В ръцете ни са документите, които правителството кри 8 години – колко злато вади „Дънди Прешъс“ от българската земя.
След 8 години съдебни дела най-сетне сме пред отговора!
Вече разполагаме с работните проекти на фирмата и можем да разберем колко злато изнася тя от България.
Държим в ръцете си отговора колко милиарда губи българският народ, заради продажните правителства, които, като верни пажове на корпорациите, крият грабежа на века, както го нарече един журналист.
Нито едно правителство не преразгледа концесионните договори, нито едно не понечи да се смили над хората и да опази народното имане, за да имат децата ни бъдеще и родителите ни – достойни старини, а не да се влачат в изнемога и да издъхват преждевременно, защото „няма пари за здравеопазване“. Децата ни да бягат в чужбина, защото „няма пари за образование“. Младите да не раждат, защото „животът е труден, няма пари“.
Ей ги къде са парите.
В тези 2054 страници.
Един човек сам срещу държавата започна борба преди 2930 дни, устоя на отпора на целия държавен апарат, не се поддаде на умората и победи с постоянство и търпение – Роман Кендеров е името му, запомнете го.
2054 страници има за четене и анализиране сега.
Необходим е експертен прочит.
Колко честни специалисти – геолози, минни инженери – ще се намерят? Как мислите?
Помогнете да стигне до тях тази важна задача.
#просвещение #обединение #народноуправление
#злато #дъндипрешъс
Вижте цялата сага, в която 1300 души, вдъхновени от Роман Кендеров, поискахме от правителството да покаже договорите за петте най-големи концесии за ценни метали, вижте 1300 отказа на правителството, заведените и спечелени 20 съдебни дела срещу тези откази, вижте и как Министерски съвет отново измисли как да не покаже договорите – в разрез с 20 решения на съдиите от Върховния административен съд.
.
.
Концесиите за мед, злато, сребро и други стратегически метали са пладнешки обир на националното богатство.
Основните компании в добива на стратегически метали в страната и техните финансови показатели за 2022 г. са:
1. „Дънди Прешъс Металс Челопец“ ЕАД: приходи – 587 727 млн. лв., печалба след данъци – 226 млн. лв., и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД: приходи – 301 млн. лв., печалба след данъци – 105 млн. лв. , или общо приходи – 888 727 млн. лв. и печалба – 331 млн. лв. за компанията майка „Дънди Прешъс Металс Инк“ ,регистрирана в Канада.
По официални данни на Министерството на финансите и Сметната палата – компанията добива злато, мед и сребро на стойност близо 1,4 млрд. лв. годишно, без в тази сума да влизат всички останали редкоземни елементи, които се извличат и са подарък от българския народ за компанията, с което сумата може да набъбне над 1,5 млрд. лв., концесионната такса за тези приходи е около 15, 535 млн. лв. за Крумовград и 16,062 млн. лв. за Челопеч годишно.
2. „Елаците мед“: приходи – 779 млн. лв., печалба 280 млн. лв. след данъци, концесионна такса 17 млн. лв., компенсация за ток – 6,6 млн. лв., неразпределена печалба или т. нар. пари на каса – 611 млн. лв.
3. „Асарел медет“ АД: приходи – 700 млн., печалба – 113 млн. лв. за 2021 г., компенсация ел. енергия – 11,4 млн. лв., концесионна такса – 7,8 млн. лв.
4. „Аурубис България“ : приходи – 8,2 млрд. лв., печалба – 499 млн. лв.
Забележка: Въпросните данни са извадени от публикуваните отчети на въпросните компании в Търговския регистър за 2022 г., но същите не отразяват реалната стойност на печалбите, защото се използват различни счетоводни схеми за разтоварване на печалбата, липсва реален държавен контрол върху количеството и съдържанието на добиваната руда, бенефициентите и паричните потоци на тези миннодобивни компании!!!
