На 27 януари 2021 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Информация за основните приоритети в дейността на Държавна агенция за българите в чужбина за 2021 г.; 2. Разни“. Гости на заседанието са Димитър Владимиров – зам.-председател на Държавна агенция за българите в чужбина и Милена Димитрова – експерт в Комисията за българско гражданство към Президентството.
По точка първа от дневния ред, представяйки приоритетите на ДАБЧ, зам.-председателят й Димитър Владимиров засяга следните теми: първо – удостоверителната дейност за български произход; второ – засилване на работата с българските общности зад граница (представя на депутатите сборник с материали по проект, с участието на ДАБЧ, за засилване на гражданското участие в изпълнение на политиките за българите в чужбина; засяга и въпроса за неизпълнената Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, приета през 2014 г.); трето – функцията на ДАБЧ да бъде разписана в Закона за българите, живеещи извън Р. България; четвърто – да бъдат конкретизирани правомощията и задълженията на институциите, отговарящи за държавната политика за българите в чужбина.
По време на заседанието членът на Комисията и бивш председател на ДАБЧ Борис Вангелов засяга въпроса за слагането на знак на равенство между гражданство и етническа принадлежност, което създава двусмислие, различни тълкувания и проблеми, и че този въпрос трябва да бъде решен недвусмислено в законодателната база. По този въпрос говори и Димитър Владимиров.
Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.
П Р О Т О К О Л
№ 46
На 27 януари 2021 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация за основните приоритети в дейността на Държавна агенция за българите в чужбина за 2021 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Елена Пешева.
* * *
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Добър ден на всички!
Откривам днешното заседание при следния дневен ред:
1. Информация за основните приоритети в дейността на Държавна агенция за българите в чужбина за 2021 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – , против и въздържали се – няма.
Представям и гостите на днешното заседание от Държавна агенция за българите в чужбина: господин Димитър Владимиров – заместник-председател; от Президентството: госпожа Милена Димитрова – експерт в Комисията за българско гражданство.
По точка първа:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОСНОВНИТЕ ПРИОРИТЕТИ В ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА ЗА 2021 Г.
Давам думата на господин Владимиров относно информация за основните приоритети в дейността на Агенцията за 2021 г. –заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Добър ден, уважаеми народни представители! Аз ще набележа няколко основни приоритета, които са конкретни в перспектива за тази година и които всъщност са проблеми за решаване, но и варианти за развитие на нашата дейност.
Първо, ще отделя внимание на удостоверителната дейност в Агенцията, тъй като не е първа по важност, но пък е първа по време. Става въпрос за дългогодишната практика за удостоверяване на български произход в Агенция за предстоящите законодателни промени, които в момента са на второ четене в Правната комисия – Законът за българското гражданство.
В последните две години имаше редица работни групи, които работеха по отношение на промените в Закона за българското гражданство и това, което по-специално касае удостоверителната дейност на Агенцията. Казвам, че е първи по време, тъй като при приемане на този законопроект – в тези текстове, които ние сме видели, който е приет на първо четене, ще има едно предизвикателство пред Агенцията за първото полугодие на 2021 г. по отношение на поднормативните актове и администрирането на дейността по удостоверяване на българския произход. Това, което имам предвид, е, че е предвиден един консултативен съвет, един нов орган към Агенцията, който ще е междуведомствен и ще установява наличието на български произход. Администрирането на такъв съвет изисква съответно време и преформатиране на административните функции на Агенцията – създаване на нови, така да се каже, административни дейности по самото администриране на този съвет и по начина, по който ще се случва самият процес по удостоверяването – как ще функционира, по какъв начин ще бъдат настроени, ако щете, електронните системи, които работят в Агенцията, така че това ще отнеме доста време и сили на Агенцията.
На предишното заседание – за политиките на българите в чужбина, Ви казах, че до края на месец януари ние вече ще сме в абсолютен едномесечен срок на всички преписки, които постъпват в Агенцията. Вече сме изчистили срока на гише, а в момента имаме забавени около 200 преписки, които са по консулски път, но до края на другата седмица вече всичките забавени ще бъдат изчистени и ние съответно ще сме в едномесечния срок на разглеждане и установяване на наличието на български произход или съответно отказване от издаване на удостоверения. Тоест ще бъдат в рамките на регламентирания едномесечен срок по сегашния закон.
