‘
Рожденият ден на Уикипедия бе вчера – петък, 15 януари 2021 г. Тези няколко реда са вместо поздравление за юбилея от мен и от екипа на сайта Еврочикаго.
Ето какво четем за проекта на страниците на самата Уикипедия: „Wikipedia е многоезична, уеб базирана енциклопедия със свободно съдържание. Тя е динамичен продукт на сътрудничещи си доброволци от цял свят, позволяваща на всеки човек с достъп до интернет да участва в редактирането ѝ. Проектът започва на 15 януари 2001 г. като допълнение към Нюпедия, която се съставя от експерти. Създадена от Jimmy Wales и Larry Sanger, Уикипедия се управлява от Фондация Уикимедия, организация с нестопанска цел. В Уикипедия има над 40 милиона статии, включително над 250 000 в българоезичната ѝ версия, създадени от над 200 000 доброволци. През годините на своето съществуване Уикипедия завоюва голяма популярност, насърчавайки зараждането на други сродни проекти като Уикиречник, Уикикниги и други.
Статиите в Уикипедия често са цитирани както от медиите, така и в академичните среди: големите ѝ предимства са нейното свободно разпространение и списване, както и широкият ѝ обхват на теми. Редакторите са насърчавани да се придържат към политиката на „Неутрална гледна точка“, съгласно която основните възгледи по даден проблем се обобщават без опит да се изведе обективна истина.“
Към горенаписаното ще добавя, че на този момент съществуват 317 разноезични версии на Уикипедия. Съществуват раздели на Уикипедия, написани на мъртви езици (например Уикипедия на латински език и дори Уикипедия на старобългарски – вж. линк), както и раздели на изкуствени езици (на есперанто, на волапюк, на идо, на интерлингва, на новиал, на оксидентал и на ложбан).
Следват две интересни таблици – за езиците и статиите в енциклопедията, и за процентите на отделните представени теми.
–
Българоезичната Уикипедия е започната на 6 декември 2003 г. Първата статия е Григориански календар в превод от френски език, като приоритет на първите редактори е преводът на интерфейса и на първите помощни страници на български език. Към днешна дата, 16 януари 2021 г., същата има над 268 400 статии.
Интересно е да се види тази графика – за мен тя показва в коя страна връзките с България са най-силни.
Друга, малко поостаряла графика, посочва потребителите, посетили Уикипедия от България, и колко от тях са посетили именно българоезичната Уикипедия. Вижда се, че трафикът към българоезичната версия се увеличава, за сметка на трафика към Уикипедия на английски език. Увеличен е трaфикът и към рускоезичната и турскоезичната версии на енциклопедията, докато за другите езици положението остава практически непроменено. В Турция пък почти никой не търси на български и българоезичната версия се ползва по-малко от 0,1%.
Признавам си, че дълго време „проектът“ Уикипедия ми бе любим, макар и славата на онлайн енциклопедията, като достоверен справочник да бе оспорвана. Харесваха ми петте стълба на проекта: Уикипедия е енциклопедия; Уикипедия е написана от неутрална гледна точка; Уикипедия е безплатно съдържание, което всеки може да използва, редактира и разпространява; Редакторите на Уикипедия трябва да се отнасят един към друг с уважение и любезност; и Уикипедия няма твърди правила. Т.е., харесвах отворената ѝ природа и това, че е безплатна. Но най-много ми харесваше това, че можеше да даде свобода на хората да се изразяват и да покажат истината за личности или факти, за които „официалните медии“ услужливо мълчаха.
Ето защо неколкократно съм дарявал пари (всеки път различни суми, според финансовото ми състояние) за развитието на проекта.
За съжаление трябва да отбележа, че с нарастването на популярността на енциклопедията се намесиха големите пари и интереси. И по света, и у нас…
Политическите и икономически боричкания в България често се прехвърляха на полето на свободната енциклопедия. Ето два цитата от български медии:
1.
Фабриката на Прокопиев превърна и „Уикипедия“ в машина за клевети
(Редактори на заплата към кръга „Капитал“ блокират всеки опит за заменяне на манипулациите с истина.)
2.
Известната журналистка Юлиана Методиева пише в интернет платформата „Маргинали“:
«Проучване около българския филм „Граница“ установи наличие на сериозна дезинформация в Уикипедия.
