет за стопанската дейност на фирмата, годишния баланс и разпределението на доходите;
7. взема решение за издаване на облигации и трудови акции.
Чл. 25. (1) За членове на управителния съвет н за негов председател могат да бъдат избирани и лица, които не са в трудови правоотношения с фирмата, с изключение на длъжностни лица, определени от Министерския съвет.
(2) Председателят на управителния съвет и ръководителят на фирмата могат да бъдат чуждестранни граждани.
Чл. 26. (1) Членовете на управителния съвет получават годишно възнаграждение за сметка на средствата за работна заплата на фирмата, размерът на което се определя в зависимост от крайните резултати от дейността й.
(2) Членовете на управителния съвет носят имуществена отговорност за виновно причинени-те вреди на фирмата.
Чл. 27. (1) Ръководителят на фирмата:
1. организира, ръководи и контролира дейността на фирмата по принципа на единоначалието и осигурява стопанисването и опазването на нейното имущество;
2. представлява фирмата и изпълнява функциите които са му възложени с нормативен акт или от управителния съвет.
(2) Управителният съвет не се намесва в оперативната работа на ръководителя.
(3) Ръководителят по право е член на управителния съвет.
(4) При необходимост в помощ на ръководи-теля се образува оперативно бюро, в което се включват заместниците му и други, определени от него лица.
(5) Ръководителят може да бъде освободен предсрочно от управителния съвет или от съответния орган по чл. 11, ал. 3 само когато до-пусне нарушения на нормативни актове, лошо стопанисване на имуществото или ръководи не-ефективно фирмата. (6) Решението за освобождаване на ръководи-теля може да се обжалва пред районния съд до седалището на фирмата.
Чл. 28. Контролният съвет проверява изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет и опазването на имущество-то на фирмата. Той се отчита за дейността си пред общото събрание.
Чл. 29. Не може да бъде член на управителен, на контролен съвет, контрольор или ръководител на фирма лице, което:
1. е осъждано за умишлено престъпление:
2. не може да заема материалноотговорна длъжност;
3. е било член на управителен съвет или ръководител на фирма, прекратена поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. е съпруг или роднина до трета степан включително по права или по съребрена линия на член на управителния съвет, на контролния съвет или на ръководителя на фирмата.
Чл. 30. (1) Фирмите могат да образуват икономически групировки за провеждане на стратегията в определена област, за изработване на основни инвестиционни решения, за маркетинг, за управление на иновационните процеси и други.
(2) Конкретните задачи н компетентността на икономическата групировка и нейните органи се определят от фирмите с договор.
Чл. 31. Фирмите и техните съюзи могат да членуват в Индустриалнотьрговски съюз. Органите на съюза се избират на конгрес, който приема и неговия устав.
Раздел II.
АКЦИОНЕРНА ФИРМА
Чл. 32. Акционерна е фирмата, чийто уставен фонд е разпределен в акции.
Чл. 33. (1) Акционерната фирма се учредява въз основа на учредителен договор и устав.
(2) Органи на акционерната фирма са: общото събрание на акционерите, управителният съвет, контролният съвет и ръководителят.
Чл. 34. (1) Уставният фонд и акциите се определят по номинална стойност в левове. Минималната номинална стойност на уставния фонд е един милион лева.
(2) Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Български граждани могат да при-добиват само поименни акции по ред, определен от Министерския съвет.
(3) Минималната номинална стойност на една акция е хиляда лева.
(4) Една акция дава право на един глас в събранието на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.
Чл. 35. Учредители на акционерната фирма могат да бъдат две или повече юридически лица.
Чл. 36. За регистриране на акционерната фирма е необходимо:
1. да е приет уставът;
2. да са записани всички акции;
3. да е внесен 30 на сто от уставния фонд:
4. да са избрани управителният и контролният орган;
5. да са изпълнени особените изисквания, пред-видени в този указ и в правилника за прилага-нето му.
Чл. 37. В устава на акционерната фирма се определят:
1. наименованието и седалището на фирмата;
2. предметът на дейност;
3. уставният фонд;
4. броят и номиналната стойност на акциите, включително броят на поименните акции и акциите на приносител;
5. начинът на вземане на решения от колективните органи на фирмата;
6. условията и начинът за внасяне на цялата номинална стойност на акциите и последиците от неизпълнението на това задължение;
7. начинът на разпределяне на печалбата, покриване на загубата и определяне на дивидента, условията и начинът на изплащането му;
8. начинът за свикване и компетентността на общото събрание на акционерите:
9. начинът на избиране и свикване на управителния и контролния съвет, мандатът и правомощията им:
10. редът за намаляване и увеличаване на уставния фонд.
Чл. 38. (1) Общото събрание на акционерите:
1. изменя и допълва устава:
2. определя основните насоки за дейността на фирмата;
3. взема решение за реорганизация или прекратяване на фирмата;
4. определя броя, избира и освобождава членовете на управителния и на контролния съвет и определя възнаграждението им за участие в тях:
5. одобрява баланса, разпределението на доходите и отчета на управителния съвет за дейност-та и резултатите на фирмата и взема решение за освобождаване на членовете му от отговорност;
6. одобрява доклада на контролния съвет;
7. приема решение за издаване на облигации и трудови акции;
8. приема решение за намаляване или увеличаване на уставния фонд;
9. назначава ликвидаторите освен в случай на несъстоятелност на фирмата.
(2) Решенията на общото събрание по т. 1, 3, 8 и 9 на предходната алинея влизат в сила след вписването им във фирмения регистър при окръжния съд. Тези решения се вземат с мнозинство на притежателите на не по-малко от 3/4 от акциите.
Чл. 39. (1) Управителният съвет:
1. приема и предлага за одобряване от общото събрание годишния отчет и баланса;
2. приема планове и програми за дейността на фирмата;
3. предлага на общото събрание увеличаване или намаляване на уставния фонд:
4. избиран освобождава от длъжност ръководителя и неговите заместници и определя заплатите им;
5. избира между членовете си председател;
6. одобрява правилата за организация на вътрешната стопанска сметка, работната заплата и другите вътрешни правила на фирмата; 7. взема решение за откриване или закриване на дъщерни фирми, поделения и представителства и за участие или прекратяване на участие в дружества в страната и в чужбина;
8. взема решение за образуване на парични фондове и определя реда за набирането и изразходването им;
9. взема решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права, ползуване на инвестиционни кредити, даване на гаранции и поемане на поръчителство, придобива-не и предоставяне на лицензии, участие в търгове и конкурси:
10. обсъжда и решава всички въпроси освен тези, които са от компетентността на общото събрание на акционерите.
(2) Решенията по т. 1, 3, 4, 7 п 9 на предходната алинея се вземат с мнозинство от 2/3 от членовете на управителния съвет.
(3) Управителният съвет може да взема решения неприсъствено чрез протокол, подписан от всичките му членове.
Чл. 40. Ръководителят на акционерната фирма се избира за текущия мандат на управителния съвет и става негов член по право.
Чл. 41. Ежегодно до 31 март управителният съвет е длъжен да публикува в централен ежедневник баланса за предходната година, Заедно с баланса се публикуват:
1. печалбите и загубите за всяка от последни-те 5 години;
2. изплатените за всяка от последните 5 годи-ни дивиденти.
Чл. 42. (1) Всеки акционер в двуседмичен срок от узнаването може да поиска от окръжния съд отмяна на незаконосъобразните или противоуставните решения на общото събрание на акционерите и на управителния съвет.
(2) Съдът разглежда делото с участието на прокурор. Решението на съда е окончателно.
Чл. 43. Извън общите и предвидените в устава основания за прекратяване на фирмите акционерната фирма се прекратява и когато уставният фонд спадне под един милион лева.
Раздел III.
ФИРМА С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 44. (1) Фирмата с ограничена отговорност има уставен фонд, в който съдружниците имат дялове.
(2) Отговорността на съдружниците за задължения на фирмата е ограничена до дяловите вноски, които са направили или са длъжни да направят в уставния фонд.
(3) Дяловете са неделими. Уставният фонд не може да бъде по-малък от 50 000 лв.
Чл. 45. (1) Фирма с ограничена отговорност се образува най-малко от две юридически лица въз основа на учредителен договор – устав, приет от съдружниците.
(2) В устава се определят:
1. наименованието и седалището на фирмата;
2. предметът на дейност:
3. уставният фонд и дяловете, които поемат отделните съдружници:
4. условията или срокът за прекратяване на фирмата.
Чл. 46. Органи на фирмата са: общото събра-ние на съдружниците, ръководителят и контролният съвет или контрольорът.
Чл. 47. (1) Общото събрание се състои от по един представител на всеки съдружник и един представител на трудовия колектив на фирмата, който има съвещателен глас.
(2) Ръководителят на фирмата и председателят на контролния съвет участвуват в заседанията на общото събрание със съвещателен глас. (3) Общото събрание на съдружниците:
1. изменя и допълва устава:
2. приема нови съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дял на нов член или на друг съдружник и изключва съдружници от фирмата;
3. приема годишния отчет и баланса в разпределя печалбата между съдружниците;
4. взема решение за увеличаване и намаляване на уставния фонд;
5. избира за срок до 5 години и освобождава от длъжност ръководителя;
6. избира за срок до 5 години контролен съвет или контрольор и определя възнаграждението им;
7. взема решение за откриване или закриване на поделения, представителства и за участие или прекратяване на участието във фирми в страната и в чужбина;
8. взема решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях и за ползуване на инвестиционни кредити;
9. взема решение за издаване на облигации и трудови акции.
(4) Всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в уставния фонд.
(5) Решенията по ал. 3, т. 1 и 2 се вземат с единодушие, а по т. 4, 7 и 8 с обикновено мнозинство, освен ако в устава е предвидено друго.
(6) Представителят на изключвания съдружник не гласува при вземане на решението за изключване.
Чл. 48. (1) Съдружник може да бъде изключен от фирмата, когато не е внесъл уговорената дялова вноска в срока по договора или не е из-пълнил други свои задължения съгласно устава.
(2) Ако в единодушно решение на общото събрание делът на изключения съдружник не се изкупи от останалите съдружници или не се приеме нов член, с неговата стойност се намалява уставният фонд.
(3) Изключеният съдружник има право да получи по-малката сума между номиналната стойност на дела или действителната му стойност според баланса.
Чл. 49. Съдружникът се освобождава от фирмата при условията на учредителния договор. В случая се прилагат разпоредбите на ал. 2 и 3 на предходния член.
Чл. 50. Всеки съдружник може да поиска отмяна на незаконосъобразни или противоуставни решения на общото събрание по реда на чл. 42.
Чл. 51. Фирмата се прекратява с единодушно решение на общото събрание
Раздел IV.
ФИРМА С НЕОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 52. (1) Фирма с неограничена отговорност е тази, в която един или няколко съдружници са неограничено отговорни за задълженията на фирмата, а останалите са отговорни до раз-мера на уговорените вноски.
(2) Неограничено отговорните съдружници отговарят солидарно. Отношенията между тях се уреждат с договор.
