.
През годините на страниците на Еврочикаго неведнъж повдигахме въпроса за промяна на избирателната система у нас, така че да предотвратим запазването на статуквото.
За съжаление нашите призиви или бяха «разбирани» неподходящо от законодателите, както се случи с предложението ни за бюлетина против всички, и като резултат получихме ялово квадратче «Не гласувам за никого» или те не намериха достатъчно последователи в България, макар за тях да се заговори в Италия и други страни (линк).
Не се отказaхмe да се борим с вятърни мелници и от началото 2021 г. първо обявихме, а после предложихме на президент и партии въвеждане на иновативно дистанционно електронно гласуване (вж. линк).
Съобщението ни предизвика дебати, което е радващо – нали именно в спора се ражда истината.
Днес ще Ви представим интересна идея на Николай Цеков, който живее в София със съпругата и детето си, и се занимава с частен бизнес. За него се знае, че не членува в партии, но се вълнува от политическия живот в страната, като преди всичко се интересува от възможните рационални решения за привидно сложни обществени казуси.
По-долу ще намерите неговото смислено предложение за надграждане на избирателна система у нас с т.нар. прехвърляем вот. За разлика от системите с партийни листи, системата с единичен прехвърляем вот (STV) е пропорционална система, при която избирателите подреждат отделните кандидати по реда на своето предпочитание. Системата не изисква кандидатите да са групирани в политически партии, а това може да размъти водата на статуквото. Разбира се, ако се намерят достатъчно граждани да подкрепят предложението.
–––––––––––––––––––-
Настоящият Изборен кодекс е христоматийна защита на партиите от статуквото и противоречи на основни идеи на парламентаризма. Облагодетелства големите партии, контролираният вот не води до представителност, което допълнително се утежнява и от относително високия изкуствен праг от 4%, и от минималния брой мандати на район, които след това „струват“ по-малко на влезлите. Избирателната активност едновременно се подтиска чрез „само големите влизат, няма смисъл да гласувам за други“ и се стимулира с опити на нови „проекти“ с малък брой избиратели, повечето от които са временни и участват за увеличаване на активността, и за субсидии, без това да се отразява негативно на големите партии, а напротив.
Според мен, най-съществени проблеми са:
– разпределението с формулата на най-големия остатък, крадяща гласовете на всички под прага от 4%;
– определянето на броя мандати на район по изкривяващ стойността им начин;
– прагът;
– партийните листи и невъзможността да бъдат прередени;
– липсата на реална възможност независимите кандидати да получат място и да не пилеят гласове, понеже те могат да заемат само 1 място. (Спомнете си Борис Бонев в СОС).
Проблем е и залитането към мажоритарна система с два тура и намаляване на броя депутати. Опасен проблем.
Парламентът НЕ ТРЯБВА да е място за партийно единомислие и гласуване по заповед! Ако беше – то нека оставим по един човек от партия да натиска бутона и да гласуваме за „виртуални“ депутати, просто за да се знае кой с каква „сила“ гласува? Не! Парламентът е място за политически плурализъм и политики, приети от народни представители със собствено мнение, въз основа на онова, за което са ги избрали лично.
На изборите през 2017 г. гласувалите са около 54% от избирателите, близо 16% от гласувалите (или 8.5% от избирателите) са избрали кандидати, които не са прескочили прага. Дори при тази относително висока активност, реално представените в парламента са 46% от избирателите, като управляващата коалиция разполага с общо 19,71% от гласовете на всички с право на глас, но получава около 51% от гласовете в Народното събрание (122 места), с което превърнаха парламента в пародия. Освен това, голяма част от местата на другите партии са получени с много малък брой гласове.
