.
. На Елмира
В едно друго време,
в една друга реалност,
назад през разстояния и сезони,
все още виждам онези
вълшебни софийски залези!
Небето, обградено в лилаво
в тихия летен сумрак,
който бавно се спуска
и приспива уморения ден.
И малките улички
в центъра на София –
все още тихи и с много дървета,
с изпочупени улични лампи,
но по-скъпи дори и от
пищен Парижки булевард.
И познатата кръчма квартална
с няколко маси с бели покривки,
спомен за вино в чаша кристална
лилавия залез изпраща с усмивка.
Шум от късни трамваи
и от фонтаните пред НДК,
вечерният силует на Витоша
над нощните витрини на града
и затихващият шум по „Витошка“…
Моите софийски лилави вечери
останаха там – в едно друго време,
в една друга реалност…
Снежана Галчева
–––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.