3) За вноските на ограничено отговорните съдружници могат да бъдат издадени акции.
Чл. 53. (1) В устава на фирмата се опреде-лят:
1. наименованието и седалището на фирмата:
2. предметът на дейност;
3. уставният фонд;
4. неограничено отговорните съдружници и частта от уставния фонд, която внасят;
5. частта от уставния фонд, която се поема от ограничено отговорните съдружници, и разпределението на дяловете, а ако се издават акции – броят, видът и номиналната стойност на акциите:
6. начинът на представляване на фирмата;
7. редът за разпределяне на печалбата:
8. редът за напускане и прекратяване на фирмата.
(2) Ако не е предвидено друго в устава, ограничено отговорните съдружници могат да прехвърлят дяловете или поименните си акции на трети лица, за което трябва писмено да уведомят фирмата.
Чл. 54. Неограничено отговорните съдружници трябва да внесат най-малко 1/3 от уставния фонд.
Чл. 55. Стопанската дейност на фирмата се извършва от неограничено отговорните съдружници.
Чл. 56. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат съответно правилата за фирмата с ограничена отговорност.
Раздел V.
ФИРМИ НА ГРАЖДАНИ
Чл. 57. (1) Гражданите могат да образуват еднолични и колективни дружествени фирми.
(2) Фирмите на гражданите могат да извършват в рамките на регистрирания предмет стопанска дейност от всякакъв вид с изключение на забранената със закон, указ или акт на Министерския съвет.
(3) Дружествената фирма на граждани трябва да има уставен фонд не по-малко от 10 000 лв. и се регистрира след внасяне най-малко на 75 на сто от обявения уставен фонд. Едноличните и колективните фирми на граждани не са длъж-ни да регистрират уставен фонд.
(4) Гражданите са длъжни да участвуват с личен труд в регистрираните от тях фирми.
(5) Едноличните и колективните фирми на граждани не се облагат с данък върху печалба-та, а участниците в тях се облагат по чл. 13, ал. 2 от Закона за данък върху общия доход.
Чл. 58. (1) Дружествената фирма на граждани е юридическо лице. Тя се образува въз основа на учредителен договор, с който се опреде-лят:
1. наименованието и предметът на дейност;
2. уставният фонд и дяловете на съдружниците в него;
3. органите на управление и начинът за вземане на решение;
4. правата и задълженията на съдружниците;
5. начинът на разпределяне на дохода;
6. редът и условията за приемане на нови съдружници, за напускане или за изключване от дружествената фирма.
(2) Ако не е уговорено друго, имуществените вноски се оценяват по реда, установен в правилника за прилагане на указа.
(3) Индивидуалният доход на съдружниците се облага по чл. 13, ал. 2 от Закона за данък върху общия доход.
(4) Съдружниците отговарят солидарно за задълженията на фирмата си до размера на направените или дължими вноски в уставния фонд, а при недостиг – с личното си имущество, но не повече от стойността му към датата на спиране на плащанията заедно с увеличенията до приключване на производството по несъстоятелността.
Чл. 59. (1) Всеки гражданин може да участвува в една фирма на граждани и да работи по договор с други фирми.
(2) Не могат да образуват и да участвуват във фирма на граждани лица:
1. осъждани за престъпления против социалистическата и личната собственост;
2. лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност;
3. които са участвували във фирми, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. на които са наложени административни на-казания за системни нарушения при упражняване на съответната дейност.
Чл. 60. (1) Върху имуществото на фирмата на граждани не може да се налага запор или възбрана за задължения на съдружниците. Не се допуска прихващане на задължения на съдружник срещу заемания на фирмата и на задължения на фирмата срещу вземания на съдружник.
(2) Когато кредиторите на някои от съдружниците не са удовлетворени от личното му имущество, те могат да насочат изпълнението върху дела на длъжника във фирмата. Съдружниците могат да изплатят дълга в размера на дела на съдружника в срок от 3 месеца от датата на поискването. Ако не сторят това, фирмата се прекратява от съда по искане на кредиторите.
Чл. 61. (1) Едноличната фирма се прекратява и със смъртта или поставянето на гражданина под запрещение, освен ако наследниците или някой от тях я пререгистрират на свое име.
(2) Дружествената фирма се прекратява и със смъртта или поставянето на някой от съдружниците под запрещение, освен ако е уговорено друго.
(3) Всеки съдружник може да напусне дружествената фирма с предизвестие от една година, ако не е уговорено друго.
Чл. 62. Фирмата на граждани се регистрира в окръжния съд по реда на чл. 11.
Чл. 63. (1) Във фирма на граждани могат да работят по трудов договор до 10 работници и служители при спазване на изискванията на трудовото законодателство. С индивидуалния трудов договор може да се уговори участие на работника в печалбите и загубите на фирмата.
(2) За сезонни работи фирмата на граждани може да сключва срочни трудови договори с неограничен брой работници.
Чл. 64. Фирмите на граждани, както и индивидуалните производители могат да образуват съюзи за защита на икономическите и социалните си интереси.
Глава трета.
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И ЛИКВИДАЦИЯ НА ФИРМИТЕ
Чл. 65. (1) Неплатежоспособната фирма се обявява в несъстоятелност.
(2) На фирмата, изпаднала в неплатежоспособност или обявена в несъстоятелност, може да се окаже помощ от държавата или по споразумение с кредиторите.
(3) В случай че несъстоятелността не може да се преодолее по реда на ал. 2, пристъпва се към ликвидация на фирмата по реда на тази глава.
(4) Ликвидацията на фирмата при другите случаи на прекратяване се урежда от правилника за прилагане на указа.
Чл. 66. (1) Фирмата е неплатежоспособна, ако повече от 60 дни не изпълнява отделно парично задължение поради липса на парични средства по сметките си в обслужващите я банки, които обявяват състоянието на неплатежоспособност.
(2) При обявена неплатежоспособност между фирмата и кредиторите й се провежда производство за споразумение.
(3) Производството за споразумение започва по искане на фирмата или на някои от кредиторите до една от обслужващите банки. Ръководителят на фирмата в 14-дневен срок от откриване на производството уведомява с писмо с обратна разписка всички кредитори по изискуеми вземания.
(4) В производството за споразумение креди-торите и длъжникът могат да приемат мерки за възстановяване платежоспособността на длъжника, като му окажат финансова или друга по-мощ, отсрочат или разсрочат погасяването на задълженията.
(5) Производството за споразумение се ръководи от председателя на банката, при която е образувано производството, или от определен от него служител на банката,
(6) В производството за споразумение може да участвува и представител на държавата, определен от компетентния държавен орган,
(7) Производството за споразумение трябва да приключи в едномесечен срок от започването. По съгласие между кредиторите и длъжника срокът може да бъде удължен.
Чл. 67. (1) Ако не се постигне споразумение по предходния член, председателят на банката, който ръководи производството за споразумение, е длъжен в 3-дневен срок писмено да уведоми окръжния съд, където е регистрирана фирмата.
(2) Въз основа на съобщението по предходна-та алинея съдът образува дело за обявяване на несъстоятелност. Делото може да се образува и по искане на самата фирма, на кредиторите или на прокурора.
(3) Съдът дава на длъжника подходящ срок, в който да представи:
1. баланс към деня на образуване на делото;
2. списък на вземанията и задълженията на фирмата:
3. данни за наличното имущество и неговата стойност по счетоводните книги.
Чл. 68. (1) Въз основа на представените дан-ни по предходния член след изслушване на длъжника и на встъпилите в процеса кредитори съдът обявява с решение несъстоятелността и датата на спиране на плащанията.
(2) С решението по предходната алинея съдът:
1. назначава ликвидатор – едно или повече лица;
2. налага запор или възбрана върху имуществото на длъжника;
3. определя срок, в който ликвидаторът да представи подробен баланс за имуществото на длъжника, като вземе предвид 3-месечния срок, в който кредиторите трябва да предявят вземанията си пред ликвидатора.
(3) Решението може да бъде обжалвано от фирмата в 14-дневен срок. Обжалването не спира изпълнението на решението.
Чл. 69. (1) Решението по обявяване на несъстоятелността се вписва във фирмения регистър на окръжния съд, обнародва се в Държавен вестник и по един екземпляр от него се поставя на определено място в съда и в Индустриално-търговския съюз.
(2) В 3-месечен срок след обнародване на решението по предходната алинея в Държавен вестник кредиторите са длъжни да предявят писмено пред ликвидатора вземанията си.
Чл. 70. От датата на решението за обявяване на несъстоятелността: 1. се преустановяват стопанската дейност на фирмата и компетентността на органите й;
2. всички задължения на фирмата стават изискуеми;
3. се преустановява начисляването на лихва върху всички нейни задължения.
Чл. 71. (1) За ликвидатори се назначават лица с подходяща квалификация.
(2) Ликвидаторът изпълнява решението на съда.
Чл. 72. Кредиторите се поканват от ликвидатора да изберат свой представител, който има право да проверява счетоводните книжа и дейността на ликвидатора.
Чл. 73. (1) Ликвидаторът е длъжен независимо от предявяването на вземанията от кредиторите да установи според разполагаемите данни и допълнителните проучвания всички задължения на длъжника, както и неговите вземания и да предприеме мерки за срочното им събиране.
(2) Ликвидаторът може да се споразумее да се прекратят сключените договори, да прехвърли правата и задълженията по договорите върху други лица със съгласието на другата страна и да продава вещите, подлежащи на разваляне или на бързо обезценяване.
Чл. 74. (1) След представяне на данните по чл. 67, ал. 3 съдът поканва кредиторите за приключване на несъстоятелността със споразумение. Проект за споразумение се изготвя от ликвидатора, който го изпраща на кредиторите.
(2) В 14-дневен срок от изпращането на проекта за споразумение съдът призовава кредиторите за приемане на споразумение за приключване на несъстоятелността. Ако не се постигне споразумение, съдът разпорежда да се пристъпи към ликвидиране на имуществото на длъжника.
Чл. 75. Движимите и недвижимите вещи и вещни права на длъжника се продават по установения за тях ред, а когато няма такъв ред чрез специализирана търговска фирма или на публичен търг. Не подлежат на продажба предоставените на фирмата държавни земи, гори, води и земни недра.
Чл. 76. (1) След осребряване на актива ликвидаторът съставя ликвидационен баланс, който съдържа:
1. събраните вземания:
2. получените суми от ликвидацията на имуществото;
3. останалото налично имущество и неговата пазарна стойност;
4. задълженията на длъжника:
5. разходите по ликвидацията.
(2) Ликвидаторът представя ликвидационния баланс в съда и на кредиторите с предложение за начина на тяхното удовлетворяване. (3) В 14-дневен срок от представяне на предложението за разпределение кредиторите могат да направят възражение пред съда.
Чл. 77. (1) Когато един от кредиторите оспорва вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и ликвидатора. Ако искът не се предяви в двуседмичен срок от заседанието по чл. 74, ал. 2, вземането се смята не-оспорено. Предявяването на иска спира предаването на сумата, предвидена за кредитора с оспореното вземане.