Всичко това е повод хората да залитат към идеи за мажоритарност, което разбират основно като „избор на личности“, но досега им бе предложен единствено вариантът с мажоритарни избори на два тура, който е абсолютен АНТИТЕЗИС на представителността. Защото няма никакво значение колко са избирателите на двата кандидата с най-много гласове, един от тях ще бъде избран. Дори да имат общо САМО 5% от гласовете. И е оптимистично да смятаме, че това ще хората, които искаме. Най-често ще са кандидатите на топ политическите сили, в някои смесени райони – от ДПС. Дори тук-таме да е възможно да пробият „личности“, то те ще са единици. Нещо повече – мажоритарният избор отново ще е базиран на партийните решения. И само ще бетонираме присъствието на хора, пред което 19.71% на управляващите може да ни изглеждат като мил спомен от миналото.
Какво предлагам?
Основно – надграждане на пропорционалната система с „един прехвърляем глас“ (STV, Single Transferable Vote). В STV всеки може да избере къде да отиде гласът му, ако кандидатът, за когото гласува, не влезе или събере достатъчно гласове, и избираме отделни хора, а не партийни списъци.
- Запазване на броя депутати;
- Промяна на прага на национално ниво;
- Избирателен район за гласуващите в чужбина;
- Премахване на опцията „Не подкрепям никого“;
- Промяна на метода на определяне на броя и минимума на мандатите в район, и на нужния брой гласове за мандат;
- Смяна на метода на най-големия остатък (метод на Хеър-Ниимайер) с един прехвърляем вот (STV).
- Запазване на броя депутати
Макар популистките настроения да клонят към намаляването на броя депутати и освен това – към мажоритарна система на два тура, това би довело до смърт на парламентаризма – бетониране на малък брой партийни кандидатури от основните партии. При 120 депутати едва 61 души ще са нужни за приемане на закони, а сериозни промени в устройството на държавата ще се правят от 80 депутати. Има ли човек, който вярва, че управляващите няма да намерят 61/81 гласа, ако парламентът стигне до почти изцяло двупартиен модел? Броят депутати у нас никога не е бил коренът на проблемите ни.
- Промяна на прага на национално ниво
Броят гласове, нужни за мандат, през 2017 г. теоретично е бил около 15 хил. гласа, но фактически през 2017 г. е средно 10463 гласа, и достига дори под 8900 (район Видин), но отделни мандати са разпределяни буквално с няколко хиляди гласа, а паралелно с това – за влизане в парламента на политическа сила са били нужни… 137 хил. гласа. По този начин например ПП „Воля“, вместо 10 места, полагащи им се за процента на изборите, вземат 12.
- ДПС, които нямат проблем да прескочат на национално ниво, но имат подкрепа и 0% в определени райони, получават мандат в МИР Велико Търново с 7304 гласа.
- „Обединени патриоти“ получават мандат в МИР Видин с 3221 гласа, в Габрово – с 5626, в Шумен – 7125.
- „Воля“, която едва прескача прага, взема мандат в МИР Пловдив с 6436 гласа, 5498 в МИР 24 София, 6817 в МИР 23 София и 6401 в Стара Загора.
Предложение – отпадане на 4% праг при преминаване към прехвърляем вот. Прагът е политическо двуличие и по редица начини противоречи на идеята на парламентаризма. С прехвърляем вот той се обезсмисля и може напълно да отпадне.
- Промяна в броя на избирателните райони за парламентарни избори
За да скъся текста – привърженик съм на крайно съкращаване и консолидиране на броя мандатни райони, но бюлетините ще станат километрични и няма рационален начин да се ограничат решилите да злоупотребят с това партии. Предложение: добавяме още един район за чужбина, използваме ирландската система с гласуване за отделните кандидати и променяме из основи метода за определяне на броя мандати и на минималния им брой за всеки район. Така ще имаме 32 избирателни района, а броят мандати ще се определя динамично от броя гласували.