Вторият приоритет, който Агенцията си е набелязала, е повишаване на работата с българските общности зад граница. В последните години Агенцията беше изключително натоварена с административна дейност и като че ли на заден план остана работата с българските организации, които всяка година се разрастват, разширяват своя обхват на действие. Към момента са над 1000 в цял свят. Разбира се, това разширяване на дейността и акцентиране е в определени насоки. Донесох Ви един сборник с проектни материали по проект, в който Агенцията участва, по засилване на гражданското участие в изпълнение на политиките за българите в чужбина.
Проектът беше двугодишен и приключи на 4 януари тази година, като основният акцент беше да разберем мнението на нашите сънародници зад граница по отношение на това как виждат политиката на българската държава във връзка с българите в чужбина, с дейностите, които те извършват, това, което те не разбират в политиката, която Агенцията провежда, това което не им е ясно и нещата, които според тях следва да бъдат подобрени.
Последният доклад: „Оценка на изпълнение на държавната политика за българите, живеещи в чужбина“ има изключително интересни детайли за това какви са очакванията и какво точно трябва да се подобри в политиките. Накрая са изведени четири основни приоритета.
Първият е свързан с Националната стратегия – да се актуализира и допълни Националната стратегия за българските граждани и историческите общности по света, в това число аспектите, заложени в нея, и да се разработи план за нейното изпълнение и за постигане на целите в обозрим хоризонт.
През 2014 г. беше приета Стратегия, но оттогава насетне имаше доста промени в света и тази стратегия така и не заработи, тъй като не се предвиди план за нейното изпълнение, а от своя страна, не се предвиди план за нейното изпълнение според мое убеждение, тъй като нормативните и поднормативните актове следва да бъдат актуализирани.
Втората препоръка от този анализ, не искам да чета целия анализ – Сборникът е пред Вас, изключително интересни са оценките на нашите сънародници, е, да бъде изготвен нов закон за българите, живеещи извън Република България, който да отговаря на съвременната реална международно-икономическа и социална реалност, както и изготвяне в кратки срокове на подзаконови актове по неговото прилагане. Знаете, че Законът е приет през 2000 г., не е променян досега, а и няма Правилник за неговото прилагане.
Накратко да обобщя това, което нашите сънародници като цяло не разбират и не искат.
Едното е по отношение на българското гражданство и българския произход. Това го говорим за историческите общности, които по Проекта са анкетирани. От една страна, те не разбират защо Агенцията удостоверява българския произход, след това в Министерството на правосъдието се изискват същите документи? Защо, след като ние един път сме удостоверили, от Министерството отказват? Различните тълкувания на Закона за българите, живеещи в чужбина, и Закона за българското гражданство нещата, които се създават и будят у нашите сънародници, първо, недоумение и, второ, неприязън към самата дейност.
Те дори са акцентирали, тъй като Агенцията удостоверя по един начин през годините по етнически принцип, Министерството на правосъдието иска определен документ. Съдът в момента има вече наложена практика, че „Лице от български произход“ е някой от възходящите да е имал политико-правна връзка с българската държава, а именно да е бил български поданик и български гражданин. Вече съвсем трето тълкуване на термина „българин“, така че това е едно от основните.
Другото, което е, българските организации зад граница искат повече внимание от българската държава, искат повече информация за това как биха могли, ако искат да се върнат в България, реални възможности за реализация и възможности за инвестиции, възможности за реемиграция и в какви условия българската държава би могла да спомогне. Други от своя страна искат повече информация по какъв начин биха могли да получат финансиране от българската държава по определени програми и проекти във връзка със съхраняване на българския език и култура и така нататък.
Третата е: функцията на Държавната агенция за българите в чужбина да бъде разписана в Закона за българите, живеещи извън Република България, с цел усъвършенстване на системата за координация на политиките за българите в чужбина и съсредоточаване усилията върху оперативната ефективност.