(2) В разпределението се осигуряват необходимите средства за спорните задължения съразмерно с вземанията на останалите кредитори.
(3) Вземанията, заявени след изтичане на срока по чл. 69, ал. 2, се удовлетворяват от оста-тъка на имуществото след разпределението.
Чл. 78. (1) Съдът след изслушване на креди-торите, длъжника и ликвидатора одобрява с решение ликвидационния баланс и окончателното разпределение на сумите за отделните креди-тори. (2) Решението по ал. 1 може да се обжалва в 14-дневен срок. Решението на второинстанционния съд е окончателно и не подлежи на преглед по реда на надзора и отмяна.
(3) Ако активът на длъжника не е достатъчен за удовлетворяване на всички кредитори, ликвидаторът предлага разпределението, като най-на-пред се отделят суми за изплащане на вземания на граждани от трудови възнаграждения и обезщетения за вреди от непозволено уврежда-не, суми от бюджета, вземания, обезпечени със залог и ипотека, а остатъкът се разпределя между останалите кредитори съразмерно.
Чл. 79. (1) След разпределението на актива и изплащането на сумите съдът служебно или по искане на ликвидатора постановява решение по приключване на несъстоятелността. Решение-то подлежи на обнародване в Държавен вестник. (2) С влизането в сила на решението за приключване на несъстоятелността:
1. се прекратява производството по несъстоятелността;
2. се прекратяват функциите на ликвидатора;
3. се погасяват непредявените и неизплатени-те вземания.
Чл. 80. (1) При обявяване в несъстоятелност на фирма на граждани, която не е юридическо лице, функциите на ликвидатор се изпълняват от съдия-изпълнител и се прилагат съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.
(2) При несъстоятелност на фирма на граждани по искане на кредиторите съдът с решение-то по чл. 68 налага възбрани и запори върху личното имущество на участниците във фирмата.
Чл. 81. Държавата осигурява условия за пренасочване и преквалификация на освободените работници и служители в резултат на прекратя-ване на фирмата поради ликвидация, а също и социална помощ за определен период по ред, определен от Министерския съвет.
Глава четвърта.
ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ
Чл. 82. Държавата регулира стопанската дейност чрез: система от данъци, мита и субсидии, валутни нормативи, лихвени проценти, правила за заплащане на труда, амортизационни норми, правила за ценообразуване и държавни поръчки.
Чл. 83. (1) С държавния план и държавния бюджет се определят основните цели, темпове и пропорции, материалните, финансовите, валутни-те и други баланси, задачите на социалното развитие, макроструктурните промени, комплексно-то развитие на териториалните общности и насоките за участие на страната в международното разделение на труда и в социалистическата интеграция, както и икономическите условия, нормативи и регулатори.
(2) Компетентните държавни органи съгласуват съвместно със заинтересуваните фирми тях-ното участие в изпълнението на държавния план на основата на взаимни договорености и държавни поръчки.
Чл. 84. (1) Държавни поръчки могат да се възлагат само за изпълнение на поети международни задължения, за задачите на социалната политика, за постигане на стратегически, технологични и пазарни цели, както и за гарантиране на националната сигурност и за основни национални баланси.
(2) Държавните поръчки се възлагат с договор, включително на конкурсна основа. Те не могат да ангажират повече от 2/3 от капацитета на фирмата.
Чл. 85. Фирмата изработва самостоятелно плана за стопанската си дейност въз основа на сключените договори, икономическите условия, нормативи и регулатори, държавните поръчки. собствените си пазарни, технологични и други разработки.
Чл. 86. (1) Цените на стоките и услугите се установяват в съответствие с цените на между-народните пазари и търсенето и предлагането на вътрешния пазар. Конкретните цени се договарят между фирмите.
(2) За определени стоки и услуги с особено важно значение за жизненото равнище на населението компетентните държавни органи опре-делят фиксирани или пределни цени на дребно.
(3) Пределни цени на едро се определят за суровини, материали и транспортни услуги по списък, приет от Министерския съвет.
Чл. 87. (1) Фирмите плащат данък върху до-бавената стойност, акцизи, рентен данък, мита, данък върху печалбата и данък върху средства-та за работна заплата.
(2) Фирмите плащат данък върху печалбата в размер 50 на сто. Облагаемата печалба се установява по ред, определен с правилника за прилагане на указа.
(3) Фирмите правят вноски за общинските на-родни съвети в размери и по ред, установени от Министерския съвет.
Чл. 88. (1) След изплащане на данъците и другите задължения остатъкът от печалбата се използува от фирмата за развитие, за дивиден-ти и за други цели. Минималният норматив за отчисляване на средствата за развитие се опре-деля от Министерския съвет.
(2) Фирмата решава какви парични фондове да образува и определя броя на сметките си в банките.
Чл. 89. (1) Фирмите осигуряват валутните си средства от постъпления от износ на стоки и услуги, валутни кредити от български и чуждестранни банки, покупка на валута от държавата и от валутните търгове.
(2) Фирмите продават част от валутните си постъпления на държавата по ред, установен от Министерския съвет.
(3) Фирмите могат да купуват и да продават валута чрез валутни търгове, организирани от банките.
Чл. 90. (1) От държавния бюджет на фирмите могат да се предоставят премии и субсидии, коя-то се определят от Министерския съвет по предварително обявени условия. Премиите се изплащат за реализирана продукция.
(2) За определени от Министерския съвет производства и дейности погашенията и лихвите по инвестиционните кредити се плащат от печалба-та преди облагането й с данък върху печалбата.
(3) Фирмите могат да бъдат освобождавани изцяло или отчасти от данъци за отделни дейности и производства или територии от Министерския съвет.
Чл. 91. (1) Министерският съвет съвместно с Централния съвет на Българските професионални съюзи определя общите правила за заплаща-не на труда, началните основни заплати по категории персонал и по квалификационни степени. размера на минималната работна заплата и други.
(2) Основните заплати на работниците специалистите и ръководителите се определят на основата на три квалификационни степени на начална, средна и висша квалификация.
(3) Работната заплата на всички категории персонал се поставя в зависимост от непосредствените и крайните резултати (произведена продукция, валута, печалба, рентабилност и други).
(4) Съобразно конкретните условия изплаща-нето на работната заплата се извършва почасово, дневно, седмично или месечно.
Чл. 92. (1) Фирмата самостоятелно определя средствата за работна заплата въз основа на приети от нея правила за заплащане на труда в съответствие с показателите, заложени в технологичните и техническите проекти, и с изискванията по предходния член.
(2) Средствата за работна заплата се облагат с данък, който се изплаща от фирмата по ред, установен с правилника за прилагане на указа.
Чл. 93. (1) Фирмата може да бъде обслужвана и да получава кредити от различни банки. Отношенията между фирмата и банките се уреждат с договори.
(2) Банките упражняват контрол чрез лева за ефективното използуване на предоставените от тях кредити.
(3) Лихвите се договарят между фирмите и банките на базата на основния лихвен процент в зависимост от търсенето и предлагането на кредити, платежоспособността на кредитополучателя, срока на кредита и други, а за валутните кредити – в съответствие с условията на международните кредитни пазари.
(4) Курсовете на чуждестранните валути в левове се определят от Българската народна банка в съответствие с измененията на международните парични пазари.
Чл. 94. Фирмите могат да се договарят плащанията на доставки и услуги да се извършват при условията на фирмен (търговски) кредит при договорена лихва.
Чл. 95. (1) Държавните органи създават условия за разгръщане на конкуренция между фирмите и за предотвратяване на монополна дейност и нелоялна конкуренция на вътрешния и международния пазар.
(2) В случай че интересите на български фирми са засегнати от нелоялна конкуренция от други български или чуждестранни фирми и фирми на чуждестранни лица или от съвместна дейност на български и чуждестранни фирми на вътрешния и на международния пазар, засегнатата българска фирма може да се обърне за съдействие към Индустриално-търговския съюз или да по-иска от компетентния държавен орган да вземе мерки за преустановяване на нелоялната конкуренция, а от съда – обезщетение за причинените й вреди.
Чл. 96. Областните и общинските народни съвети могат да участвуват в акционерни фирми и да издават облигации по ред, установен с правилника за прилагане на указа.
Чл. 97. Подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет и на други държавни органи, които противоречат на този указ, се отменят от Върховния съд по молба на заинтересуваните или по предложение на прокурора.
Чл. 98. Имуществените спорове във връзка със стопанската дейност могат да бъдат възлагани за решаване от доброволен арбитраж, състоящ се от един или трима арбитри, ако съгласието за това е изразено писмено. Решението на доброволния арбитраж е окончателно и подлежи на принудително изпълнение.
Глава пета.
СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ И СМЕСЕНИТЕ ФИРМИ В СТРАНАТА
Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 99. (1) Чуждестранните лица могат да извършват стопанска дейност в страната самостоятелно, чрез филиал – фирма, или чрез дружество по реда на този указ.
(2) Този указ се прилага и за външноикономическата дейност на чуждестранни лица, филиали и дружества с чуждестранно участие.
Чл. 100. (1) Чуждестранните лица могат да извършват стопанска дейност самостоятелно с разрешение на компетентния държавен орган. Компетентният държавен орган определя дейностите, за които не е необходимо разрешение.
(2) Преди започване на дейностите по предходната алинея чуждестранните лица са длъжни да подадат декларация. Когато дейността се извършва съвместно с българска фирма или друго юридическо лице, разрешението се осигурява и декларацията се подава от българския участник.
Чл. 101. (1) Чуждестранните лица могат да създават свои филиали с разрешение на компетентния държавен орган.
(2) Филиалът е юридическо лице и може да извършва само стопанската дейност, посочена в разрешението. При изменение на предмета на дейност е необходимо ново разрешение.
(3) Банков филиал се създава по реда на ал. 1 с минимален уставен фонд от 10 млн. лв.
(4) Филиалът се регистрира в окръжния съд по седалището му въз основа на заявление на чуждестранното лице, което съдържа:
1. наименование и седалище на филиала;
2. предмет на дейност;
3. данни за чуждестранното лице: наименование, седалище, регистрация, предмет на дейност и капитал:
4. размера на уставния фонд и имуществото, което се внася в него;
5. лицата, които го представляват.
(5) Регистрацията на филиала се извършва по реда на чл. 11. Юридическото лице възниква от датата на обнародването на решението за регистрацията в Държавен вестник.
(6) Счетоводният отчет и балансът на филиала се удостоверяват от правоспособно лице.
Чл. 102. (1) Чуждестранните лица могат да откриват свои търговски представителства в страната с разрешение на компетентния държавен орган. Най-малко половината от служителите в представителството трябва да бъдат български граждани. (2) Представителството не е юридическо лице.
Чл. 104. (1) Дружество с ограничена отговорност се образува и регистрира по реда на този указ.
(2) Когато чуждестранното участие в дружеството по предходния член е повече от 49 на сто и над 5 млн. лв. в конвертируема валута или над 50 млн. преводни рубли, за дружеството са прилага раздел втори на тази глава.
