Както нашето издание вече писа (вж. тук), на 24 май ще излезе Антология на българската поезия, преведена на гръцки от бивши и настоящи ученици на БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Атина. Ето какво пише за това двуезично издание директорът на училището Мими Ничева:
„Във връзка с отбелязването на патронния празник на училището и на Деня на славянската писменост и българската просвета култура, БНУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Атина, създаде сборник с преводи на българска поезия на 18 автори.
Книгата е реализация на желанието на училището да запознаят своите гръцки приятели с част от българската поезия.
Преводите са дело на настоящи и бивши възпитаници на неделното училище, под редакцията на К. Марицас, и имат за цел да продължат изграждането на моста на приятелските отношения между българския и гръцкия народ.
Сборникът се оказва твърде навременен, защото се появява и в годината на отбелязването на 140 г. от установяването на гръцко-българските дипломатически отношения, а оскъдно представената сред гръцките читатели българска художествена литература има необходимост да стане достояние на гръцката общественост.
В структурно отношение сборникът е разделен на три основни компонента (снимка и биография на автор, български текст на творбата и превод на гръцки език), които се оформят в завършена хронологически и исторически последователност, отразяваща литературното развитие на поезията през годините; последователност, подчинена на желанието на преводачите да представят не само един обзор на българската поезия на гръцки език, но успоредно с това да представят тази поезия като част от общия европейски литературен процес, подбирайки имена и заглавия, отразяващи европейските литературни тенденции в българското книжовно наследство.“
–––––––-
Ето и част от съдържанието на Антологията. Сред 18-те поети, включени в нея, е Димчо Дебелянов. Неговите емблематични творби „Помниш ли, помниш ли тихия двор…“, „Да се завърнеш в бащината къща“ и „Сиротна песен“ са преведени на гръцки от Николай Георгиев и Калин Стоянов.
Димчо Дебелянов
(1887 – 1916)
Димчо Дебелянов (Динчо Дебелянов), български поет, класик на националната литература, е роден на 28.08.1887 в град Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. От 1896 г. живее със семейството си в Пловдив, където завършва Мъжката гимназия, а от 1904 г. – в София. Печата от 1906 г., но приживе не успява да издаде книга. Учи право, а по-късно в Историко-филологическия факултет в СУ “Свети Климент Охридски”. Загива като подпоручик по време на Първата световна война на 02.10. 1916 г. в сражение с англичаните до Горно Караджово (днес Моноклисия), погребан в Демир Хисар. Костите му са пренесени в родния му град през 1931 г.
Ντίμτσο Ντεμπελιάνοβ
(1887 – 1916)
Ο Ντίμτσο Ντεμπελιάνοβ (Ντίντσο Ντεμπελιάνοβ), ποιητής, κλασικός της λογοτεχνίας, γεννήθηκε την 28η Αυγούστου 1887 στην π. Κοπρίβστιτσα στην οικογένεια του Βέλιου Ντεμπελιάνοβ και Τσάνα Ηλιέβα Στάιτσινα. Από το 1896 ζούσε μαζί με την οικογένειά του στο Πλόβντιβ, όπου αποφοίτησε από το Γυμνάσιο Αρρένων, και από το 1904 στη Σόφια. Έγραφε από το 1906, αλλά εν ζωή δεν δημοσίευσε κανένα βιβλίο. Σπούδασε νομικά και αργότερα γράφτηκε στη Σχολή “Ιστορίας και Φιλολογίας” του Πανεπιστημίουμιο της Σόφιας “Αγίου Κλιμέντιου Όχριντσκι”. Σκοτώθηκε ως υπολοχαγός στον Πρώτο Παγκόσμιο Πόλεμο την 2α Οκτωβρίου 1916 σε μάχη με τους Βρετανούς κοντά στο χ. Γκόρνο Καραντζόβο (σήμερα Μονοκκλησιά) ενταφιάστηκε στο χ. Ντεμίρ Χισάρ. Τα οστά του μεταφέρθησαν στην πόλη, όπου γεννήθηκε, το 1931.