И четвъртата: да бъдат конкретизирани правомощията и задълженията на институциите, отговарящи за провеждане на държавната политика, насочена към българите в чужбина. Става въпрос за една общодържавна политика, насочена към нашите сънародници зад граница. Това е една политика, която касае различни институции и различни сектори, тъй като само Държавната агенция за българите в чужбина не е достатъчна да води такава политика, това е секторна политика. Министерството на труда и социалната политика, от своя страна, има своя ангажимент по отношение на трудово-правните въпроси. В момента те провеждат едни трудови борси в чужбина, отделно механизми за привличане на наши сънародници, които да работят в България.
Външното министерство, знаете, че има пряко отношение с консулските служби и други дейности; Министерството на културата; Министерството на образованието и науката. Обикновено тук сме абонирани от МОН и Агенцията за българите в чужбина – МОН, са изключително ефективни и изключително сериозно действат по Постановление № 103 за прием на наши сънародници и във връзка със съботно-неделните училища, с които Държавната агенция работи координирано с тях. Идеята тук е да се намери механизъм за финансиране на нашите организации зад граница и за обръщане на повече внимание, за една общодържавна политика. Така че втори приоритет, който Агенцията си набелязва, е, да разгърне една кампания и сред нашите сънародници в чужбина за конкретни предложения за промени в нормативната уредба. Отделно пък от Агенцията ще се опитаме, това което зависи от нас, без промяна на нормативната уредба, да подобрим в нашата дейност по отношение на над 1000-а организации и дали би могло това нещо да стане и без нормативни промени, въпреки че е изключително трудно ми се вижда.
Ще Ви дам само един пример. В Закона за българите, живеещи извън Република България, има примерно текст, който политиките и програмите, насочени към българите в чужбина, се съгласуват с Националния съвет на българите в чужбина, след което се приемат правила за финансиране на организациите. Съответно този национален съвет го няма и няма как да бъде изпълнена тази разпоредба от Закона. Знаете, тук на много заседания сме говорили за това по какъв начин българските организации зад граница да се финансират – дали ще е фонд, дали ще е програма, дали ще някакъв друг механизъм. Това именно е един от основните приоритети тази година – Агенцията да намери този механизъм.
Миналият път Вашият колега господин Манев повдигна въпроса, че Агенцията всъщност не е направила стъпки през тези години именно във връзка с това да бъде показан по някакъв начин проблемът и съответно неговото решение. Така че един от приоритетите е именно това да видим по какъв начин може да се създаде такъв механизъм.
И третото е да се подобри координацията между Държавната агенция и всички институции, които са отговорни по отношение на политиките за българите в чужбина, тъй като в момента примерно Министерството на външните работи има една програма за финансиране на някакви отделни проекти, за които Агенцията не знае, съответно Министерството на труда и социалната политика провежда други мероприятия, за които Агенцията също разбира постфактум, или пък ние провеждаме някакви мероприятия, за които никой друг не разбира. Тоест не казвам, че няма координация, има координация; Пример за такава добра координация е дейността на Агенцията и МОН. Както виждате, тази година по Постановление № 103 възникнаха въпроси, свързани с наши сънародници на Запад, които са български граждани и не могат да се ползват от това постановление за обучение в България и какъв механизъм да се измисли във връзка с даването на такава възможност.
Разбира се, по този проблем се работи и съм убеден, че ще намери най-подходящия механизъм. Така че има премери за добра координация. Примерно ние имаме сключено Споразумение с Държавния културен институт към Министерството на външните работи, с Фонд „13 века България“ предвиждаме тази година редица такива културни инициативи, дори в нашите дипломатически представителства и други, свързани с организиране на редица мероприятия. Няма да се спирам в конкретика какви мероприятия ще правим тази година – те са традиционни.
В момента конкретизирам в проблематиката, и в приоритетите. Така че трябва да се намери механизъм за подобряване на комуникацията между институциите и за координацията между институциите, за да има усещане, че цялата държавна политика работи заедно за нашите сънародници в чужбина, тъй като, знаете, че са разнородни българските организации, на различните места имат различни потребности, различни изисквания. Примерно нашите сънародници в Канада биха искали да знаят дали им се признава трудовият стаж тук? Нашите сънародници от Украйна пък се интересуват по какъв начин могат да започнат работа в България?