(3) Компетентният държавен орган може да разреши дружеството да осъществява дейност-та си по реда на тази глава и при по-малко
чуждестранно участие.
Чл. 105. (1) Чуждестранните лица могат да придобиват поименни акции и да учредяват акционерни дружества в страната по реда на този указ. Когато чуждестранното участие е по-голямо от 20 на сто, изисква се разрешение на компетентния държавен орган. Чуждестранните лица трябва да внесат пълния размер на записаните акции.
(2) Дружества по чл. 103, ал. 3 и акционерните дружества с чуждестранно участие, по-голямо от 20 на сто, могат да бъдат учредители и да придобиват акции в акционерни дружества с раз-решение на компетентния държавен орган.
(3) За стопанската дейност на акционерно дружество с чуждестранно участие се прилагат разпоредбите на чл. 104, ал. 2 и 3. (4) Когато чуждестранни лица придобият акции в българска акционерна фирма, в управителния й съвет могат да участвуват и чужди граждани.
Чл. 106. (1) Инвестициите на чуждестранни лица не подлежат на конфискация или изземване по административен ред.
(2) Инвестиции в недвижимо имущество на чуждестранни лица не могат да бъдат отчуждавани освен за държавни и обществени нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин.
(3) Отчуждената инвестиция се заплаща на чуждестранното лице по споразумение. Ако не се постигне споразумение, размерът на обезщетението се определя от окръжния съд.
Чл. 103. (1) Чуждестранните лица могат да учредяват или да придобиват дялове в дружество с ограничена отговорност. (2) Когато чуждестранното участие в дружеството е по-голямо от 49 на сто, изисква се раз-решение от компетентния държавен орган.
(3) По смисъла на ал. 2 чуждестранно е участието и на дружества с повече от 49 на сто участие на чуждестранни лица.
Раздел II.
ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ
Чл. 107. Печалбата на дружества с чуждестранно участие и филиали на чуждестранни лица се облага с данък в размер 30 на сто.
Чл. 108. Печалбата от самостоятелната стопанска дейност по чл. 100 на чуждестранно лице се облага с данък в размер 40 на сто.
Чл. 109. (1) Чуждестранни лица, които реализират в страната доходи от дивиденти, дялово участие, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, заплащат данък в размер 15 на сто.
(2) Освобождават се от данък:
1. полученият дивидент при условие, че се из-ползува за закупуване на акции и облигации в страната;
2. лихвите върху заеми, сключени от правителството на Народна република България или Българската народна банка с международни финансови организации;
3. лихвите върху заеми, предоставени от чуждестранни банки на български банки при преференциален лихвен процент;
4. лицензионните възнаграждения за предоставяне на обекти на индустриалната собственост в приоритетни направления съгласно списък, утвърден от Министерския съвет.
5. възнагражденията за технически услуги, предоставени във връзка с доставката на комплектни обекти, технологично, научно, производствено или търговско оборудване.
Чл. 110. Дружества с чуждестранно участие, които получават дивиденти от акции и печалба от дялово участие по реда на този указ, заплащат данък в размер 10 на сто от брутната сума на дивидентите.
Чл. 111. Печалбата от стопанската дейност на територията на свободните безмитни зони се освобождава от облагане с данък за първите пет години, а след изтичането на този срок се облага с данък в размер 20 на сто.
Чл. 112. Дружествата с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 и филиалите на чуждестранни лица се освобождават от облагане с данък върху печалбата за срок от пет години от регистрацията им, когато осъществяват стопанска дейност във високотехнологични направления, определени от Министерския съвет.
Чл. 113. Загубите от стопанската дейност за данъчната година могат да бъдат приспаднати от печалбата през следващите пет данъчни години.
Чл. 114. Освобождава се от облагане с данък частта от печалбата, предоставена по договор за дарения в страната на български културни, научни и просветни институти, фондации, висши учебни заведения и фондове за подпомагане на пострадали от природни бедствия, възстановяване на паметници, свързани с историческото минало на българския народ.
Чл. 115. Дружествата с чуждестранно участие, филиалите и чуждестранните лица по чл. 100 са длъжни да водят счетоводство по правила, утвърдени от компетентния държавен орган. Те ежегодно и при поискване на компетентния данъчен орган му представят счетоводна и стопанска информация за извършената от тях дейност.
Чл. 116. (1) Годишната печалба се декларира в едномесечен срок от деня на утвърждаване на годишния счетоводен баланс, но не по-късно от 31 март на следващата данъчна година.
(2) Облагателният акт се издава от данъчния орган в едномесечен срок от подаването на данъчната декларация.
(3) Актът може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред окръжния съд.
Чл. 117. Дружествата с чуждестранно участие заплащат данък върху добавената стойност, местни данъци и такси.
Чл. 118. Когато чуждестранното лице внася за нуждите на упражняваната от него стопанска дейност суровини, материали и съоръжения, предназначени за производство за износ, те се освобождават от мита за този внос.
Чл. 119. (1) Цените на стоките и услугите, купувани и предлагани от дружества с чуждестранно участие, производствени и търговски филиали и чуждестранни лица на вътрешния пазар и за износ, се договарят свободно.
(2) Чуждестранните лица, филиалите и дружествата с чуждестранно участие могат да сключват сделки в конвертируема валута с български фирми и други юридически лица в страната.
(3) Стоките и услугите за населението, за които Министерският съвет е определил фиксирани или пределни цени, се продават в съответствие с определените цени.
(4) Министерският съвет може да определя допълнителни условия за чуждестранни лица относно цените на някои енергийни и суровинни ресурси.
Чл. 120. (1) Чуждестранното лице може да превежда в чужбина реализираната във валута печалба и валутната част от ликвидационната квота.
(2) Българската народна банка разрешава и обменя български левове във валутата, в която инвестицията е извършена, когато чуждестранното лице:
1. изнася от Народна република България по-лученото обезщетение за отчуждена инвестиция:
2. изнася ликвидационната си квота от прекратено дружество с чуждестранно участие до размера на направената валутна вноска;
3. е реализирало печалба в български левове от стопанска дейност по договор с компетентния държавен орган.
(3) Паричните суми се преизчисляват от български левове в чуждестранна валута и от чуждестранна валута в български левове по курса, по който Българската народна банка купува валута от фирми и от граждани.
Чл. 121. (1) Трудовите правоотношения с филиалите и дружествата с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 се уреждат с трудовия договор.
(2) Страните по трудовия договор могат да уговарят част от трудовото възнаграждение да се изплаща във валута, независимо дали страна е чужд или български гражданин. Валутната част от трудовото възнаграждение на български гражданин се превежда по негова сметка в банката.
(3) Трудовите спорове с филиали и дружества с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3, когато страна е работник български гражданин, се решават от българските съдилища, а когато страна е чужд гражданин съгласно уговореното с трудовия договор.
(4) За неуредените с трудовия договор въпроси се прилагат разпоредбите на българското трудово законодателство.
(5) Работниците във филиалите и дружествата с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 се осигуряват задължително за временна и трайна нетрудоспособност по българското осигурително законодателство.
(6) За общественото осигуряване на работниците дружествата и филиалите с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3 внасят осигурителни вноски в размер 30 на сто върху изплащаното трудово възнаграждение.
(7) Този член се прилага и за трудовите договори между чуждестранни лица и работещите в представителството по чл. 102. (8) Министерският съвет може да определя допълнителни условия за трудовото възнаграждение на български граждани, които работят във филиали, дружества с чуждестранно участие и представителства на чуждестранни лица.
Чл. 122. Разпоредбите на този раздел се прилагат към филиалите на чуждестранни лица и дружествата с чуждестранно участие по чл. 104, ал. 2 и 3 и чл. 105, ал. 3. В останалите случаи за дружествата с чуждестранно участие се прилагат общите правила за фирмите по този указ,
Раздел III.
ПРИДОБИВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ И ВЕЩИ ПРАВА ВЪРХУ ТЯХ.
Чл. 123. Дружествата с чуждестранно участие и филиалите на чуждестранни лица с разрешение на Министерския съвет могат да придобиват на територията на страната право на строеж и право на ползуване върху недвижими имоти за определен срок за осъществяване от тях на стопанска дейност.
Чл. 124. При прекратяване дейността на дружество българският участник има право да изкупи е предимство недвижимия имот, съответно вещното право. При отказ на български участник, при прекратяване на филиал или на дружество без българско участие право иа изкупуване има държавата.
Чл. 125. Цената на недвижимите имоти и вещните права върху тях, прехвърлени по реда на тази глава, се уговарят свободно между страните.
Чл. 126. Дружествата с чуждестранно участие и филиалите на чуждестранни лица не могат да придобиват собственост върху земята, земните недра, горите и водите.
Допълнителни разпоредби
§ 1. За укриване на данни и за внасяне на неверни данни в данъчната декларация виновното лице носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
§ 2. (1) При укриване на доход, който подлежи на данъчно облагане, данъчният орган съставя акт. За укриване на доход се счита и неподаването на данъчна декларация в срока по чл. 116, ал. 1.
(2) Въз основа на акта председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет налага на виновното лице с наказателно постановление глоба в петорен размер на дължимия данък за укрития доход. Ако наложената глоба не може да се изплати в пълния размер от виновното лице, остатъкът се дължи от фирмата. (3) Наказателното постановление може да се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
§ 3. (1) Гражданските правоотношения между чуждестранните лица, филиали, дружествата с чуждестранно участие и българските фирми и други юридически и физически лица се уреждат от общото българско гражданско законодателство. Споровете между тях се решават от българските съдилища.
(2) По съгласие на страните споровете между чуждестранни лица, техни производствени и търговски филиали, дружества с чуждестранно участие и български фирми и други юридически лица могат да бъдат решавани от уговорен от тях арбитраж.
§ 4. Компетентните органи, на които се възлагат функции по този указ, ако не са определени със закон или указ. се определят от Министерския съвет.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 5. Заварените от този указ предприятия и обединения се реорганизират във фирми по реда на чл. 11.
§ 6. Отменят се:
1. Членове 115, 1724 от Закона за външната търговия (обн., ДВ, бр. 94 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 60 от 1974 г. и бр. 63 от 1976 г.).
2. Указ № 3420 за установяване на данъци, с които се облагат стопанските организации (ДВ, бр. 99 от 1987 г.).
3. Указ № 535 за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица (обн., ДВ, бр. 25 от 1980 г.; изм., бр. 26 от 1988г.).
4. Член 19, ал. 2, 3 и 7, чл. 20, ал.2 и чл. 42 от Закона за данък върху общия доход (обн., ДВ, бр. 132 от 1950 г.; изм., Изв., бр. 104 от 1952 г., бр. 60 от 1953 г., бр. 15 от 1954г., бр. 64 от 1955 г, бр. 91 от 1957 г, бр. 90 от 1958 г, бр. 91 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г.; ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 52 от 1965 г., бр. 16 и 52 от 1966 г., бр. 15 и 100 от 1967 г., бр. 69 от 1968 г., бр. 60 от 1970 г.. бр. 101 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г.; попр., бр. 54 от 1973 г., бр. 36 и 93 от 1979 г,. бр. 7 от 1982 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 79 от 1985 г. и бр. 33 от 1988 г.). 5. Член 13, ал. 4 от Указ № 2242 за свободни безмитни зони (ДВ, бр. 55 от 1987 г.).