Уики-страницата за българския филм „Граница“ би могла да мине за истина! Младите хора, ползващи от мързел само Уикипедия, едва ли ще сверяват небивалиците на тази „история“ със спомените на очевидците. Мъртвите автори на филма спят в гробовете си и не могат да възразят. Наследниците им навярно не ползват онлайн справки за кинолентата на своите бащи. Във висшите учебни заведения, където се преподава кино, информацията за студентите идва от експертите, които едва ли имат доверие на Гугъл и онлайн справочниците. Едните, другите и третите пък със сигурност не търсят в Мрежата доказателства за дисидентски процеси сред българската филмова интелигенция. Защо ли? Защото отдавна се знае, че нито във филмовата, нито в литературната, нито в която и да е интелигентска гилдия дисиденти не са съществували и никой не е гнил в затвора заради филма си.
Остава простият отговор: Who cares! На кого му пука какво се пише в интернет за филмвото изкуство и състоянието на обществото ни преди комунизма!
Какво е Уикипедия и можем ли да имаме надежден филтър от нейните „услуги?
В ръцете на онлайн пролетариата, нямащ пари да закупува книги, онлайн услугите на Уикипедия са безценно нещо. В ръцете на бизнеса пък тя работи по страхотна формула и възнаграждава всеки решил да се възползва от нейните услуги. Хората, които създават и поддържат нейното съдържание, са от цял свят. Те обединяват широк спектър от умения и опит и съумяват да влеят различни нюанси, като индивидуален стил и разказ. Сътрудниците се наричат ”Wikipedians” или “редактори” и почти всички са доброволци. Работата е за коректни и етични хора. В годините огромно число от юзърите имат доверие в платформата, развили са опит и умения как да боравят с информация й.
Кои са субектите, които се възползват в България да наливат съвършено фалшиво съдържание? Познавачи твърдят, че фейкът за филма „Граница“ не е феномен. Това засилва убеждението, че електронната библиотека трябва да се ползва с мярка. И да се проверява всеки факт как е рефериран. Интернет пространството не трябва да се превръща в пространство за невежество.»
И в същото време Юлиана Методиева завършва с думите:
„По време на подготовка на текста се свързах с известния интернет специалист Вени Марковски. Той установи, че лъжата е била добавена през октомври м.г. от IP адрес: 185.232.130.161“
За мен, като човек имайки някаква представа за Интернет, мога да кажа, че именно такива нарочени специалисти, като Вени Марковски, са една от причините за състоянието на българската част на Уикипедия.
Защото самият той трие нелицеприятните факти за себе си, а в Укипедия не може да откриете връзка към ето тази статия- линк или пък към тази – линк.
Няма да намерите и линк към следната информация: „През 2002 г. избухва скандал между гръцкия бизнесмен Христос Мурутис и собственика на интернет доставчика „БОЛ.БГ“ Вени Марковски, във връзка с наличие на детска порнография на свободния сървър на „БОЛ.БГ“. Божилов отразява случая като журналист, но според Марковски, заема страната повече на Мурутис. Той не отрича това и казва, че го прави, защото е възмутително детска порнография да стои по сървърите, и никой да не си мръдва пръста. Позицията на Марковски е, че съдържанието е отговорност не на него – като доставчик, а на онзи, който го е качил. И не може да се занимава да проверява всичко. Според Божилов (и Мурутис) след като доставчикът е уведомен, той трябва да премахне съдържанието.
Скандалът става голям, излиза по националните медии. Марковски, в крайна сметка, сваля съдържанието, но случаят стига до съда. Божилов е обвинен, че го е наклеветил и е навредил на доброто му име. Търсят се 10 хиляди лева обезщетение.
Съдът отхвърля иска напълно. Присъдата е потвърдена и на горна инстанция. В мотивите си, съдията пише, че „твърдението е истинско“, т.е. Божилов не е наклеветил никого.“
А в оналайн енциклопедията «спецът» сам си е лустросал своя образ – последен цитат: „В предългите дискусии се открояват честите намеси на потребител, който се представя като Вени Марковски, който по онова време гравитира около БСП и президентската институция под ръководството на Георги Първанов. Това далеч не е единствената намеса в енциклопедията на интернет пионера, който между другото сам пише страницата си в Wikipedia.“
В същото време за много уважавани български учени от най-различни области няма написано и 20% от писаното за тях.
Както се казва, каквито ни спецовете, такава ни е и Укипедията. Когато се справим с лъжите и измамите в нашето обществото, ще почистим и Уикипедия.
С пожелание за успех и за нови юбилеи,
П. Стаматов
–––––––
ВИДЕО: Парти за 20-ия рожден ден на Уикипедия, проведено онлайн вчера.
,