Това са все въпроси, свързани с различни ведомства, различни министерства и различна секторна политика, която зависи от всички нас, всички ведомства. Подкрепата на Комисията по политиките за българите в чужбина ще бъде изключително важна. Да, разбирам, че е краят на мандата, но в крайна сметка някои от Вас ще бъдат и в следващия мандат тук по отношение на нормативните проблеми. Ако има въпроси, съм на разположение.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Лично аз останах с впечатление, че след нещата, които се случиха в Агенцията, тази агенция трябва да преустрои дейността си, защото, знаете, че имаше различни мнения – от закриване на Агенцията до преминаване в друга структура, визирам директно Министерството на правосъдието. Разбирам, че Вие не мислите в тази насока и продължавате пътя, който беше през годините, след приемането на България в Европейския съюз.
Аз обаче винаги съм твърдял, че основната дейност на Агенцията не е установяване на етническия произход на тези, които кандидатстват за българско гражданство, а поддържане на връзката с родината и възможността всеки българин, който е далеч от страната, в чужбина е, да се почувства, че е българин.
По този проект, който Вие сте ни представили, виждаме нещо интересно, че вече има страни, на които ние традиционно държим, на Украйна. Там виждам, че са налети изключително много от оскъдните средства, но там са най-многото неделни училища, фолклорни състави и така нататък. Обаче в една Испания има доста повече българи, които наистина са българи, които имат в паспорта „българин“, и въпросът е какво правим за тези хора в Испания? Защото въпросът, който тук поставям, е не да привлечем етнически българи от Украйна, които вече почти се изчерпват като желаещи, а тези, които са родени в Испания, имат български паспорти и те нямат никаква връзка, и този паспорт в един момент ще потъне в някое чекмедже, или ще го хвърлят, и ще кажат: ние нямаме нищо общо с България, което е факт.
Така че според мен Вие трябва да се насочите като Агенция към такива културни мероприятия, които във Вашето резюме не чух, идея за установяване на културни, просветни и така нататък за за така наречените многото българи зад граница.
Ние тук неколкократно сме говорили, че пътят на финансирането в модерното общество е ясен, то се казва проекти. Никой вече няма да изсипе една шапка пари и да Ви каже: „Ох, тази агенция защо не вземе да ги разпредели тези пари, някъде си“. Значи, има връзка от двете страни, организациите на българите в чужбина кандидатстват за реализиране на свои идеи, на база на това колко са парите, точкуване, комисия, система и си осигуряват проекти. Така е в цял свят. Това е съвременната система за финансиране на този вид дейности.
За мен лично е тъжно, че по време на нашия мандат ние закрихме една институция – радиопрограмата за българите в чужбина, която според мен беше много ефективна и не намерихме сили да убедим ръководството на Българското национално радио, че даже да се излъчва не като радио, а по интернет, има своето място. Някак си много лесно го зачеркнахме този инструмент, този механизъм и загубихме връзка с тези, които по този начин се осведомяваха за това, което става в България.
Но така или иначе Вие сте абсолютно прав. Скоро ще има нови избори, нов мандат, нови идеи. Надявам се, че Вашата работа ще стане по-ефективна.
И само един последен въпрос. Във връзка с пандемията вероятно кандидатстващите за установяване на етнически произход са намалели като бройка. Това Ви е помогнало вероятно Вие да влезете в сроковете? Така ли е или е друга причината? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Това е една от причините. Наистина от месеците март и април бяха затворени границите, знаете, което ни даде възможност да работим усилено, за да намалим и да наваксаме сроковете, но въпреки това пък се увеличиха преписките, които идват по консулски път.
По отношение на промените в Закона за българското гражданство. Аз съм най-големият радетел Агенцията изобщо да няма никакво отношение по удостоверяване на български произход и изобщо да не се занимаваме с темата „българско гражданство“, но просто видях Проектът, който се прие на първо четене за Закона за българското гражданство, и текстовете, които се приеха. Все пак е предвидено Агенцията да установява по някакъв начин, с някакъв консултативен съвет, който да е към нея. Затова се съобразявам с реалностите.
Ние имаме редица мероприятия, свързани с нашите сънародници на Запад. Имаме много културни мероприятия, свързани дори и с Испания. Има едно традиционно „Аз съм българче“, което всяка година ние основно го подкрепяме. То се организира от една наша сънародничка в Испания, свързано е с деца от различни български общности, които провеждат конкурс за рисунка и за други неща, и се провежда в различни държави – един път е в Испания, един път е в Полша. Редица такива мероприятия ние ги продължаваме и ги поддържаме.