§ 7. Член 19, ал. 1 от Закона за данък върху общия доход се изменя, както следва: „Обществените организации, ако не е предвидено друго със закон или указ, за стопанската им дейност се облагат с данък върху печалбата в размер 20 на сто.“
§ 8. В чл. 43 от Закона за данък върху общия доход числото „42“ се заличава.
§ 9. В чл. 3, ал. 1 от Указ № 2242 за свободни безмитни зони думите „и данъци“ се заличават.
§ 10. До въвеждането в действие на данъка върху добавената стойност се прилагат данъкът върху оборота и данъкът върху печалбата със ставки, определени от Министерския съвет.
§ 11. Разпоредбите на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (обн., ДВ, бр. 51 от 1966 г.; изм., бр. 26 от 1968 г. и бр. 92 от 1969 г.) не се прилагат за случаите, когато този указ допуска свободни разплащания във валута и свободно движение на ценни книги.
§ 12. Заварените сдружения, образувани по Указ № 535 за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица от 1980 г., ако не се пререгистрират по този указ, осъществяват дейността си по досегашния ред.
§ 13. При противоречие между разпоредбите на този указ и заварените нормативни актове се прилагат разпоредбите на указа.
§ 14. Изпълнението на указа се възлага на Министерския съвет, който издава правилник за неговото прилагане.
Обн. ДВ. бр.4 от 13 Януари 1989г.
=============-=============
Следва Постановление № 2 за прилагането на УКАЗ № 56
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 15 ФЕВРУАРИ 1989 Г. ЗА ПРИЛАГАНЕ НА УКАЗ № 56 ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ
Обн. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 1989г., изм. ДВ. бр.72 от 15 Септември 1989г., изм. ДВ. бр.80 от 13 Октомври 1989г., изм. ДВ. бр.97 от 15 Декември 1989г., изм. ДВ. бр.34 от 27 Април 1990г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Май 1990г., изм. ДВ. бр.6 от 22 Януари 1991г., изм. ДВ. бр.11 от 8 Февруари 1991г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 1991г., изм. ДВ. бр.33 от 26 Април 1991г., изм. ДВ. бр.55 от 12 Юли 1991г., изм. ДВ. бр.70 от 27 Август 1991г., изм. ДВ. бр.75 от 13 Септември 1991г., изм. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 1992г., изм. ДВ. бр.47 от 9 Юни 1992г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 1992г., изм. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 1993г., изм. ДВ. бр.20 от 12 Март 1993г., изм. ДВ. бр.69 от 13 Август 1993г., изм. ДВ. бр.26 от 26 Март 1996г., отм. ДВ. бр.59 от 12 Юли 1996г.
Отменено основание. Виж § 10, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху печалбата, с който е отменен Указ № 56 за стопанската дейност – ДВ, бр. 59 от 12 юли 1996 г., в сила от 01.07.1996 г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. Приема Правилник за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност.
Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1990 г. и бр. 6, 11, 33 и 75 от 1991 г.) Утвърждава:
1. (отм. – ДВ, бр. 26 от 1996 г.);
2. (отм. – ДВ, бр. 33 от 1991 г.);
3. (отм. – ДВ, бр. 33 от 1991 г.);
4. (отм. – ДВ, бр. 20 от 1993 г.);
5. (отм. – ДВ, бр. 6 от 1991 г.);
6. валутни коефициенти, които да се прилагат при външноикономическата дейност и ценообразуването;
а) (отм. – ДВ, бр. 72 от 1989 г.);
б) 1,05 лв. за 1 преводна рубла.
Чл. 3. (Отм. – ДВ, бр. 33 от 1991 г.).
Чл. 4 – 7. (Отм. – ДВ, бр. 75 от 1991 г.).
Чл. 8. (Отм. – ДВ, бр. 33 от 1991 г.).
Чл. 9. (Отм. – ДВ, бр. 75 от 1991 г.).
Чл. 10. (Отм. – ДВ, бр. 34 от 1990 г.).
Чл. 11. Освобождава се от данък до края на 1990 г. печалбата на организациите за трудоустроени и с увреден слух или зрение лица, както и печалбата от производството на хляб и хлебни изделия и от дейности по други нормативни актове.
Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 1991 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1991 г., бр. 47 от 1992 г., бр. 69 от 1993 г.) Определя от 1 юли 1993 г. размер 75 на сто от лихвите по заеми, които търговските дружества, фирмите и предприятията изплащат преди облагането на печалбата с данък.
(2) (Нова – ДВ, бр. 65 от 1992 г.) Едноличните търговски дружества с държавно имущество за кредитите, използвани за изкупуване на хлебна пшеница от реколта 1992 г., включват 100 на сто заплатените за тази цел лихви в разходите за дейността преди облагането на печалбата с данъци, считано от 1 юли 1992 г.
(3) (Нова – ДВ, бр. 10 от 1992 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 65 от 1992 г.) За 1991 г. банките изплащат лихвите по получени кредити и депозити преди облагането на печалбата с данък.
(4) (Нова – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) От 1 януари 1992 г. банките изплащат лихвите по получените кредити и депозити преди облагането на печалбата с данък, с изключение на лихвите, платени при условията на чл. 24 от Закона за банките и кредитното дело.
Чл. 12. Допълнителни средства за бюджетите на общинските народни съвети се отпускат само по решение на Министерския съвет за потребности, възникнали след утвърждаването на държавния план и бюджета.
Чл. 13. (Отм. – ДВ, бр. 75 от 1991 г.).
Чл. 14. (Нов – ДВ, бр. 11 от 1991 г.) Търговските представителства на чуждестранните лица в страната плащат годишна държавна такса за поддържане на регистрацията в размер на левовата равностойност на 1000 щатски долара. Таксата се внася в Българската търговско-промишлена палата, която я превежда на държавния бюджет.
Чл. 15. (Отм. – ДВ, бр. 75 от 1991 г.)
Заключителни разпоредби
§ 1. Отменят се от деня на влизане в сила на това постановление следните актове на Министерския съвет:
1. Постановление № 64 от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 1988 г.; изм. бр. 28 от 1988 г.) и приетите с него Правилник за стопанската дейност (ДВ, бр. 100 от 1987 г.), Наредба за цените (ДВ, бр. 3 от 1988 г.) и други нормативни актове с изключение на:
а) член 6 и § 5 от Постановление № 64 от 1987 г.;
б) списъците приложения № 1, 2, 3 и 4 към Наредбата за цените;
в) Наредбата за взаимоотношенията в инвестиционния процес (ДВ, бр. 16 от 1988 г.);
г) Наредбата за стопанските договори (обн., ДВ, бр. 19 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 5 от 1988 г.);
д) Тарифа за данък върху оборота (обн., ДВ, бр. 4 от 1988 г.; изм. бр. 79 от 1988 г.);
е) Тарифата за акцизи (обн., ДВ, бр. 4 от 1988 г.; изм., бр. 79 от 1988 г.);
ж) Тарифата за рентен данък (ДВ, бр. 4 от 1988 г.).
2. Правилникът за прилагане на Закона за външната търговия (обн., ДВ, бр. 16 от 1976 г.; изм., бр. 66 от 1976 г. и бр. 74 от 1977 г.).
3. Наредба № 147 за временни представителства на чуждестранни фирми в Народна република България (ДВ, бр. 97 от 1975 г.).
4. Постановление № 10 от 1981 г. (ДВ, бр. 31 от 1981 г.).
5. Постановление № 42 от 1986 г. (ДВ, бр. 57 от 1986 г.).
6. Постановление № 9 от 1988 г. и приетата с него Наредба за стопанските сдружения (ДВ, бр. 28 от 1988 г.).
7. Постановление № 18 от 1987 г. и приетата с него Наредба за надзорните съвети на самоуправляващите се стопански организации (ДВ, бр. 27 от 1987 г.).
8. Постановление № 23 от 1961 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 1961 г.; изм., бр. 99 от 1963 г., бр. 5 от 1981 г. и бр. 48 от 1987 г.).
9. Точка 3 на чл. 17 от Постановление № 113 от 1974 г. (ДВ, бр. 97 от 1974 г.).
10. Алинея 2 на чл. 22 от Постановление № 74 от 1980 г. (ДВ, бр. 5 от 1981 г.).
11. Алинея 1 на чл. 9 от Постановление № 47 от 1982 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 1983 г.; доп., бр. 99 от 1984 г.).
12. Член 9 от Постановление № 20 от 1983 г. (обн., ДВ, бр. 51 от 1983 г.; изм., бр. 86 от 1983 г.).
13. Алинея 1 на чл. 12 от Постановление № 6 от 1985 г. (ДВ, бр. 18 от 1985 г.).
14. Точка 3 на ал. 1 на чл. 14 от Постановление № 69 от 1986 г. (ДВ, бр. 100 от 1986 г.).
15. Членове 2, 3 и 4 от Постановление № 31 от 1987 г. (необнародвано) и приетите с него Наредба за стопанската дейност на самоуправляващите се стопански организации с чуждестранно инвестиционно участие в НР България (ДВ, бр. 50 от 1987 г.) и Наредба за инвестиции на самоуправляващите се стопански организации в несоциалистическите страни (необнародвана).
16. Алинея 1 на чл. 1 от Постановление № 47 от 1987 г. и приетите с него Наредба за създаване на територията на НР България на съвместни предприятия, обединения и научно-технически организации между български организации и организации на социалистическите страни (ДВ, бр. 62 от 1987 г.) и Основни положения за установяване на преки връзки между самоуправляващите се стопански организации на НР България с организации на социалистическите страни (необнародвани).
17. Постановление № 49 от 1987 г. и приетите с него Наредба за реда за провеждане на контрол върху стопанската дейност на самоуправляващите се стопански организации, осъществявана с чуждестранно инвестиционно участие в Народна република България (ДВ, бр. 63 от 1987 г.).
18. Член 8 от Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги (обн., ДВ, бр. 48 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1988 г.).
19. Постановление № 23 от 1965 г. (необнародвано).
20. Членове 2 и 3 от Постановление № 4 от 1983 г. и приетите с него Наредба за осъществяване на инженерингова дейност при износа и Наредба за създаването и дейността на задграничните дружества с българско участие (необнародвано).
21. Точки 4 до 9 включително от приложението към Решение № 44 от 1988 г. (необнародвано).
22. Член 8 от Постановление № 40 от 1983 г. (ДВ, бр. 86 от 1983 г.).
§ 2. В алинея 1 на т. 1 от Разпореждане № 566 на Министерския съвет от 1959 г. (обн., Изв., бр. 37 от 1959 г.; изм., бр. 54 от 1960 г.) се заличават думите „подвижни моторни люлки, виенски колела, стрелбища“.
