Знаете онази приказка за хитрите търговци на платове, дето се правели, че кроят на царя от най тънкия и ефирен плат… костюм ? И го оставили гол, но всички царедворци щастливи аплодирали “новите дрехи на царя”.
Е, за мен от 30 години “обличат назначените за политици” с такива дрехи, а те крадат от нас, за да си платят “новите дрехи”?
Вече никой не отрича, че каквото и да сторят у нас “политици и държавници”, няма кой да ги осъди. Защото, дори и да има “прокурорско разследване”, ”съдът” после ще обяви, че “няма валидни доказателства”. (Ако не са затлачили разследването още в прокуратурата. Или “поради изтекла давност“… а не заради умишлено забавяне в Прокуратурата…)
А за международно наложен “имунитет” над тях… са се погрижили тайните им работодатели. Така че, да не се надяваме, че скоро някой ще бъде “осветлен и осъден”. (И Кьовеши няма да има позволение да налага “законите”. Защото “от време оно” си знаем, че за открадната кокошка има затвор, за “присвоен кон” НЯМА ЗАКОН!)
Иначе не знам откога, но е налице сериозна промяна в смисъла на повечето от използваните днес от политици и общественици думи. Днес, ако политик или магистрат спомене думи като “Правосъдие”, “Истина”, “Доказани факти и обстоятелства” – това често означава: “Нашият човек е чист, не е погазил закона, или… обвиненията не са подкрепени с необорими доказателства”!
За неприятелите е достатъчно да се подхвърлят в медиите изтекли… стъкмисани и незаконни СРС-та и лъжи.
Ако някой каже, че сестра ти е от онази най-древна професия…. „иди доказвай, че нямаш сестра”.
Всъщност, още от края на Втората световна война има тайни “канцлер акт” задължения, за искащите да бъдат политици не само в Германия. Колкото по-усърдно приемат (и прилагат после) условията за разграждане на държавата и оскотяване на населението… толкова по “защитен и имунизиран за търсене на сметки” е “одобреният от нейде си” политик и държавник.
Както казваше Ницше в “Тъй рече Заратустра”: “Ако някъде истината е възтържествувала, какви ли мощни заблуди са довели до това?”
И накрая, ще цитирам един текст от Уикипедия, който обяснява къде сме и защо сме:
“Параграф 22″ (на английски Catch-22, буквален превод уловка 22) е парадоксална ситуация, от която индивидът не може да излезе, поради противоречащи си правила. Тези парадокси често са резултат от правила, наредби или процедури, на които индивидът е предмет, но няма никакъв контрол, защото да се бориш с правилата означава да ги приемеш. Една конотация на термина е, че създателите на „параграф 22“ са създали произволни правила, за да оправдаят и прикрият своята злоупотреба с властта.”
Веско Маринов
.
Браво,г-н Маринов, великолепна симбиоза между старинна мъдрост и грозната, уникална в света с тоталната си корупция българска държава, обявена за най-бедна в ЕС страна. Обикновеният българин от 30 години живее в състояние на Трета национална катастрофа, а неговите дерибеи или „олигарси“ четат само в милиони и милиарди безумните си материялни придобивки и укритото по офшорки из света.
Но Брюксел нищо не вижда или така му е по-леко. Защо да се бърка в българския клозет.