.
По тъмния гръбнак на планината
поникнаха звезди и аз видях
земята и небето как се сляха,
и как нощта се сгуши между тях.
Зашепнаха в листата ветровете
магически прогнози и слова,
че те са най-великите поети,
възпели красотата на нощта.
В средата на магичната поема,
във пазвите на приказния мрак,
звездите се превръщат в част от мене
и аз се чувствам като част от тях.
Румяна Симова
––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук и тук.
.