§ 3. В алинея 1 на чл. 2 от Постановление № 27 на Министерския съвет от 1984 г. (ДВ, бр. 48 от 1984 г.) думите „изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет, министерствата, другите ведомства и стопанските организации да предвиждат в плановете си по години резерв 1 на сто от общите си капитални вложения и 1 на сто от фонд „Развитие и техническо усъвършенствуване“ се заменят с „ежегодно в бюджета се предвиждат средства в размер до 150 млн. лева“.
§ 4. В т. 1 на чл. 2 от Разпореждане № 17 на Бюрото на Министерския съвет от 1986 г. (ДВ, бр. 54 от 1986 г.) се заличава изречението „От 1 юли 1986 г. се преустановяват дейностите по запис, тиражиране и разпространяване на звукови касети, фотопропаганда и фотоуслуги, извършвани от други организации, с изключение на тези, на които е разрешено от Съвета за духовно развитие при Министерския съвет“.
§ 5. В ал. 1 на чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за стандартизацията (обн., ДВ, бр. 47 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 20 и 74 от 1975 г.) се заличава изречението „Списъкът на тези стоки се утвърждава от Министерството на вътрешната търговия и услугите, съгласувано с Комитета по цените и с Държавния комитет за стандартизация“.
§ 6. В чл. 11 от Постановление № 29 на Министерския съвет от 1987 г. (ДВ, бр. 43 от 1987 г.) думите „до 31 декември 1988 г.“ се заменят с „до 31 декември 1989 г.“.
§ 7. В приложение № 2 към Постановление № 14 на Министерския съвет от 1988 г. (ДВ, бр. 39 от 1988 г.) се създава нова т. 10:
„10. Държавна комисия по запасите и полезните изкопаеми.“
§ 8. В член 6 от Постановление № 17 на Министерския съвет от 1988 г. (ДВ, бр. 46 от 1988 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 3 се заличават думата „включително“.
2. В ал. 7 се заличава последното изречение.
§ 9. В ал. 8 на чл. 3 от Постановление № 31 на Министерския съвет от 1988 г. (ДВ, бр. 81 от 1988 г.) се заличава първото изречение.
§ 10. Във връзка с уточняването на новите цени на едро фирмите и организациите, които не са преобразувани във фирми, до края на март 1989 г. изплащат ежемесечно средства за работна заплата в съответствие с постигнатите резултати и вътрешните правила за работната заплата, но не повече от 1/12 част от фактически изплатения за 1988 г. фонд „Работна заплата“, без средствата за материално стимулиране. След изтичането на този срок полагащите се средства за работна заплата се преизчисляват в съответствие с изискванията на Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност.
§ 11. За производствата и дейностите, от които през 1988 г. инвестиционните кредити и лихвите са погасявани от печалбата преди нейното облагане с данъци, се ползува същият източник и след 1 януари 1989 г. при условие, че за тях е решено да се прилага редът за погасяване на кредитите, определен с чл. 90, ал. 2 от Указ № 56 на стопанската дейност.
§ 12. Разпоредбите за прилагане на специфичния икономически механизъм в просветата, културата, науката, народното здраве, физическата култура и стопанския туризъм, действуващи към датата на влизане в сила на това постановление, се прилагат до 30 юни 1989 г. Тези разпоредби не се прилагат за издателски, рекламни, импресарски, изложбени и други организации след преобразуването им в къщи (фирми) по смисъл на чл. 2, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност.
§ 13. Когато актовете на Министерския съвет, които не се отменят с това постановление, противоречат на Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност и на това постановление, се прилагат правилникът и това постановление.
§ 14. Разпоредбите на това постановление за данъците се прилагат от 1 януари 1989 г.
§ 15. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на икономиката и планирането, който дава указания по прилагането му.
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1, т. 1
(Изм., ДВ, бр. 16 от 1991 г., отм., бр. 55 от 1991 г.)
Приложение № 2 към чл. 2, ал. 1, т. 2
(Доп. – ДВ, бр. 80 и 97 от 1989 г., изм., бр. 43 от 1990 г., отм., бр. 33 от 1991 г.)
Приложение към чл. 15
(Ново – ДВ, бр. 11 от 1991 г.)
СПИСЪК НА СЛУЖИТЕЛИ В ЦЕНТРАЛНИ И МЕСТНИ ОРГАНИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ОБРАЗУВАТ И УЧАСТВУВАТ ВЪВ ФИРМИ НА ГРАЖДАНИ НИТО ЛИЧНО, НИТО ЧРЕЗ ПОДСТАВЕНИ ЛИЦА
1. Служителите в Председателството (Президентството) на републиката.
2. Главният секретар, секретарите, началниците на отдели, ръководителите на направления и съветниците на Министерския съвет.
3. Заместник-министрите, началниците на управления, главните експерти и експертите в министерствата и приравнените към тях.
4. Председателите, заместник-председателите, началниците на управления, главните експерти и експертите в комитетите при Министерския съвет;
5. Председателите, заместник-председателите, началниците на управления, главните директори и директорите на Българска народна банка и на търговските банки с държавно участие над 50 на сто.
6. Заместник-председателите и секретарите на изпълнителните комитети на областните и общинските народни съвети, председателите на комисии, кметовете, заместник-кметовете и секретарите на кметствата.
7. Съдиите, арбитрите, нотариусите, съдиите-изпълнители и прокурорите.
8. Свръхсрочнослужещите във въоръжените сили на републиката и офицерският и сержантският състав на Министерството на вътрешните работи и на Войските на Министерството на транспорта, Комитета по съобщения и информатика, както и в Главното управление на Строителните войски.
.
Вижте какво е положението към началото на 2018 г.:
1,1 милиона лева е била средната печалба на стоте най-големи компании в България през 2017 година, като те отчитат близо 90% среден ръст на приходите за този период. Това показват данните от 20-то издание на годишната класация на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) за топ 100 на фирмите, водещи в икономиката на България.
В нея най-голям дял имат дружествата, развиващи дейност в областта на търговията. Те представляват близо 40 на сто от компаниите, намерили място в класацията. На второ място е секторът на услугите с дял от 23%, следван от строителството с 14%.
Любопитно е да се отбележи, че за разглеждания период първите 50 компании отчитат среден ръст от 562% на печалбата си през 2017 година в сравнение с предходната. Средната печалба при тях възлиза на 4,1 милиона лева.
Данните на БТПП показват, че най-голям ръст на печалбата за миналата година има производителят на птиче месо „Градус-1“, която през лятото дебютира на Българската фондова борса (БФБ). Дружеството отчита такъв от 2292% до 23,992 милиона лева за 2017 година.
Над 1000% растеж регистрират още шест компании – „Скът Мизия“ АД от Мизия, „Дзобеле България“ от Стряма, „Оптикс“ от София, „Елпром Трафо СН“ от Кюстендил, „Пътстройинженеринг“ от Кърджали и „Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България“ отново от столицата.
„Големите регионални различия продължават – първите 10 фирми от Югозападния регион, класирани от приходи от продажби правят 10 пъти повече обороти от 10-те най-големи фирми в Северозападна България“, посочват от палатата.
„На второ място като регион по общ размер на приходите от продажби на 10-те най-големи фирми е Северният централен. Класирани са фирми от различни индустрии – производство на биодизел; на храни; на санитарна керамика и др. На трето място по реализирани обеми от първите 10 фирми е Южен централен регион – главно под влияние на добивната индустрия, металургията и производството на машини и уреди“, допълват от БТПП в анализа си.
По стойности топ 10 на най-големите компании в Югозападния регион са с общи приходи в размер на 13,5 милиарда лева при такива от 9,4 милиарда през 2016 година. От друга страна общият размер за тези в Северозападния регион е 1,4 милиарда лева от 1,3 милиарда за предходната година.
Кои са топ 10 на водещите фирми по региони?
Югозападен регион
За 2017 година специализираната в медодобива компания „Аурубис България“е отчита най-големи приходи от продажби не само в Югозападния регион, но и в цялата страна. Базираното в Пирдоп дружество е генерирало над 5 милиарда лева оборот за отчетения период. Иначе казано компанията има по-големи приходи, отколкото десетте най-големи фирми в Северозападния и Югоизточния регион взети заедно.
Втора в региона е веригата „Кауфланд България“, следвана от специализираната в търговията с петролни продукти „Сакса“, като и двете са с приходи над 1 милиард лева за миналата година.
Място
Име на фирмата
Град
Нетни приходи 2017-а (хил.лв.)
1
Аурубис България АД
Пирдоп
5015228
2
Кауфланд България ЕООД
София
1469531
3
Сакса ООД
Долна Баня
1074124
4
ОМВ България ООД
София
941440
5
Лидл България ЕООД
Равно поле
832631
6
София Мед АД
София
830636
7
Метро Кеш енд Кери-България ЕООД
София
748616
8
Стомана Индъстри АД
Перник
743637
9
Теленор България ЕАД
София
666180
10
Орбико България ООД
София
637709
Северен Централен регион
Производителят на растителни масла и биодизел „Астра Биоплант“, която има задов в Сливо поле, е първенец в Северния Централен регион. Тя е с приходи от малко над 1 милиард лева. Втората след нея „Амилум България“ отчита близо два пъти по-малко приходи от 598 милиона лева. Трета е „Идеал Стандарт Видима“ с такива от 389 милиона лева.
Място
Име на фирмата
Град
Нетни приходи 2017-а (хил.лв.)
1
Астра Биоплант ЕООД
Сливо поле
1061406
2
Амилум България ЕАД
Разград
598661
3
Идеал Стандарт Видима АД
Севлиево
389566
4
Балджиеви-91 ООД
Севлиево
262613
5
Полисан АД
Русе
246410
6
Поликомп ЕООД
Габрово
206587
7
Монтюпе ЕООД
Русе
203025
8
Витте Аутомотив България ЕООД
Русе
161028
9
Дунарит АД
Русе
160086
10
Каолин АД
Сеново
155185
Южен Централен регион
На първо място по приходи в Южния централен регион е лидерът в производството на олово и цинк у нас „КЦМ“ в Пловдив. Нейните приходи възлизат на 759 милиона лева за 2017 година. На второ място е дъщерното дружество на немската машиностроителна компания „Либхер-Хаусгерете Марица“. На трето място е водещата фирма в добива на медни руди „Асарел-Медет“.
Място
Име на фирмата
Град
Нетни приходи 2017-а (хил.лв.)
1
КЦМ АД
Пловдив
759248
2
Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД
Равадиново
420649
3
Асарел-Медет АД
Панагюрище
374931
4
Хъс ООД
Пловдив
340947
5
Теклас-България ЕАД
Кърджали
291586
6
Биовет АД
Пещера
245579
7
Неохим АД
Димитровград
227096
8
ПИМК ООД
Съединение
221096
9
Белла България АД
Пловдив
189686
10
Сокотаб България ЕООД
Радиново
155169
Североизточен регион
В Североизточния регион на първите три места са дружества от Девня. Това са „Афер България“, „Солвей Соди“ и „Агрополихим“. Първата от тях се занимава основно с търговия с химикали и торове за селското стопанство. За изминалата година нейните приходи са в размер на 483 милиона лева.
