.
Заглъхнал спомен… Тъжно се завръщам
в хотелска стая, вместо в светъл дом.
Не се завърнах в бащината къща –
в хотел намерих временен подслон.
Понякога така звучи животът –
ехидно се усмихва и мълчи.
И мълчаливо ритне те в реброто,
така че от душа да ти горчи!
Заглъхнал спомен… Мина много време.
Раздели не една съм преживял,
но трудно ми е, дявол да го вземе,
да ви разкажа колко съм мечтал!
И колко пъти сядал съм да пиша
с надеждата мечта да уловя,
да я зашия в стих – и тя да диша,
затворена в премерени слова.
Е, все едно. Каквото съм написал,
съм го написал трудно и със страх,
че е останал истинският смисъл
в туй, дето да напиша не успях!
Любомир Чернев
–––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук.
.
