Пак е 10-и ноември.
Управляват ни хора, които ги е нямало на 10-и ноември 1989 г. Нямало ги е не защото не са били родени. А защото не са били видими, не са били личности, като правило са били сред утайката на обществото – пасивни, приспособленци, сметкаджии, хитреци, страхливци и безлични.
Всички бащи, герои, страдалци, грешници, жертви на трансформацията се отрониха в небитието на процеса на променяне на България. Останаха те. Зле образовани, зле възпитани, некомпетентни, арогантни, егоистични, самовлюбени и самодоволни…
Те са тези, които се спотайваха, които се ослушваха, които си правеха тънки сметки, които търпеливо изчакваха да мине първо страшното, после неясното, след това трудното, сетне сложното.
Ние и дошлите след нас минахме и през огъня, и през водата, и през медните тръби, и през болките, и през обидите, и през разочарованията. Ние платихме непосилно висока цена, нас ни ругаят, мразят, осмиват и забравят.
А те дойдоха наготово. Хвърлиха овчите кожи на безобидните и кротки душици, а понеже и грам от себе си не са пожертвали, за да се случи това, което се случи, те не го и ценяха. Те не го и ценят, затова го омаскаряват, превръщат в уродливо и нечисто. От един момент нататък те излязоха на повърхността и започнаха да се впиват като кърлежи в тялото на демокрацията, да бъркат с алчни ръчички из душата ѝ, да я насилват и принуждават да застава в неприлични пози пред тяхната властова и материална похот.
Те са всъщност наследници на най-лошото от соца и бързо се възползваха от най-лошото от демокрацията. Затова са те сега и се канят още дълго да бъдат. Те, а не другите – които можеха да запазят най-доброто от соца и да постигнат най-доброто от демокрацията.
Да, има много лошо днес и има много добро днес.
Но аз вече знам твърдо – доброто днес е въпреки тях и те нямат заслуга за него. А лошото е поради тях. Най-вече заради тях.
Да са живи и здрави. В края на краищата, те ни надиграха, те ни надцакаха. Вярно е, че играха нечестно, че мамеха и лъжеха, че шмекеруваха и използваха белязни карти. Но ние също сме си виновни, ние също сме виновни пред България. Защото всички добри и силни карти бяха в ръцете ни. Ала ние не ги изиграхме добре. Затова и ни изиграха – изиграха ни хората от утайката на соца и техните духовни, а понякога и техни родни деца.
И понеже е 10 ноември, ще кача тук своето слово на първия свободен митинг в Перник. Това беше първото свободно слово в Перник. И аз продължавам да съм щастлив и горд, че то бе моето слово. Днес се подписвам под всяка дума в това слово. Вярвам, че въпреки редица лутания и грешки, аз в главното останах верен на това свое слово. Но така мисля аз и никого не принуждавам да мисли като мен.
Проф. Николай Слатински
.