1. „Дънди Прешъс Металс Инк“ – мултинационална компания, регистрирана в Канада, на която постъпленията от дейността ѝ в България формират около 80% от общите й приходи. В България посредством двете дружества „Дънди Прешъс Металс Челопец“ ЕАД и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД експлоатира две находища в Челопеч и Крумовград. И двете дружества са собственост на регистрираните в Люксембург „Дънди Прешъс Крумовград“ ООД и „Дънди Прешъс Челопец“ ООД с краен собственик „Дънди Прешъс Металс Инк“. Люксембург е офшорна зона за скрита собственост. Освен в България, разработва голямо златно находище в Източна Сърбия. По данни на компанията годишно в България добивът е около 280-330 хил. тройунция злато при цена от 2 хил. долара за тройунция(прогнозите дават покачване цената на златото през тази година до нива от 2,3 -2,4 хил. долара) и 40 млн. фунта мед при цена от 3,75 долара за фунт, а останалите добивани елементи, които са над 30 са бонус от държавата, тоест нито се отчитат, нито се плаща нещо за тях. Според предварителните резултати общо за цялата 2023-а „Дънди” е изкопала и изнесла от България общо 296 100 унции – 8394,3 килограма, което представлява ръст от около 8% на годишна база. Пример в тази насока е с добивания германий, който към настоящия момент е на цена 1264 долара/кг. Китай от 01.08.2023 г. забрани износа на металите галий и германий. Германият е ключов за оптичните кабели и също така се използва във високоскоростни компютърни чипове и пластмаси, както и в инфрачервеното лъчение. Аргументът на китайските власти е очакван – защита на националната сигурност. В България няма държава и затова такова понятие не съществува. В публичното пространство циркулират различни данни за процентното съдържание на отделните елементи в добиваната руда, примерно за германий: 700 г на тон ,по данни на доц. Васил Атанасов от Минно-геоложкия университет. В журналистическо разследване от 07.11.2017 г. на Димитър Събев, се посочва: „При съдържание на германий от около 8 г/т – нещо, което компанията признава, при преработка на 2.2 млн. тона руда годишно, стойността на съпътстващия добив само на този рядък метал би следвало да възлиза на 17 млн. долара годишно(при цени на металите към 2016 г.).
Към настоящия момент няма достоверни данни за количествата добивани стратегически метали от компанията, съдържанието на различни метали в добиваната руда и тяхното процентно отношение, защото извършваните проверки по документи и на място от служители на държавата са формални. В доклада на Сметната палата от 2016 г. е записано, че в наличните констативните протоколи от извършените проверки липсва информация за извършените конкретни контролни действия и процедури, по които се извършва текущия контрол, а това повишава риска за верността и достоверността на констатациите и оценките по изпълнението на концесионния договор.
Изнесени данни за добивани метали от „Дънди Прешъс Металс“ от лица , представители на държавните институции, са:
1. Изнесени данни от Асен Василев по време на изслушването му в бюджетната комисия през 2021 г. в качеството му на служебен финансов министър, който заявява, че „“Дънди Прешъс Металс“ изнася над 12 тона злато, сребро и мед на година, а стойността му тогава е 740 милиона долара или 1,3 млрд. лв. В същото време плащали концесионна такса в размер на 26 милиона лева.“. През май 2022 г. Асен Василев в качеството си вече на вицепремиер по еврефондовете и министър на финансите внася Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства за увеличение на таксите, но и до днес остава на етап проект. Въпрос:,, Колко платиха от добивните компании за замразяване на увеличението?“
2. Доклад № 0400001414 на Сметната палата от 2016 г. за извършен одит на договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, предоставена на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г., концесионерът е добил 5 153 261 т. руда. Стойността на металите в нея възлиза на над 1,5 млрд. щ.д. В държавния бюджет за същия „ влезли около 23 млн. щ.д. (1,5% – концесионна такса). Може да се обобщи, че основната констатация в доклада е: нарушаване на икономическия баланс между страните по концесионния договор в полза на концесионера и съответно във вреда на държавата, което се дължи на съществено и трайно покачване на цените на металите на международните пазари. В доклада е записано, че отговорност за управленските решения по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) през одитирания период носят министрите Трайчо Трайков, Делян Добрев, Асен Василев и Драгомир Стойнев.
