Държавата срещу анонимния художник, който преобрази Паметника на Съветската армия – така изглеждаше днес реакцията срещу акцията, която спечели одобрението на хиляди софиянци.
На третия ден от новата визия на монумента софийската районна прокуратура реши да образува досъдебно производство за хулиганство срещу неизвестен извършител, а общината намери бързо „евтина фирма“, която да почисти графитите още тази сутрин.
Акцията трябва да започне днес в 8.30 ч. Коментарите и действията на властите веднага предизвикаха реакции и в интернет се появиха пет групи в подкрепа на изрисувания монумент. Във „Фейсбук“ над 1700 души (към 19.30 в понеделник вечер) се обявиха срещу измиването. Паметникът, който преди години беше заплашен от събаряне, отново разгоря дискусията за символите на миналото.
Обещанието за изчистване на рисунките предизвика своеобразна „нежна революция“. Снощи около паметника се бяха събрали хора като за митинг. А поведението на общината контрастира силно с това на властите в Чехия, които са партньори на проекта с розовия танк в Седмицата на свободата (виж снимката).
Докато интернет буквално беше залят от мнения, повечето одобряващи акцията на художника, кметството търсеше кой да махне рисунките. Първоначално кметът на София Йорданка Фандъкова заяви, че общината няма пари да изтрие боядисаното и това ще бъде поверено на „организации, защитници на паметника“.
Няколко часа по-късно Иво Пенев, шеф на отдел „Контрол по рекламата“ в Столичния инспекторат, съобщи, че ще бъде почистен целият паметник (въпреки че с боя е изрисувана само едната страна), като излъскването ще струва 840 лева с ДДС.
Парите ще бъдат осигурени не от общината, а от неправителствени организации, потвърди и областният управител на София Данаил Кирилов, който сега отговаря за паметника – държавна собственост. През последните пет години, до 3 февруари 2011 г., за градината около него и скулптурите се е грижила общината.
Почти едновременно с казаното от кметството от прокуратурата обясниха, че почистването няма да попречи на започналото разследване срещу неизвестен извършител.
В дискусията се включиха и политици. Министърът на културата Вежди Рашидов определи акцията като „вандализъм“ и „углавно престъпление“. Кандидат-кметът от БСП Георги Кадиев покани представители на уличното изкуство и журналисти на среща разговор.
„Тази проява е нещо като естетически израз на българския WikiLeaks, тя провокира нашето мислене„, е написал той в блога си. Според младежката организация на СДС общината трябва „да влезе в крак с времето и да превърне болшевишкия паметник в съвременно произведение на изкуството“.
Споровете „за“ и „против“ графитите преминаха в дебати какво трябва да се прави с паметника и какво трябва да е отношението към символите на комунистическото минало. За някои от хората паметникът е „част от историята – лична и обща“, „символ, върху който не трябва да се посяга“, за други изрисуването е „арт събитието, което ги е развълнувало“ и резултатът е „попартова творба, с която може да се реши проблемът с паметника“.
Акцията на неизвестния художник събуди интерес и извън България. CNN я отрази. Руските медии – също, като те бяха особено критични. Някои от тях дори припомниха участието на Русия в освобождението на България. Руските телевизии го отбелязаха с кратки видеоматериали с почти гробовен тон, а ИТАР-ТАСС наблегна на издирването на виновните, които ще бъдат глобени и накарани да го почистят.
„Паметникът може да се превърне в един от новите символи на града, може би не за всички местни хора, но определено за повечето от туристите. Вчера говорих с един познат и той ми каза, че пред „Александър Невски“ имало единици туристи, докато пред попарт паметника имало много повече.
Ето това е ефектът от нещо искрено и спонтанно“, заяви за „Дневник“ Петър Лавровски, създателят на една от групите във „Фейсбук“ „Спасете попарт паметника в София!„. Според него реакцията на прокуратурата и на общината е разбираема, но му се струва „прекалено да трият тази уникална туристическа атракция на следващия работен ден“.
„В тази държава има прекалено много друга форма на престъпност, за да се фокусира огромният ресурс на полиция, следствие и прокуратура с нещо, което може не само да не навреди, но и да донесе нетни ползи за страната ни. Ако помислим без емоция за това какви са разходите и какви са ползите за страната ни от това паметникът да има ново лице, ще видим, че ползите са повече от недостатъците“, смята още Петър Лавровски.
Той призова, че ако „Фандъкова и Борисов мислят за обществения си имидж на реформатори и искат да спечелят младите за своите други каузи, може би би било разумно да използват повода да им се харесат, като оставят паметника такъв, какъвто е“.
„Това е силна провокация, която има по-скоро положителен ефект, отколкото негативен. Разбужда реакции и провокира да се заеме обществена позиция и се задават въпроси за ценностите на миналото. Но не трябва да остава така, защото това не е решение на обществото.
Трябва да се организира конкурс или допитване какво трябва да се прави с това място, за да може да се вземе някакво общо решение“, заяви за „Дневник“ млад архитект, който предпочете да остане анонимен.
Лора Филева
„Паметник без цветове“,
текст от същия автор
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/21/1110096_pametnik_bez_cvetove/?ref=miniurl