- Премахване на опцията „Не подкрепям никого“
Самата поява на този избор е спорна и не носи никакви ползи за избирателната система, затруднява изчисленията (дори и това не прави като хората) и на практика представляваше някакъв мимолетен, несполучил опит за увеличаване на броя „действителни“ гласове и създаване на отдушник. Към днешна дата няма никаква причина да съществува подобна опция, дори за статистически цели. Трябва да се премахне. Самият акт на негласуване представлява красноречива липса на подкрепа.
- Промяна на метода на определяне на броя и минимума на мандатите в район, и на нужния брой гласове за мандат
В момента (ИК, чл. 250, приложение 1 към чл. 248) имаме твърд минимум от 4 мандата на многомандатен район и броят мандати се определя по данни на НСИ на база последното преброяване, като се разделя броят на населението на района на единната норма за представителство, използва се само цялата част на резултата, а оставащите мандати се разпределят по метода на най-голям остатък. ВСЕКИ аспект на това разпределение е логически несъстоятелен.
Предложение – броят мандати на всеки район да се определя от броя гласували по формула с минимум 1 мандат:
(броя действителни гласове) / (общо действителни в страната / 240) (минимум 1), като оставащите няколко мандата да се разпределят НЕ по метода на най-големия остатък на Хеър-Ниимайер, а да отидат в районите с най-висок абсолютен брой останали гласове без мандат. Просто и ясно.
За определяне на броя гласове в района, нужни за вземане на мандат, при STV се предполага да се използва метода на Друуп – ((брой действителни гласове) / брой мандати + 1) + 1. Друуп фаворитизира по-големите партии, с което обаче се изпълнява и желанието ни за туширане на моментни настроения, и на ролята на „временните проекти“. Разликата с метода на Хеър е онагледена добре ТУК.
- Най-съществената промяна – смяна на метода на най-големия остатък (метод на Хеър-Ниимайер) с един прехвърляем вот (STV)
STV, или единичен прехвърляем вот, е система [1], използвана изцяло за различни видове избори в Ирландия от 1920-та година насам [2], но също се ползва и в други държави. Гласоподавателите подреждат няколко или дори всички кандидати по ред на желание. Ако основният им избор не успее да събере достатъчно или получи повече гласове от необходимите, вотът им се прехвърля последователно на втория избор, ако той вече е отпаднал/влиза – третият и т.н. За да е приложима, е нужно всеки кандидат в листата да е отделен. Чудесен и несложен за разбиране пример как работи има ТУК.
Изборът е наистина в ръцете на избирателите и те могат да подредят и кандидатите от политическата партия, която подкрепят, в реда, в който искат. Ако не го направят и гласуват дружно за първия избор (най-познатото лице), и не отбележат други кандидати – гласовете им ще се загубят. От друга страна, обаче, могат да изберат своя втори, трети и т.н. избор, и от други политически партии, като по този начин вкарат и своя основен кандидат (ако е успешен), и да помогнат на друг от същата или дори различна политическа сила.
За разлика от метода на Хеър-Ниимайер, който може да прехвърли гласа Ви при политически опонент, при STV това е невъзможно. Гласът може да се „загуби“, ако не сте избрали преференции, но винаги отива само там, където сте посочили. „Рундовете“ са на практика всяко разпределение на мандати. Ако в даден рунд никой кандидат не получи мандат, се елиминират последователно кандидати с най-малко гласове, докато някой с повече не събере достатъчно за мандат. Ако има още едно място и само един кандидат – мястото остава за него.
- Партийните листи, независимите кандидати и краят на кандидатурите в повече от един район
Партийните листи очевидно отпадат в този вариант. Независимите кандидати са като всеки друг партиен кандидат, естествено – стига да бъдат издигнати, както законът изисква. Тази система, обаче, премахва възможността да се кандидатства в повече от един район. И това е за добро, и трябва да е финално.
Николай Цеков
–––––––––––––––––––––––––––––––––-
[1] https://www.cgpgrey.com/blog/politics-in-the-animal-kingdom-single-transferable-vote
.
