.
Разсъхна се плътта й. Посивя.
Набръчка се земята и напука.
Животът вцепенено се смълча.
Реката се смали и закуцука.
Небето озверяло сипна жар.
Тревите първо стъпиха на пръсти,
а после се предадоха докрай.
Чернеят и изсъхналите храсти.
Щурците не подеха тържество.
Забиха струни – зноят ги захлупи.
Без тях какво е лятото, какво?
И ето, че покоят се начупи…
Светулките и те берат душа.
По някоя из тъмното пролази.
Небето пак примигна на лъжа.
Веднъж и дваж, а после се отказа.
Людмила Билярска
–––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук и тук.
.
