Българи от чужбина, организирани с петиция от нашия информационен портал Еврочикаго, поискаха да могат да гласуват с ЯВЕН ВОТ на парламентарните избори на 4 април 2021 г.
На 11 януари идеята беше представена от Петранка Стаматова, по време на видеоконферентна връзка между президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова с българи в чужбина. Онлайн срещата бе проведена в рамките на консултациите с президента, по повод провеждане на парламентарни избори през 2021 г. и предприемането на необходимите мерки за справедлив и прозрачен изборен процес, който да гарантира правото на глас и здравето на българските граждани.
На следващия ден изпратихме до президента Р. Радев и вицепрезидента И. Йотова писмо-предложение да отворят дебат за отмяна на тайната на вота на всички български граждани, които сами пожелаят това. Предложено им бе също да инициират национален референдум за по-високи наказния за изборни измами. Зададохме им и други актуални въпроси. Текстът на писмото ни може да намерите ТУК.
Още преди да получим отговор от Президентството, на 20 януари, публикувахме отворено писмо – анкета до партии и движения в България, в което в призоваваме за въвеждане на дистанционно явно гласуване (ДЯГ). Според нас ДЯГ е най-евтина, лесно осъществима и напълно безопасна за здравето алтернатива на пощенския вот.
Вчера, 26.01.2021 г., получихме отговора на Президентството, който може да изтеглите от ТУК. По-долу Ви представяме факсимиле от началото на писмото, а след него, за удобство на читателите ни, сме поставили конкретните въпроси и получените отговори.
В увода четем: „Както знаете, президентът в своето обръщение на 14 януари 2021 г. специално обърна внимание към изборните права на българските граждани в чужбина и направи предложения за промени в Изборния кодекс. Към настоящия момент няма данни законодателната или изпълнителната власт в България да уважат промените, свързани с гласуването зад граница.“
Въпроси/отговори:
Въпрос 1.
Г-н Радев, възможно ли е Вашето съдействие, така че на предстоящото преброяване на българските граждани (2020-2021 г.) да се пусне отделна анкета (за доброволно участие на съгражданите ни в чужбина) с примерно питане: «Колко месеца в годината живеете извън България и в коя държава зад граница пребивавате най-дълго?».
Отговор:
На 20 януари 2021 г. на свое заседание Министерският съвет прие Решение преброяването да започне в 0,00 часа на 7 септември 2021 г. и да приключи в 20,00 часа на 3 октомври 2021 г.
Предстоящото преброяване на българските граждани е уредено със Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., приет през м. март 2019 г. и допълнен през декември 2020. Законът ясно определя органите, които осъществяват преброяването /чл. 4, чл. 5/, обектите на преброяването /чл. 11 – чл. 16/ и данните на преброяването /чл. 17 – чл. 19/. Прилагаме линк към закона: https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/213719163
Съгласно чл. 11 от закона, обект на преброяването е населението, което обичайно пребивава на територията на Република България, и временно присъстващото население, както и жилищният фонд.
Трябва да се вземе под внимание, че съгласно прилагането на определението за „обичайно местопребиваване“, дадено в член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 763/2008, се разглеждат следните специални случаи:
● Когато едно лице има няколко обичайни местопребивавания в рамките на една година, за негово обичайно местопребиваване се приема мястото, на което е прекарало по-голямата част от годината, без значение дали то се намира в друго населено място в същата държава или извън границите и от дома си и се прибира в семейното жилище през уикенда, за негово обичайно местопребиваване се приема семейното жилище, без значение дали работното му място е в друго населено място в рамките на същата държава или извън нея.
● За обичайно местопребиваване на учащите в заведения за начално и средно образование, които са далече от дома през учебната година, се приема семейното жилище, без оглед на това дали учат в друго населено място в рамките на същата държава или извън нея.
● За обичайно местопребиваване на обучаващите се в колеж или университет далече от дома се приема адресът, на който те са регистрирани през учебната година, без значение дали местопребиваването е институция (като например интернат) или частна квартира, и без оглед на това дали те следват в друго населено място в рамките на същата държава или извън нея. Изключение от това са случаите, в които мястото на следване се намира в същата държава, за обичайно местопребиваване може да се приеме семейното жилище.
● Дадена институция може да се разглежда като обичайно местопребиваване на всеки един от нейните обитатели, които към момента на преброяването са живели или възнамеряват да живеят в нея в продължение на поне 12 месеца.
Лицата, които са обхванати от преброяването, но не отговарят на критериите за обичайно местопребиваване, т.е. не живеят или не възнамеряват да живеят на мястото на преброяването в продължение на непрекъснат период от най-малко 12 месеца, се считат за временно присъстващи и следователно не се включват в общата съвкупност на обичайно пребиваващите.
В този смисъл, българските граждани, живеещи извън територията на Република България, в по-голямата си част попадат в обхвата на преброяването като временно пребиваващи и е логично да се предложи въвеждането на въпрос в събираните данни, който да определя продължителността на пребиваването на територията на Република България и държавите, в които живеят през останалата част от времето. При официално направено предложение от Ваша страна, то ще бъде препратено по компетентност.
Въпрос 2
Възможно ли е до края на мандата Ви да инициирате изменение и допълнение на КРБ за въвеждане на явно гласуване (поне в чужбина и поне за пожелалите да гласуват така)? Смятате ли, че е необходим дебат по темата и бихте ли го повдигнали?
Отговор:
Сред правомощията на президента, разписани в Конституцията на Република България, е да „насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление, както и да определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.“
По време на проведените консултации на президента с представители на българските общности зад граница, участници в срещата споделиха, че недоверието към съществуващата избирателна система и честността на провежданите избори се увеличава, а г-жа Стаматова направи предложение за въвеждане на явно гласуване.