Място
Име на фирмата
Град
Нетни приходи 2017-а (хил.лв.)
1
Афер България ЕООД
Девня
483132
2
Солвей Соди АД
Девня
470248
3
Агрополихим АД
Девня
403214
4
Алкомет АД
Шумен
354871
5
Тракия Глас България ЕАД
Търговище
237147
6
Пластхим-Т АД
Тервел
210186
7
Фикосота Синтез ООД
Шумен
195024
8
Ескана АД
Варна
164262
9
Интерком Груп ООД
Варна
157356
10
Фрапорт Туис Стер Еърпорт Мениджмънт
Варна
132237
Югоизточен регион
На първите две места в Югоизточния регион са две компании с дейност в областта на земеделието. На първо място е „Севан“ от Бургас, а след нея е „Папас-Олио“ от Ямбол. На трето място е производителят на автомобилни компоненти „Язаки България“.
Място
Име на фирмата
Град
Нетни приходи 2017-а (хил.лв.)
1
Севан ООД
Бургас
440887
2
Папас-Олио АД
Ямбол
385344
3
Язаки България ЕООД
Ямбол
289295
4
Е.Миролио ЕАД
Сливен
232233
5
СЕ Борднетце България ЕООД
Бургас
201675
6
Ритъм 4 ТБ ООД
Стара Загора
153526
7
Загорка АД
Стара Загора
150479
8
Нурсан Отомотив ЕООД
Бургас
137132
9
Нафта Трейдинг АД
Бургас
119859
10
М+С Хидравлик АД
Казанлък
110826
Северозападен регион
Занимаващата се с преработка на растителни масла „Олива“ отчита най-големи приходи за 2017 година в Северозападния регион. Те са в размер на 419 милиона лева. След нея е българското дружество на лидерът в производството на подемно-транспортни системи „Палифингер Продукционстехник България“.
Място
Име на фирмата
Град
Нетни приходи 2017-а (хил.лв.)
1
Олива АД
Кнежа
419 333
2
Палифингер Продукционстехник България
Червен бряг
147 571
3
Месокомбинат – Ловеч АД
Ловеч
146728
4
Крос ООД
Монтана
144086
5
Калинел ЕООД
Троян
113706
6
Технокороза АД
Ловеч
81187
7
Холсим България АД
Бели Извор
76132
8
Уолтопия АД
Крушуна
72726
9
Бонмикс ЕООД
Ловеч
65218
10
Зърнени храни – ДМ ЕООД
Долна Митрополия
53857
..
.
По-долу ще откриете статията „На пазар за дефицитни стоки в Димитровград“ публикувана в далечната 1988 г. в списание „Общество и право“, което по онова време бе много авторитетно и четено.
На пазар за дефицитни стоки в Димитровград
За димитровградския пазар научих от френския журналист Бернар Льоконт, който отразяваше Националната партийна конференция за „Експрес“. Един ден след завършване на работата й, вече седнал в работещата кола, той запита:
— Известно ли ви е нещо за някакъв много голям пазар в Димитровград? Отивам да го видя, разправят, че продавали дори и жени…
И замина. Повече не се срещнахме, но това нямаше значение — сигналът бе даден. Започнах да се ослушвам, сетне да разпитвам. Да, в Димитровград всяка неделя имало фантастичен пазар, където човек можел да си купи или да продаде каквото желае. Нещо хазартно имаше във всичко, което чувах за пазара — цвят, мирис, движение, панаир някакъв. Лицата оживяваха, очите светваха — да, има, има, отивай да видиш! Представяш ли си само — всичко!
И аз тръгнах.
Пазарът
Виждали ли сте десетки хиляди души, събрани на едно място от желанието да купят и да продадат нещо, или просто само да погледат. Десетки хиляди минават всяка неделя през димитровградския кооперативен пазар. Преди пет години, когато там си даваха среща само селските стопани от областта, никой не подозираше, че днес той ще се радва едва ли не на международна известност. Още от събота го обсаждат неколкостотин автомобила, които на другия ден се увеличават до 3000—4000. Хора прииждат отвсякъде. Предупредиха ни, че за да успеем да снимаме, трябва да сме там преди девет сутринта. След това човешката маса става толкова плътна, че снимки могат да се правят от блоковете, обграждащи пазара, или от хеликоптер. Впрочем каква ограда могат да бъдат няколко блока за многохилядната тълпа, която се разлива в пространството помежду им и търговията се пренася и във входовете? Трескавата размяна на пари срещу стоки, която едва ли може да се нарече търговия в традиционния смисъл на думата, обхваща 17 групи изделия, от които само първата има отношение към селскостопанските и хранителните продукти. Съдържанието на останалите хората обобщават с понятието „всичко“. Доколко то съответствува на действителността? С продажба на оръжия и наркотици никой не се занимава, не върви също и порнобизнесът. Някои твърдят, че са виждали замяната на калпак жълтици срещу камара пачки с банкноти, но аз не вярвам, просто защото у нас търговията с жълтия метал е държавен монопол. Но огромните количества дънкови дрехи, фланелки с всякакви надписи, битовата електроника — чисто нова и японска, кафето, уискито, цигарите… Всичко е в необичайно изобилие и се продава за левове „по цени за кувейтци“. Гуми — нови и регенерат, автомобилни части всякакви, коли на части, коли цели. Оглеждането на последните е сериозна работа, а пазарлъкът — истинска наслада. Цената на употребявана лада 1500 е 15 000 лева, а на един пазар се продават средно между 500—600 леки коли — поне толкова се обявяват за продан. На месец това прави най-малко 2000 обявени за продан леки автомобила, а в същото време „Мототехника“ за изминалата година е продала 44 000 нови. Любознателните могат да пресметнат сами съотношението между продажбата на нови и стари автомобили, по-следните само за един град…
И все пак въпреки пременените жени, шарените сергии и циганската музика, която гърми отвсякъде, настроението е лишено от оня привкус на екзотика, който, ми се струваше, че долавям в мълвата за панаира. Отсъствува веселието, някакво напрежение владее продавачите, много от които загърбват обектива на фотоапарата и бързат да се скрият в тълпата. Предполага се, че не искат да бъдат разпознати от закона, с който далеч не всички са с чисти сметки. Все пак те едва ли се боят твърде от него, защото по същество:
пазарът е неуправляем (?!)
Определението не е мое, взел съм го от една служебна справка. И то едва ли се отнася толкова до 40—50- те хиляди души, които са на пазара в пиковите часове, или до транспортните затруднения на КАТ. Става въпрос за стопанската престъпност, включваща търговията с крадени вещи, спекулата, валутно-контрабандната дейност. Виетнамци продават електронни часовници и радиокасетофони, а докато бях в Димитровград, от Велико Търново пристигна група на МВР- по следите на една печатна платка. Тя не се продава, няма я и в сервизите, но на пазара се намира.
— Това е нищо — разказва майор Иван Иванов, зам.-началник на Градското управление на МВР — Димитровград. Търговията със стоки, отклонени от търговската мрежа с цел спекула, взима много широки размери. Сериозните търговци наемат апартаменти в града, а на пазара излагат точно толкова, че при проверка от наша страна да могат да кажат: „Купих го тук.“ А когато свършат стоката, пак се зареждат.
Система сигурна, защото е проста. Но нима пазарът се крепи само на спекулата с крадени вещи? Не е точно така. В Димитровград са и „манифактуристите“, тези, които обръщат къщите си на малки фабрики от леката промишленост и се трудят в тях с цялото си семейство. По всяка вероятност те се снабдяват с изходна суровина пак в ущърб на търговската мрежа, но крайният продукт е плод на труда им. И което е по-важно — няма го в магазините.
— Всъщност свидетели сме на действието на пазарния механизъм — заяви Стефан Стефанов, началник-отдел „Търговия и услуги“ към ОбНС— Димитровград. — Цената например е в зависимост от насищането. Електронните часовници са в такова количество, че струват не 45, а 15 лева. Щом затегнем контрола и притокът на стоки се ограничи поне малко, цената веднага се вдига…
От което човек може да си направи заключението, че държавните цени на редица стоки се надуват изкуствено от съществуващия дефицит. На димитровградския пазар това е още по-фрапантно — там хората плащат големи пари за онова, което не могат да намерят никъде в страната. Миналата година в ОбНС — Димитровград, дошло благодарствено писмо от русенец, който след като пръснал 450 лв. да търси някаква авточаст в цялата страна, накрая я намерил на пазара за около 300 лв. И благодари на съвета за това?!
— А ако тази част не би била отклонена от търговската мрежа, за да се препродаде тук с печалба, дефицитът нямаше ли да е по-малък? — пита старши лейтенант Митко Митев, който вече шест години работи с пазара. Той и колегите му, водени от убеждението, че дефицитът и спекулата са взаимносвързани, полагат много сериозни усилия да я ограничават, при това с немалък успех.
Спекулантите се радват на същото внимание както крадците, защото в известен смисъл стоката, с която се спекулира, е открадната от обществото. Друг парадокс! По цял свят крадените неща се продават най-евтино, а димитровградският пазар е пример за обратното. Очевидно дефицитът е такъв, че изкривява и съзнанието на хората като на споменатия русенец. Тази е всъщност истинската причина за „неуправляемостта“ на пазара… Изчезне ли дефицитът, ще изчезне и тя.
— Населението в района е богато — заяви Стефан Стефанов. — Хората имат пари. Пазарът им създава допълнителни условия да ги изхарчат. За това държавните стокопроизводители нямат абсолютно никаква заслуга въпреки усилията на ръководството на града и наличието на близо двестахилядната месечна клиентела, нито „Руен“, „Валентина“ или друго подобно предприятие са помислили да открият свои фирмени магазини на самия пазар. Не може да се каже обаче, че липсата им се усеща болезнено от купувачите.
— Преди няколко седмици един клиент се жалваше на продавача защо нямало никакви фланелки? И на другата седмица вече ги имаше на сергията — каза Стефан Стефанов. — Не съм чул досега държавно предприятие да е реагирало с такава скорост…
Това не означава, че няма такива в страната. През цялото време, докато се възхищавах на предприемчивостта, с която занаятчиите производители се бяха впуснали да задоволяват пазарните нужди, импулсирани от 35-о постановление на МС, не ме напускаше убеждението, че едно предприятие като „Биляна“ — Петрич, например много бързо би ги накарало да увесят нос… В този смисъл потребителите на стоки на леката промишленост страдат от недостатъчна връзка между производителите и пазара, която неминуемо ще се затегне, когато цялостно започне да се прилага новият правилник за стопанската дейност…
За сметка на това производителите на занаятчийски стоки, пред които 35-о постановление вдигна бариерата, реагират точно с такава скорост. За упражняващите индивидуална трудова дейност с цел задоволяване на населението със стоки и услуги пазарът е все пак една възможност. Тук попадаме на един друг аспект на „неуправляемостта“ му, която условно можем да наречем:
милицията в крак с преустройството
Веднага бързам да заявя, че в тези думи няма и намек за шега. Впрочем нека майор Иванов каже сам: — От една страна, съществуват нормативни актове за индивидуалната трудова дейност и реализирането на продукцията от нея, а от друга, някои текстове на Наказателния кодекс ги ограничават. Ние какво да правим? Как да прекараме тънката граница между изискванията на закона и повелята на времето за по-пълно задоволяване на гражданите със стоки и услуги?
