В своя статия „Некогаш сме биле еден народ“, публикувана в северномакедонския сайт „Плусинфо“, първият външен министър на обявилата през 1991 г. независимост Р (С) Македония Денко Малев(ски) заявява следното:
„…зад нас е времето, кога македонската историография, защитена од мокьната югословенска федерация, можела непречено да върши селекция на историската грагя (градиво) за македонската нация, па каде пишувало Бугарин да пречкърта и да напише Македонец. Сега можете да кликнете на интернет, да влезете во архивата на „Ню Йорк таймс“ и да прочитате текст од нивниот дописник, испратен во 1903, за бунтот на бугарското население во Крушево на Илинден. Значи, ние мораме (сърб.; трябва) да се прилагодиме кон историската вистина дека во минатото сме биле дел од еден ист (сърб.; същ) народ. Той народ, во залуден напор да избегне поделби и понижуваня од соседните балкански държави, кои навалиле връз последната отоманската провинция во Европа, Македония, спас (старобълг.; спасение) побарал во, како що вели Кръсте Мисирков, идеята за „национален сепаратизам“ и создаванье на сопствена словенска нация.“
За съжаление, нашите политици и анализатори четат дотук и не виждат какво следва. На Денко Малев(ски) може да се отговори следното:
Първо – македонизмът е сръбска идея за раздробяване на българския народ. Цитираният Кръсте Мисирков не е спасител на населението в Македония, а слуга на чужди интереси. До 1944 г. Кръсте Мисирков е абсолютно непознат на 99,9% от населението в Македония.
Второ – ако Югославия бе изолирана абстрактна държавна формация, в която не можеха да повлияят европейските политически процеси, македонизмът можеше и да бъде „спасителна“ идея срещу директната сърбизация. Такива държави обаче няма. Югославия бе изкуствено творение, което безславно се сгромоляса както през 1941, така и през 1991 г.
Трето – македонизмът в наши дни не само, че не е „спасителна“ идея, но той е обречен в досегашния му вид, т.е. той ще изчезне! Защото национално деформираната македонска култура, откъсвана постоянно и целенасочено от своите български корени, няма необходимия критичен брой носители и не може да устои самостоятелно срещу национално-консолидационните процеси на запад в албанското социокултурно пространство, започнали още през 60-те години на ХХ в. и обхващащи Албания, Косово, северозападните части на РС Македония и южна Сърбия до река Морава. Като държава и народ трябва да отчитаме тези процеси, защото те трайно ще определят облика на Централните Балкани! Това е много сериозна тема за анализ. За съжаление, българската геополитическа школа бе унищожена през 1944 г., но единственият разумен „отговор“ на консолидацията на запад е и консолидация на изток по Балканския хоризонтал.
Четвърто – Както българите в РС Македония не станаха за един ден македонци (а някои и днес не са), така е глупаво да очакваме, че за един ден ще се завърнат към българските си корени.
Нуждаем се от стратегия за Македония, каквато очевидно нямаме!
Доц. д-р Спас Ташев
––––––––––––––––––––––––-
Бел. ред.: Авторът е бивш зам.-председател на ДАБЧ и бивш директор на Българския културно-информационен център в Скопие. Работи в Института за иследвание на населението и човека при БАН.
.