В тази връзка е важно да се отбележи, че в чл. 10 от Конституцията изрично е записано, че изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Необходимо е да се вземат под внимание следните обстоятелства:
– В нито една държава в света в момента не се прилага явно гласуване на избор на представители в национален парламент.
– За да има възможност за явен вот, е необходима промяна в Конституцията, което е възможно да се постигне с две трети мнозинство в парламента при гласуване в НС. Неслучайно Конституцията предвижда гласуването при парламентарни избори да е тайно. Тайният вот е едно от постиженията на демокрацията.
– Евентуален явен вот би улеснил манипулациите при контролиран вот и при купуването на гласове.
Въпрос 3
Президентството би ли поръчало проучване сред българските граждани, което да установи каква част от тях смятат, че предстоящите избори са предопределени и ще са компроментирани? (Според непредставителните ни допитвания, този процент е около 90%.)
Отговор:
Идеята да се проведе проучване сред българските граждани, което да установи каква част от тях смятат, че предстоящите избори са предопределени и ще са компрометирани, заслужава внимание и одобрение. Посоченият висок процент отговорили положително на поставения въпрос, в рамките на вашите проучвания, следва да мотивира и да насърчи българските граждани в страната и чужбина да упражнят активното си избирателно право и да гласуват на предстоящите избори.
Въпрос 4
Президентството би ли поискало информация за последните 10 години, колко от разкритите нарушения по време на избори са стигнали до съд, какъв е броят на осъдените и какъв е размерът на наказанията? Бихте ли повдигнали дебат по-темата и възможно ли е да поставите въпроса за по-тежки наказания на бъдещ референдум, заедно с други наболели въпроси, които вълнуват българските граждани?
Отговор:
Идеята президентската институция да поиска информация колко от разкритите нарушения по време на избори са стигнали до съд, какъв е броят на осъдените и какъв е размерът на наказанията е много добра и уместна и правният екип на президента ще проучи задълбочено възможността тази информация да е достъпна публично. Трябва да се отбележи, че проблемът не е в тежестта на наказанията, а в тяхното принципно и последователно разследване и прилагане.
Различни нарушения във връзка с изборния процес, вкл. купуването на гласове, са криминализирани в Наказателния кодекс – Глава Трета от особената част – Престъпления против правата на гражданите, част втора – Престъпления против политическите права на гражданите (чл. 167 и сл. от НК). Няма точна информация за реално извършените престъпления; статистиката отчита само тези, които са разкрити.
Данните на НСИ са за престъпления, завършили с осъждане (което е част от разкритите престъпления) и статистиката се събира за цялата глава „Престъпления против правата на гражданите“, т.е. включва и други престъпления, а не само тези против политическите права. По данни на НСИ (Престъпления, завършили с осъждане, по глави от НК и по области) през 2019г. по глава „Престъпления против правата на гражданите“ с осъждане са завършили 216 престъпления общо за цялата страна, от които при 114 престъпления извършителите са осъдени ефективно, а при 102 – условно.
В Доклада на Прокуратурата на РБ (Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019г.) данните са също за цялата глава трета („Престъпления против правата на гражданите“) и няма точно информация за престъпленията против политическите права специално. През 2019 г. по глава „Престъпления против правата на гражданите“ има общо 701 новообразувани досъдебни производства за цялата страна. За същата година броят на внесените в съда прокурорски актове по тази глава е 197 за цялата страна, като общият брой лица по внесените прокурорски актове е 226.
Вашето предложение ще бъде изпратено по компетентност с цел възможността информацията за броя на осъдените и за размера на наказанията по разкритите нарушения по време на избори да е ясно структурирана и публично налична.
Въпрос 5
Може ли президенството да поиска справка, колко държавни средства за медийни пакети не са върнати в хазната, в нарушение на закона, и да поиска те да бъдат възстановени с лихвите?
Отговор:
Централна Избирателна Комисия /ЦИК/ със свои решения определя реда за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети в изборите, провеждани за членове на българския парламент и на Европейския парламент. Съгласно Изборния кодекс /чл. 178 – чл. 180/ ЦИК администрира ползването на медийни пакети по време на избори. Вашето предложение е интересно и актуално и ще бъде своевременно отправено към ЦИК.
Въпрос 6
Г-жо Йотова, във връзка с публикуваната информация за специални лични карти (която, впрочем, звучи противоречиво, що се отнася до българските емигрантски общности в САЩ, Канада и Западна Европа), Ви заявяваме, че за нас това е поредният недомислен закон, предложен без широко обсъждане с представители на различни български общности – и емигрантски, и исторически, който не е ясно и в какво взаимодействие ще влезе със сега действащото законодателство в тази област.
Отговор:
В отговор на изпратения въпрос към вицепрезидента Илияна Йотова ви информираме, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи е приет само на първо четене и предстои второто обсъждане и гласуване в Народното събрание. Възможно е съществено да бъде променена редакцията на предложените разпоредби, поради което г-жа Йотова не може да се произнесе по същество на проектоуредбата. Трябва да бъде подкрепено по принцип всяко усилие за привличане на лица от български произход, които не са български граждани, да пребивават трайно или продължително в Република България. Създаването на уредба за чужди граждани, които имат български произход, да влизат, да напускат и да се завръщат в Република България без виза, трябва да е съобразено с Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на трети страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (Обн., Официален вестник на ЕС, L 303/39, 28.11.2018 г.).
Писмото от Президентството завършва с думите:
„Благодарим ви за социалната ангажираност и отдаденост на каузата за честни, прозрачни и справедливи избори!“
.