Поддържаме контакти и с нашите сънародници в Чикаго, и със съботно-неделните училища, постоянно предоставяме материали на Запад по български език, литература и история, детски книжки и така нататък, работим усилено за съхраняване на българския език и култура. Просто не го споменах в моето изложение, тъй като всяка година ние правим традиционно и тези конкурси.
Подкрепихме „Евровизия“, която не се провежда. Надяваме се, че сега ще се проведе. Ще подпомогнем, ако успеят през 2021 г., концертите, които ще провеждат, да организираме нашите сънародниците на Запад. Бяхме предвидили концерти във Великобритания, в Испания, тоест нашата част от дейността беше да активизираме нашите общности там, в постоянна връзка сме с организациите.
В края на годината проведохме и една кръгла маса, в която участваха наши сънародници от цял свят. В момента предвиждаме един проект, един филм за Левски, който да бъде готов на 19 февруари. Това е от цял свят децата да кажат какво мислят за Левски, какво е за тях Левски, и от интервютата, и от тяхното мнение ще бъде компилиран един филм. Трябва да повдигнем духа на нашите сънародници. Имаме редица други мероприятия.
По отношение на Българското национално радио. Наистина ние бяхме добри партньори с това предаване. Съжалявам, че беше закрито. Това мога да кажа. Благодаря Ви. (Реплики.)
Не, не сме ходили. Лично не сме ходили. Онлайн са се провеждали някои от анкетите, други са се провеждали долу намясто. По различни канали, да.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да взема отношение по един от въпросите, повдигнат и от господин Владимиров – заместник-председателят на Агенцията на българите в чужбина. Това е въпросът за удостоверяване на български произход на кандидати от Република Турция, които са етнически турци. В тази връзка в последните години имаме една изключително неприятна практика на някои съдии от Върховния административен съд. И, докато например в България е установен принципът – и в много други държави, на разделение на властите, но конституционният принцип – власт, власт да възпира, ние в случая имаме едно неспазване на нормите – и не само на Закона, но дори и на Конституцията. Защото основен принцип е, че междудържавните договори имат върховенство спрямо вътрешното право, а тук става въпрос и се прилагат с по-голяма правна сила спрямо вътрешните норми. Тук става въпрос за кандидати от Република Турция, които не са от изселванията през 1989 г., а става въпрос за изселници от България по спогодби, които са сключени по настояване на Република Турция. Тези спогодби са факт, те съществуват и нито една от двете държави не ги е денонсирала.
Спогодбата, която е с най-масови изселници, се нарича „За изселване на български граждани от турски произход“ – това е официалното наименование на Спогодбата между България и Турция. След като тези лица са обявени за лица от турски произход, за мен е скандално някои съдии във Върховния съд да твърдят, че тези лица са от български произход, тъй като това е в крещящо противоречие не само с актовете им за раждане, където те също са написани за етнически турци, но и с тази международна Спогодба. Съдът си позволява нещо, което не го прави дори студент във втори курс по право – да слага знак за равенство между гражданство и етническа принадлежност. Тоест, всички в България са български граждани, значи са българи. Ами аз имам колега от еврейски произход в нашата парламентарна група, има хора от турски произход, как така ние ще кажем, всички сте българи. Всички сме български граждани.
В Конституцията и в конституционноправната теория никъде не се поставя знак за равенство между народност и гражданство. Ако някои от съдиите във Върховния административен съд са прави, то тогава излиза, че българите от Република Молдова не са българи по произход, защото никога не са били български граждани. Съдът казва: на тези кандидати от Турция техните предци някога са били български граждани и, независимо че доброволно са напуснали България и са се отказали от гражданство, това доказва техния български произход, което, ако го приложим реално, излиза, че българите от Молдова и Украйна не трябва да взимат българско гражданство. Даже според съда излиза, че в Молдова и Украйна няма българи. Така че това създава огромен проблем и на Агенцията, който виждам, че не може и тя го реши, защото поне доколкото знам, тя постановява откази, а съдът се опитва да наложи практика на тези хора да им се дава български произход.
