Ана-Мария Бунева и организацията „Братство ХАЙДУТИ“ канят на откриването на паметника на Мара Бунева в Благоевград. Откриването е на Илинден (по стар стил), 2-ри август 2021 г., от 17:30 ч. местно време, в градинката до хотел „Ален Мак“.
Ана-Мария Бунева живее в Чикаго. Потомка е на легендарната Мара Бунева, чийто бюст паметник ще бъде открит утре в Благоевград. Това ще бъде първият паметник в България на героинята, жертвала живота си в защита на българщината. Идеята за изграждането на паметника е на Ана-Мария, която е внучка на Борис Бунев – брат на Мара Бунева. Тя живее от 12-годишна в САЩ, където емигрира с родителите си.
Мара Бунева е родена през 1902 г. в македонския град Тетово. Учи в скопската стопанска гимназия. В края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, а след дипломирането си сключва брак с българския офицер Иван Хранков. Към редиците на ВМРО я привлича брат й Борис Бунев, офицер от Българската армия. Тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация. През 1926 г. младата жена се завръща в Тетово при семейството си и се развежда със съпруга си. Година по-късно се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич. В съседство живее Велимир Прелич – юридически съветник и главен прокурор на Скопска Бановина в Кралството на сърби, хървати и словенци. Постът, който заема, му позволява да се разпорежда със Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация. Именно по негова заповед през 1927 г. подсъдимите са подложени на чудовищни изтезания – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи. Младежите са изправени на съд по обвинение в открита проява на българско самосъзнание, изразена чрез борба за извоюване на права, ограничавани от сръбските закони. По това време сръбското правителство провежда политика на сърбизация, съпроводена с репресии срещу българските дейци, промяна на фамилните имена, принудителен труд и мощна пропаганда. Югославските власти разполагат 50 000 души армия и жандармерия във Вардарска Македония, а по план за вътрешна колонизация в областта са основани около 280 сръбски колонии с 4200 семейства. В отговор на тази репресивна и безжалостна политика и на зверските мъчения, на които били подложени дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, извършвани по команда на Прелич, лично лидерът на ВМРО Иван Михайлов издава смъртната му присъда.
Мара Бунева се заклева, че ще я изпълни. Междувременно тя завършила курс по шев и кройки, след което отваря собствено шивашко ателие в съседство с къщата, в която живеят членовете на една от най-влиятелните фамилии в града – а именно семейството на Велимир Прелич. Целта й е да се сближи с тях и да влезе без проблем във висшето сръбско общество в града. На 13 януари 1928 г. младата жена пресреща Прелич на стария Камен мост на река Вардар. Приближава се на метър от него и стреля три пъти в гърдите му, след което се прострелва. Прелич умира в болница три дни по-късно. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Мара Бунева издъхва на следващия ден, 14 януари. Погребана е в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада. Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“ (отнела живота на Марат по време на Великата Френска буржоазна революция). Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае, е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“. Австрийският вестник „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: „Свобода или смърт!“. Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство…“
След освобождението от Българската армия на Вардарска Македония през пролетта на 1941 г. на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944 г., в края на същия месец, паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. На 13 януари 2002 г. от северномакедонското българско дружество „Радко“ – според една версия, а според друга – активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония, поставят паметна плоча на мястото на атентата. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна отново, а през 2007 г. се стига до побой над участниците в мероприятието. През 2008 г., в навечерието на честванията на Мара Бунева, Скопие осъмва с надпис: „Смърт за българите и предателите на 13 януари“, изписан на сграда близо до българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание. По-късно плочата пак е поставена, поругавана и поставяна отново.
.