Младият майор, предполагам, добре съзнава, че е възможно да му „дърпат ушите“ за такива думи.
— Напълно. Но вижте, при нас рефлектират значими икономически феномени, пазарът е, така да се каже, връх на айсберг. Такъв феномен безспорно е дефицитът, за който ние не носим отговорност.
Тук никой не си затваря очите пред фактите. Но всички казват: има Стопанска милиция, тя да се оправя. А директорът на потърпевшото предприятие? Сега се въвежда стопанската сметка. Трябва да очакваме, че тя ще промени нещата.
Ако самоуправляващите се организации не могат сами да опазят собствеността си, трудно може да им помогне някой. Но — гледни точки различни. Според полковник Тодор Георгиев от оперативната група, дошла от Велико Търново, две трети от действията на пазара са наказуеми — кражби и валутни престъпления го подхранват. Откъде търговците се снабдяват с дъвки, пита той.
Отново давам думата на майор Иванов:
– Преди всичко трябва да се откажем да прикриваме нарастването на престъпността, защото от това тя няма да намалее. Валутноконтрабандните нарушения започват много далеч оттук, най-често в пристанищата — говоря за по-крупните. За съжаление има хора, които се хващат на това хоро.
И така: дефицит, стопанско безразличие на търговските организации към възможностите на пазара, безразличие към социалистическата собственост, престъпност… Все неща известни, които обаче добиват плът и кръв на пазара.
А когато някои говорят за „художествени комисии“, очевидно смесват функциите на кооперативния пазар с тези на държавните организации. Пазарът предлага кич, а дали човек ще го приеме, си е негова работа. Преди да отпътувам за Димитровград, полунашега замислях да отнеса боядисана гипсова фигура от детска игра и да се опитам да я продам. Оказа се, че мястото ми е заето от един музикант, свирещ в ресторант и фолклорен ансамбъл, който в свободното си време прави гипсови момичета, мадони, щампи.
И те се продават добре вече трета година. Явно и от това могат да се печелят пари. Така, изглежда, мислят и джебчиите, които само за втората половина на миналата година са „заработили“ над 22 000 лв.
— За някои пазарът е място за препитание — сподели майор Иванов. – Други не се задоволяват само със замяна. Печалбата им достига до 500 лева за един ден. И ние нищо не можем да направим, освен да ги експедираме обратно с рейса…
И така, ако чувствувате излишък от енергия за неделния ден и сте привърженик на силните усещания, можете да опитате късмета си в Димитровград. Като Анастасия от Силистра, жена на почтена възраст с тъжно лице и две присъди, която се бе провалила още при първия си опит на новия „терен“.
Какво ще стане с пазара?
След всичко казано става ясно, че той е явление непростимо, противоречиво, отхвърлящо дълго наслоявани представи, но живо. Защото той не е само търговия със стоки, за които митницата е иззела вещи за 166 227 лв., или такива, за които продавачите са глобени с 50 045 лв. ? (данни за 1986 година), но също и търговска реализация на занаятчийски труд, правещ първите си стъпки.
Търговия с неща нужни. И в крайна сметка търговия, изгодна за града. Вече е съставен Правилник за вътрешния ред на кооперативните пазари в Димитровград, който предвижда мерки за организация на продажбите, такси.
— В момента строим павилиони за различни видове услуги — заяви Стефан Стефанов. Ще направим всичко възможно да освободим пазара от несвойствените му явления. Новият правилник предвижда разнообразни поощрения за кооперативната търговия и всякакви ограничения за другата, „черната“. Но според мен най-сигурен регулатор са укрепващото законно производство за потребление и услугите, които се нуждаят от жизнено пространство и от само себе си ще изтикат от пазара разните спекуланти — прекупвачи. Според Стефан Стефанов този процес е вече започнал.
Ще ми се да се върна към онова магическо понятие „всичко“, живеещо повече в хорската мълва, отколкото на пазара. Ако думите на Стефан Стефанов не останат глас в пустиня това „всичко“ може да стане много по-голямо. И тогава хората, криещи се от фотоапарата, въобще ще си идат, а пазарът ще бъде вече не пазар, а изложение на изобилието, къъдето тая чудна стока — дефицитът— ще бъде просто забравена. Само мечта ли е това?…
Още за указа са следващите редове от «Сливен сега»:
Указ 56 – малка крачка за човечеството, но голяма за Народна република България, която след близо 45 г. развит социализъм призна, че нито е толкова е развита, нито може да се оправи без класически капитализъм…
Историческият указ по същество признава, че Партията няма работа в стопанството на страната и определя, че стопанската дейност трябва да се извършва въз основата на собствеността от най-различни фирми – държавни, общински и – о, чудо – частни!
След половинвековно затишие връхлита битов ураган, който кара тълпи от предприемчиви българи да обсадят съда за регистрация на своя малък бизнес, например производство на наливно безалкохолно или поставяне на копчета тик-так.
Естествено Указ 56 е използван и от определени групи за прехвърляне на държавни средства в подходящи частни ръце, което на практика определи развитието на държавата ни през следващите десетилетия…
Според документите Указ 56, който законодателно поощрява частния бизнес в страната е издаден на 9-ти януари 1989 г., а правилникът за неговото прилагане е приет на 15 февруари. Той е елемент от радикалните промени, започнати от Тодор Живков. На 29 октомври 1987 година Политбюро взема решение за разпускане на стопанските отдели в партийните комитети. На 30 октомври Секретариатът на ЦК набелязва конкретни мерки за изпълнение на решението. По този начин се премахва значителният сегмент от дублирането – държава-партия. (Всеки партиен комитет освен с партийните и политическите въпроси се занимава и с всичко останало. Поради това комитетите дублираха структурата на общинските или окръжни съвети. Там има отдел “Промишленост”, в комитета също има отдел “Промишленост” и т.н.)
Така заседанието на Политбюро на ЦК на БКП в сутрешния ден на 4 юли 1989 г. става паметно защото на него Живков произнася знаменитата си реплика:
“Трябва да ви кажа откровено, че не случайно съм замислил този маньовър. Аз съм го замислил като административно-икономически, а не като икономически, тъй като не сме готови. Сега на този етап трябва да съчетаваме едното с другото”.
Съвещанието тече динамично, тъй като първият държавен ръководител бърза за среща със съветския посланик в Анкара. Първа точка от дневния ред е “Предложение за развитието на акционерната форма на собственост и на стопанска дейност чрез акционерни фирми”.
С легендарния Указ, според анализаторите, Живков цели да изостави станалия невъзможен на практика комунистически проект, като иска да запази политическата система, а замисълът му (вероятно!) е бил да тласне страната ни по т.нар. китайски път.
На практика обаче, маскирано под тази благовидна формулировка, само година по-късно започва контролираното от БКП разпределяне на държавната собственост на определени частни фирми. По обясними причини преди 25 години няма как да се каже на българските „трудови хора“, че с влизането в сила на споменатия Указ на практика се поставя началото на голямото ограбване на тяхната „общонародна собственост“.
Само за шест месеца от началото на действието на Указа за стопанската дейност се регистрират и започват дейност 1500 фирми. За тези пионери на пазарната икономика Петър Дюлгеров, шеф на единствените тогава профсъюзи, докладва: “Това са хора, които откровено споделят, че им е дошло до гуша от това, че не могат да покажат онова, на което са способни. Споделят много интересни неща: Започнаха да ни обвиняват, че едва ли не сме печалбари, шарлатани и пр. Логично се стига до много интересни изводи. Но в същото време те казват: тръгна в началото, но ние не можем да се оправим в тази бъркотия от нормативи, от неясноти, от една обстановка, която ще задуши тази инициатива. Ние сме свидетели и наблюдаваме много интересни начинания. Но много от тези начинания, свързани с риск, не излизат на бял свят.” Дюлгеров разяснява, че дейността на изследваните фирми е насочена към производство на стоки, детайли и пр. А хората, захванали се с тези рисковани в тогавашната соцситуация начинания, той определя като “висококвалифицирани, напредничави, амбициозни, хора, които искат да покажат на какво са способни.” – А не бармани! – вмята със задоволство Живков.
В указа се определя, че “стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост” (чл.1, ал.2) и “основна форма на осъществяване на стопанската дейност е фирмата” (чл.2, ал.1). Фирмите могат да бъдат държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени и “на граждани” (чл.10, ал.2). Фирмите на гражданите се регистрират в съда чрез заявление. “На всички фирми се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност” (чл.4, ал.1). Стратегията на социално-икономическото развитие на страната се планира от държавата, но фирмите действат, като се съобразяват със закона и “пазарните механизми”.
В Указа и Правилника са разгледани въпросите за акционерната фирма, фирмата с ограничена отговорност, фирмата с неограничена отговорност, фирмите на граждани. Интерпретират се въпросите за несъстоятелността и ликвидацията, за държавното регулиране, чуждестранните фирми, данъците, арендата, ролята на банките, стопанския арбитраж…
Както вече споменахме, Живковият маньовър “Указ 56”, целящ плавен преход към пазарно стопанство и частично раздържавяване на предприятията, след неговото сваляне от власт, се оказва плътен параван зад който се извършва пладнешко разграбване на държавното имущество. Първият набег е парцелирането на крупните фирми.
Примерно “Фениксресурс” (за вторични суровини) се цепи на 35 парчета, като по това време тя е едно от сериозно печелившите предприятия. “Целулоза и хартия” – също питателен комат, се дели на 21 хапки.
А предприятието за дамска мода “Валентина” се рои шесторно – на “Валентина”, “Сталина”, “Варина”, “Даяна”, “Ирина”, “Сеприна”, Софи” , които поемат по собствен път с държавен багаж. Поменикът на преобразуваните фирми с държавно участие от 1991 г. е колкото дълъг, толкова и любопитен от изследователска гледна точка. Каква участ е сполетяла, да речем, “Сталина”, “Саприна” и “Софи”-то? В чии ръце са попаднали, как я караха през тези 25 години. Маньовреният Указ 56 е в сила до 1996 г. Дата, която маркира стихването на апетитите към държавната собственост. Или изчерпването на съблазнителните обекти.
На прословутото юлско заседание на Политбюро Живков изрично указва: в енергетиката, жп транспортът, съобщенията, корабоплаването, металургията, химическата и биологическата промишленост, водещите направления в машиностроенето и др. държавата да запази за себе си не по-малко от 51% от акциите. А най-първо е погазена повелята “поименни акции да се продават само на граждани, които са в трудови правоотношения с акционерната фирма”. Акциите се разпродават както падне или на когото се “полагат”.Затова, че “Мултигруп” и Първа частна банка са регистрирани по Указ 56, не би следвало да буди почуда.
Така се сложи началото на БГ капитализма и раждането на червените капиталисти.
Източник: slivensega