Тъй като Вие засегнахте този въпрос, аз все пак също съм в темата отпреди години, затова си позволих малко разяснение, тъй като на много хора не им е ясно какъв точно е проблемът. Счетох за мой дълг да дам някакво – дано да е било ясно, разяснение по този въпрос, което наистина е голям проблем за Агенцията. Дано успеете да влезе в някои разговори с ръководството на съда, някакви писмени уведомления може би това е една типична хипотеза за погрешно прилагане на закон. Защото в Конституцията ясно са разграничени двете фигури – български гражданин по произход и лице от български произход. Разликата е огромна, но ще спестя да не изпадам в такива детайли.
Второто, което искам да споделя, колеги, уважаеми гости, госпожо Председател, е лично мое мнение, но мисля, че е мотивирано добре. Става въпрос за следното: коя е основната дейност на Агенцията? Основната дейност на всеки един държавен орган е такава, каквато му вмени законодателят или изпълнителната власт. Тоест, удостоверителната дейност на Агенцията е вменена чрез Закон и няма как тя да бъде наричана основна. Според мен, тя е също толкова основна, колкото и културно-просветната дейност на Агенцията, тъй като българите от историческите общности също са милион и половина-два – говоря за Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, Албания и областта Банат, както са милиони, и другите българи, които от Република България, са емигрирали или пък са в рамките на Европейския съюз, тъй като много от тях не се смятат за емигранти, бидейки част от Европейския съюз. Казват ние сме, както и България, в Европейския съюз.
Така удостоверителната дейност е наистина много горещ картоф. Аз потвърждавам, че никоя институция не иска да се занимава с нея, но за сметка на това всяка институция се счита за призвана да се произнася по удостоверителната дейност. Голям проблем ще бъде за Агенцията и занапред, ако се случват такива резки промени в практиката на други институции по веригата, без да има промяна в нормативната база. Нещо, което също аз не мога да кажа, че трябва да бъде Ваш приоритет, господин Владимиров, защото наистина абсолютно не зависи от Вас, но очевидно Ви спъва работата. Иначе тук колегата от БСП правилно спомена проектите, но трябва все пак да се предвидят някакви средства, за които да се кандидатства.
Една последна дума и завършвам, за Радиото за българите в чужбина. Наистина Агенцията работеше много добре, но това радио беше превод на българските новини за чужбина, нали господин Владимиров? Това беше превод на новини от България, от нашия ефир на езици за Гърция, за балкански държави, за света. Тоест то не беше, ако не греша, Радио, което отразява, но случилото се в българските общности в чужбина. (Реплика: „Имаше и такива!“) Или, ако ги имаше, наистина в последно време, то е съществувало десетилетия това радио като част от програма „Хоризонт“ на Националното радио.
Във връзка с Радиото само това исках да кажа, че имаше проблем, имахме срещи в Агенцията тогава с представители на Радиото, имаше проблем с излъчването на сигнала. Оказа се, че на практика няма покритие при нашите общности и че има някакви междудържавни пречки – тема, по която не съм специалист, но така ни беше предадено тогава, за да може да се усили сигналът и той да покрие примерно Бесарабия, или българите в Албания, или други общности от близо, или по-далеч. Аз също съжалявам, че то бе закрито и може би защото последните четири години съм народен представител не съм разбрал и причината за това закриване. (Реплика: „Финансова криза!“.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Владимиров.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: По първия въпрос – във връзка с решението на ВАС. Далеч съм от мисълта, че бих могъл да коментирам решение на Върховния административен съд, но бих искал да споделя едно от последните такива решения. Един от съдиите беше с особено мнение, което вкарва вече яснота, че там има някакво противоречие в отношението по какъв начин да бъде приет терминът „българин“. В крайна сметка, всичко опира именно до термина „българин“ и как да бъде възприеман, тъй като той е в Закона за българското гражданство и съдиите са приели, че става въпрос за възходящ български гражданин и български поданик. Аз казах в началото, че се получава противоречие между решенията на ВАС, между удостоверяването на български произход от Агенцията и практиката на Министерството на правосъдието, как те пък от своя страна удостоверяват също българския произход. Тъй като всички документи в момента, които идват при нас по установяване на български произход, отиват и в Министерството на правосъдието. Те правят повторна проверка на това, което ние сме извършили.