Към настоящия момент концесионната такса, която плаща компанията, е в размер на 1,5 % върху финансовия резултат – размер, определен още при подписването на концесионния договор през 1999 г. Трябва да отбележим, че към момента на подписването тройунция злато се търгувала на борсата 300 долара, а днес – над 2 хил. долара.
2. „Елаците мед“ е част от икономическата група „Геотехмин“ под ръководството на Цоло Вутов, състоянието на който се оценява на близо 3 млрд. лв. Финансовите показатели само от добивите на мед и злато в мините „Елаците мед“ съгласно публикуваните годишни финансови отчети за 2022 г. на компанията „СЕЛЛ“ „Селл“ – дружество, което пряко притежава акциите на добивната компания „Елаците – мед“., която същия контролира са следните: приходи – 779 млн. лв., печалба – 280 млн. лв. след данъци, концесионна такса – 17 млн. лв., компенсация за ток – 6,6 млн. лв., неразпределена печалба или т. нар. пари на каса – 611 млн. лв. Същият Цоло Вутов контролира едни от най-големите строителни компании, които са абонирани за големите обществени поръчки за пътно и ж.п. строителство, метростанции, поддържане на общински пътища, което му гарантира още десетки милионни печалба годишно. Добитият меден концентрат се преработва в „Аурубис България“.
Според сега действащия концесионен договор компанията може да добива медна руда до 2031 г., но вече е започнала процедурата по удължаване на срока с 10 години до 2041 г., която трябва да бъде приключена през 2025 г.
3. „Асарел медет“ АД
Финансови показатели за 2022 г.: приходи – 700 млн., печалба – 113 млн. лв. за 2021 , 131 млн. лв, компенсация ,ел. енергия – 11,4 млн. лв., концесионна такса – 7,8 млн. лв.
„Асарел – Медет“ АД е най-големият открит рудник на Балканите. От него всяка година се добиват над 13 милиона тона руда, която съдържа мед и злато. „Асарел“ осигурява 0.5% от световното производство на мед. Компанията се контролира от фамилията Цоцоркови. Приватизирано от Лъчезар Цоцорков чрез РМД, след кончината му през 20… наследен от сина му Димитър Цоцорков През 1998 г. е сключен концесионнен договор за медно-пиритно находище „Асарел“ за срок 25 години, през 2014 г. с допълнително споразумение № 7 от 10.03.2014 г. правителството на Пламен Орешарски удължава срока на концесията с 15 години, считано от 07.10.2025 г.
Настоящият енергиен министър Румен Радев е бил преди избирането му в управителните тела на фирмите Асарел – Инвестмънт и на нейния собственик Асарел – Медет АД. Разбира се, и в тази добивна компания за милиарди собствеността опира в офшорка.
Тук трябва да включим и стратегическото предприятие за преработка на меден концентрат в Пирдоп, част от немската група „Аурубис България“.
4. „Аурубис България“ най-голямата от сектор металургия, с финансови показатели за 2022 г. приходи – 8,2 млрд. лв., печалба – 499 млн. лв. Компанията е част от немската група „Аурубис“, която е с приходи 18 млрд. евро за 2022 г. Във втората по дял акционерно участие с 29,9 % компанията Залцгитер „SALZGITTER AG“, с 26,5 % е акционер федерална провинция Долна Саксония. Заводът им край Пирдоп преработва меден концентрат, като 30 % от капацитета му е целият местен добив в страната от мините „Елаците мед“ и „Асарел медет“, другата част от преработваната суровина е внос. Търсенето на метала мед става все по-голямо, съответно и цената във връзка с навлизането на електромобилите, ВЕИ и урбанизацията. Финансови показатели за 2022 г.: приходи – 8,2 млрд. лв., печалба – 499 млн. лв.
