.
Защо политиците не обичат философите?
.
В „Перуанският евреин, който стана индианец” Марио Варгас Льоса разказва за Саул, наричали го „Маската” – негов състудент от Университета „Сан Маркос” в Лима:
„Саул имаше огромно родилно петно, на цвят от тъмномораво до червено, разпростряло се върху цялата дясна половина на лицето му, но едновременно с това имаше приятен и изключително добродушен нрав… Пияният се наливаше на бара. Щом ни видя, той се заклатушка срещу нас и се изтъпани пред Саул с ръце на кръста.
– Ега ти изрода! От коя зоологическа градина си избягал, бе?
– Ами от коя ще е, братче, от онази в Баранко, друга си нямаме – отговори Маската. Ако изтичаш, ще завариш клетката ми още отворена.
– Тук няма да влизаш, чудовище. С това лице не трябва да ходиш по улиците, да не плашиш хората.
– Нямам друго, какво да правя – усмихна му се Саул. Пусни ни да минем и не ставай досаден.
Тогава вече изгубих търпение. Хванах пияницата за реверите и започнах да го налагам. Очертаваше се началото на меле, притекоха се хора, настана блъсканица. Ние с Маската трябваше да се измъкнем….
На следващия ден получих от Саул подарък с кратка бележка: „Най-важното за индианците било самообладанието, братче. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на Природата, и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство селото може да изгори от светкавица. Може би злополуката на булевард „Арекипа” тази сутрин е последица на вчерашния ти юмрук в лицето на пияницата.”
Напомня на “ефекта на пеперудата”, описан в лекцията на професора по метеорология Едуард Лоренц, озаглавена “Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?” (Predictability: Does the flap of a butterfly’s wings in Brazil set off a tornado in Texas?), изнесена на 29 декември 1972 г. във Вашингтон, на 139-та конференция на Американската асоциация за напредък на науката.
Като метафора пеперудата присъства и в „Звук на гръмотевица“ (A Sound of Thunder) на Рей Брeдбъри, публикуван през 1952 г. Там, „попадайки в калта, светеща в зелено и златно и черно, беше eдна пеперуда, много красива и много мъртва – и това промени резултатите на президентските избори.”
Пеперуди може би има и в нашето: “Денят се познава от сутринта.” Но не и в начина на мислене и действие на ГЕРБ-овите, червените, догановите и „царските“ политици. Те нямат предвидимост за събития, които предстоят – например, сещат се за профилактика и реформи, когато бедствията са нанесли тежки щети на здравето, образованието, науката и на къщите, дворовете и стопанствата на хората. Защото вниманието им е насочено в надпревара за власт-и-пари.
А пеперудата на Лоренц и самообладанието на Маската ни учат, че крайният резултат на дадено събитие зависи от “малки необходими промени” (minimum necessary changes) в началото. Малки или големи, промени се постигат с дългосрочни стратегии за предвидимост на тревожни събития – привилегия на мъдростта, непресъща и на новите кандидати за власт-и-пари. Те, както и преялите с власт ГЕРБ-ови, червени, доганови и „царски“ политици, често не знаят, че „съществува съдбоносно съответствие между действията им и тези на Народа, и, че всяко вдигане на юмрук от политик води до гибел в Народа. Избухването на някой политик може да стане причина да се покачи нивото на реките и да предизвика потоп в градове и села. Може би злополуките у Народа са последица от вдигнатия юмрук на президента“ – научих това от Маската.
А от Фьодор Михайлович Достоевски – „Да имаш предчувствие за бъдещето“, написано в „Дневник на писателя“. Тогава настоящето може да е по-хубаво за Народа. И хората да са предпазени при екстремни ситуации – демографска катастрофа, вирусни пандемии, наводнения, снеговалежи, мръсен въздух… Няма да има нужда от кризисни, оперативни и други НОЩ-ни и дневни щабове. И пресконференции, на които премиерът се появява с гръм-и-трясък. И още, времето няма да протестира като сега – силно се влоши през последните 4-5 дни и Националният институт по метеорология и хидрология обяви „Оранжев код“ в много области на страната.
И индекс за качество на въздуха (Air Quality Index – AQI) се отбелязва в цветове и кодове, при което „Лилав код“ е „много нездравословен“ въздух (вж. таблицата) – София, например, е на трето мяство в света по замърсеност на въздуха.
Така заглавието на това есе може да е „Лилав код в политиката”. Или „Лилав код в душата“ – нали Сократ е казал „Човек е душа, която си служи с тялото“. Но политиците не обичат философите – политиците често са тела без души.
Д-р Георги Чалдъков
.