Надявам се, това нещо да се реши със законодателните промени, които предстоят. Тук вече опираме до критериите, по какъв начин да се установява българският произход и какво точно се има предвид под термина „българин“. Разбира се, според мен в Украйна и Молдова има хиляди българи, на които в самите им документи пише народност „българин“. Нали не можем да кажем, че те не са българи. Разбира се, че са българи.
Така че ние сме писали през 2018 г. едно писмо до Върховния административен съд за тълкувателно решение. До момента нямаме такова. Единственият вариант според мен е промяна в законодателството. Аз съм убеден, че ако мине Законът на второ четене, който е в момента в Правната комисия, до голяма степен този проблем ще се реши. Знаете, аз отдавна казвам, че наистина трябва да има промени в Закона, именно заради ето това, което се случва – противоречието между институциите, в случая и в съда, което дава лош знак на нашите сънародници, които кандидатстват. Ние пак влязохме в темата български произход и българско гражданство. Наистина това не е основната тема на Агенцията, господин Вангелов.
Агенцията е създадена с други основни функции, а именно съхраняване на българското етнокултурно пространство в чужбина сред нашите сънародници; създаване на български лобита; съхраняване на българския език; съхраняване на българската култура. Това всичко е описано и в Устройствения правилник и във функциите на дирекциите, които са. Единствено в Устройствения правилник има една дума, че председателят установя и български произход. Нищо не подсказва в основната дейност на Агенцията, в удостоверенията, че това би могло да бъде основна дейност. Дори във функционалните характеристики на двете дирекции няма нито една дума за това по какъв начин тези дирекции удостоверяват българския произход.
Да, наистина в закон е вкарано, и това е Законът за българското гражданство, но оттам нататък няма никакви подзаконови нормативни уредби по какъв начин Агенцията трябва да удостоверява. Вие казвате в Закона за българите, живеещи извън Република България. Там е описано какви са документите за възходящ българин. Да, обаче в Закона за българите в чужбина Агенцията не съществува, там я няма.
Така че спорни са нещата наистина. Ако има точни и ясни критерии, с които се установява българският произход, не е необходимо някоя специална държавна институция, или който и да е, да го прави. Това поне е моето мнение. Ако има точни и ясни критерии, кандидатите кандидатстват за българско гражданство, отговарят на критериите, Министерството на правосъдието приема критериите и те продължават по процедурата. Или емиграция – по същия начин. Има точни и ясни критерии, дава съответно пребиваване или отказва постоянното пребиваване.
В момента Агенцията е натоварена от 2010 г. да тълкува, да се лута, да разчита термина „българин“ по начина, по който дори Върховният административен съд не може, е в противоречие. (Реплика: „Не може! Категорично е казано!“)
По отношение на програмите и проектите, което казахте. Да. Най-добрият вариант за финансиране на българските организации е да има програма за финансиране и те да кандидатстват с проект. Въпросът е, че Агенцията ще направи всичко възможно да създаде механизъм за създаване на такава програма, която да бъде междуведомствена и да се намери механизъм кой ще администрира тази програма чисто като капацитет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Някой друг?
Заповядайте.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Ако бяхме разширили през последните 20 години капацитета на институциите и бяхме осигурили на тези, които желаят от нашите сънародници – от Украйна, Молдова, Сърбия, Македония и така нататък българско гражданство, отдавна нямаше да има нужда някой да им удостоверява произхода. Но тъй като ние ги прекарваме през иглени уши, очевидно тази процедура ще продължи с десетилетия още и все някой трябва да я извършва. И след като, както казах, удостоверителната дейност не знам защо се счита за горещ картоф, тук аз не говоря за критериите за удостоверяване на произход, а кой да го прави? Критериите са друга тема, която не я засягам сега.
Очевидно това е Агенцията, защото две големи общности имаме извън България – историческите общности, и новата така наречена емиграция. Това имах предвид, когато казвах, че няма как да не е една от основните дейности на Агенцията, защото тя е призвана за това – всяка институция еволюира.
Преди 30 години ние не бяхме нито в НАТО, нито в Европейския съюз, нито имаше признато българско малцинство в Албания. Да, ама сега реалностите са коренно различни и няма как нашите институции, в това число и Агенцията, да не еволюират и да се отчитат реалностите.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Колеги, има ли други въпроси? Няма.
Закривам днешното заседание.
.