Предложения, които трябва да влязат незабавно:
1. Държавата да получи минимум 30 % дял от капитала на концесионерите, тоест на всички гореизредени компании, за да може да контролира продукцията, бенефициентите и паричните потоци и да получава дивидент, пропорционален на участието й. Ще дам пример с полската компания „KGHM“ – световен лидер в производството на мед и сребро. Добива и преработва в три континента – Европа, Северна и Южна Америка. Полската държава държи 31,79% (т.е. 63 589 900) от акциите на компанията и затова Полша е една от най-развитите в момента в индустриално отношение страни в Европа. Друг пример в тази насока е немската компания „Залцгитер“ („SALZGITTER AG“) – един от най-големите производители на стомана в Европа с годишно производство от 7 млн. тона. В капитала на компанията с 26,5 % участва немската федерална провинция Долна Саксония. А компанията „Залцгитер“ има 30 % участие в немската група „Аурубис“, която контролира „Аурубис България“. Това доказва, че държавното участие е налице в стратегически предприятия и в Германия, една от най-големите световни индустриални държави до скоро, заради настъпилото свиване на производства и обеми вследствие загубата на евтините руски енергийни ресурси, особено за металургичната, химическата и други енергоемки производства и конкурентния на технологическа и суровинна основа натиск от Китай.
За информация: Въз основа на Решение на Министерски съвет (РМС) на 10.07.2008 г. е подписан Меморандум за разбирателство между министъра на икономиката и енергетиката и „Дънди Прешъс Металс“ Инк., в качеството на собственик на дружеството – концесионер, като на същата дата е сключено и ДС(допълнително споразумение) № 3 за изменение и допълнение на КД(концесионния договор), в който са определени принципите на партньорство относно: реализацията на инвестиционното предложение на концесионера, и учредяването на ново смесено акционерно дружество, в което „Дънди Прешъс Металс” Инк. да има 75 на сто участие в капитала на дружеството, а Република България 25 на сто.
Защо ли? Много просто – по-изгодно за продажния политик е скрита собственост за този дял от добивната компания, при което печалбите отиват в офшорните сметки на политиците, които избира българският народ на избори.
2. Увеличение на приходите за държавата от добива на метални полезни изкопаеми, чрез увеличение на минималния размер от 0,4 %, по сега действащата наредба, на 20 % върху добитата продукция, а не както досега върху нетните приходи, с цел да се обхване цялата палитра от добивани ценни елементи, които са над 30, и предотврати занижаването на нетните приходи чрез счетоводни и данъчни схеми. Запазва се въведеният през 2007 г. принцип „плъзгаща се скала“, при който размерът на концесионното плащане се определя в зависимост от рентабилността, но не както досега на нетните приходи от продажби на добитите от обекта на концесията подземни богатства, а върху количествата добити всички елементи, тоест концесионна такса расте пропорционално на на увеличението на добиваната продукция, като не се предвижда ГОРНА ГРАНИЦА, защото тези ресурси са изчерпаеми и после остават само кратери.
По този начин се постига по-справедливо разпределение на ползите между концесионера и концедента от осъществяване на дейността. По този начин концесионното плащане е функция от общите ползи от концесионната дейност, справедливо разпределени между страните по концесионното правоотношение.
Трябва да сe има предвид, че реcypcите ĸaтo мeд, oлoвo, цинĸ, злaтo, германий и дp. ще бъдат „cъpцeвинaтa“ нa индycтpията в следващите десетилетия и ще определят конкурентоспособността на икономиките в глобален мащаб. Бългapия e нa тpeтo мяcтo пo дoбив нa мeд и нa чeтвъpтo мяcтo пo дoбив нa злaтo в Eвpoпa. В края на 2023 г. Европейският парламент прие акт за суровините от критично значение, именно поради факта, че се очаква търсенето на редкоземни метали да нарасне експоненциално през следващите години.
В тази връзка България трябва да се възползва от наличните подземни богатства, за да развие собствено технологична индустрия, а не да бъде суровинен придатък на големите европейски икономики срещу шепа жълтици за няколко български продажници – политици и олигарси.
Позор за нас – като народ – ще е, ако го допуснем.