Помниш ли, помниш ли тихия двор…
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? –
Αх, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Θυμάσαι, θυμάσαι την ήσυχη αυλή…
Θυμάσαι, θυμάσαι την ήσυχη αυλή,
το ήσυχο σπίτι με τις λευκόχρωμες βυσσινιές; –
Аχ, μην αστράψετε στην δική μου φυλακή,
μακρυνά παράπονα και αναμνήσεις περιττές –
εγώ ‘μαι κλειδωμένος σε μαύρη φυλακή,
μακρυνά παράπονα και αναμνήσεις περιττές –
η δική μου φρουρά είναι η δική μου ντροπή,
η δική μου καταδίκη είναι οι μέρες οι απόμακρες!
Θυμάσαι, θυμάσαι στην ήσυχη αυλή,
ψίθυροι και γέλιας στις λευκοχρωμες βυσσινιές; –
Αχ, μην ξυπνήσετε την χορωδία την φωτεινή,
την χορωδία των αγγέλων στις μέρες τις απόμακρες –
εγώ ‘μαι κλειδωμένος σε μαύρη φυλακή,
μακρυνά παράπονα και αναμνήσεις περιττές –
όνειρο ήταν, όνειρο ήταν η ήσυχη αυλή,
όνειρο ήσαν και οι λευκόχρωμες βυσσινιές!
Превод: Николай Георгиев
Μετάφραση: Νικολάι Γκεοργκίεβ
Да се завърнеш в бащината къща
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха –
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Να γυρίσεις στο πατρικό σπιτάκι
Να γυρίσεις στο πατρικό σπιτάκι,
όταν σβύνει ταπεινά η βραδυά
κι ήσυχους κόρφους ανοίγει η ήσυχη νύχτα
να σαγηνέψει θλιμμένα κορμιά.
Σαν ζυγό πετώντας την μαύρη κούραση,
που απαρηγόρητες ημέρες σου την κληροδότησαν –
εσύ με βήματα δειλά θε να ξυπνήσεις στην αυλή
δειλή χαρά μπροστά σε ξένο που περίμεναν.
Θα σε αντικρίσει η γριά στον περίβολο
και ακουμπώντας το κεφάλι σε λευκά μαλλιά,
θα χάνεσαι στο γέλιο της το αγαθό
και για πολύ θα λέγεις και θα λέγεις: μαμά, μαμά…
Μπήκες ταπεινά στη γνωστή σκεπή,
τελευταίο σου λιμάνι και καταφύγιο,
να ψιθυρίζεις λέξεις σιωπηλές μέσ’ στη σιωπή,
καρφώνοντας το βλέμμα στο εικονοστάσιο:
εγώ ήρθα για να αναμείνω δύση ήρεμη,
επειδή ο ήλιος μου τον δρόμο του πια διάβηκε…
Ο, δάκρυα κρυφά ενός πανάθλιου ταξιδευτή,
που μητέρα και πατρίδα μάταια θυμήθηκε!
Превод: Николай Георгиев
Μετάφραση: Νικολάι Γκεωργκίεβ
Сиротна песен
Ако загина на война,
жал никого не ще попари —
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.
Ала сърце ми не скърби —
приневолен живя сирака
и за утеха, може би,
смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.
Ще си отида от света —
тъй както съм дошъл бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
Ορφανό τραγούδι
Αν σκοτωθώ απ’ εχθρικά πυρά,
λύπη δεν θα αισθανθεί κανείς —
έχασα μητέρα, ενώ κυρά
δεν βρήκα, φίλος μου κανείς.
Αλλ’ η καρδιά μου δεν θρηνεί —
αδηκιμένο έζησε το ορφανό
και για παρηγοριά, αυτή μπορεί,
στην νίκη να ζητά τον θάνατο.
Γνωρίζω το στρατί μου άχαρο,
τα πλούτη μου εντός μου είναι,
ότι είμαι πλούσιος στο βάσανο
και με χαρά μονήρη.
Θα φύγω απ’ τη ζήση τούτη —
έτσι όπως έχω έρθει άστεγος,
ήρεμος σαν το τραγούδι,
θυμίζοντας το άχρηστο.
Превод: Калин Стоянов
Μετάφραση: Καλίν Στογιάνοβ
.
