На 25 август 2021 г. се проведе първото заседание на Комисията по политиките за българите извън страната (както бе назована тази парламентарна комисия, наричаща се преди Комисия по политиките за българите в чужбина) към 46-ото Народно събрание на Р България. Дневният ред на заседанието бе:
1. Приемане на вътрешни правила на Комисията по политиките за българите извън страната; 2. Изпълнение на Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света; 3. Изпълнение на Закон за българите, живеещи извън Република България; 4. Състояние на процеса по получаване на удостоверения за български произход; 5. Разни.
На заседанието присъстваха 12 членове на комисията, която е с 15-членен състав; зам-предеседателят на ДАБЧ Димитър Владимиров; зам.-министърът на правосъдието Иван Демерджиев; директорът на дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието Катя Матева-Трифонова; директорът на дирекция „Български общности и информационно обслужване“ в ДАБЧ Дилайла Михайлова; други гости, сред които и представител на нашето издание.
На заседанието бе оповестено, че е предвидено към тази парламентарна комисия да бъде създаден Общестен съвет, но може такъв и да не бъде създаден в рамките на 46-ото НС, предвид това, че и то може скоро да отиде в историята.
Като цяло, първото заседание на Комисията бе опознавателно за някои основни документи, теми и въпроси, свързани с политиката на българската държава към българските емигрантски и исторически общности по света. Повечето от депутатите, членове на парламентарната комисия, сега навлизат в тази проблематика, която е свързана с дейността на различни български институции, с остаряло законодателство и неприети правилници за изпълнение на закони или законови изменения, с някои нерешени с години въпроси, с необходимост от друг подход и политическа воля и към емигрантските, и към историческите български общности.
Защото нито изборното законодателство е на нивото на днешните реалности; нито има избрано и легитимно инстуционално представителство на българите зад граница, на национално и на местно ниво (както бе предвидено в Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, приета през 2014 г.); нито удостоверяването на български произход и придобиването на българско гражданство на основа такъв произход е улеснено и адекватно на спецификите и обективните проблеми в тази област (удостоверяването на БГ произход е прехвърлено с последните законодателни промени на Съвета по гражданството към МП, като към ДАБЧ трябва да се създаде специална комисия за обсъждане на спорни случаи и преписки, но още не са приети необходимите подзаконови актове за това, нито пък има гаранции, че бюрократичният, буквоедски подход в това отношение ще престане да бъде водещ); нито българската държава има цялостна политика към своята голяма и пръсната къде ли не по света диаспора; нито Държавната агенция за българите в чужбина може да води подобна единна и цялостна политика, най-малкото поради ниския си институционален ранг; нито, не на последно място, има национална политика по отношение на многобройните български културни, фолклорни, спортни и др. организации в различни страни по света, както и към българските медии зад граница.
Повечето от присъстващите на заседанието депутати, членове на Комисията, проявиха изявен интерес към обсъжданите теми в различните точки от дневния ред на заседанието. За разлика от повечето членове на Комисията, за присъстващите представители на други институции обсъжданите теми и въпроси не бяха нови, защото наистина въпросите и проблемите не са нови. И те можеха да изложат своите становища, и да отговарят на въпроси, запознавайки депутатите с различни закуси и закони.
В някои аспекти или за конкретни казуси изложените от представители на изпълнителната власт становища биха могли да се нарекат спорни, но едва ли, при очертаващия се кратък живот и на 46-ия парламент, депутатите от тази парламентарна комисия биха могли да навлязат напълно в сложната специфика на всички обсъждани въпроси, свързани с политиките на българската държава към българите извън страната. Затова се иска по-дълъг парламентарен живот, както и, разбира се, определена, последователна воля на водещи политически сили и съгласие между тях, които може би все някога българските общности зад граница ще доживеят, но едва ли ще е сега, в рамките на този парламент, както и в близко бъдеще. Защото вътрешнополитическата криза и задаващите се нови избори в някакъв смисъл обричат на невъзможност политиката на българската държава към нейната диаспора да се издигне сега на друго, по-цялостно, адекватно и законодателно прецизирано ниво.
За утре, 1 септември, е насрочено, впрочем, второ заседание на Комисията по политиките за българите извън страната, при следния дневен ред: 1. Информация за резултатите от кампанията за кандидатстване на българи от чужбина и граждани на Република Северна Македония в българските държавни и висши училища за учебната 2021-2022 година; 2. Информация за дейността на българските неделни училища извън България и изпълнението на Национална програма „Роден език и култура“ през тази година; 3. Информация за дейността на Министерството на външните работи за изпълнението на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света /2.1.2. Обществени съвети/; 4. Информация от представители на БНТ, БНР и БТА за дейността им, насочена към политиките за българите извън страната; 5. Разни. Това също са важни въпроси, които е предвидено да бъдат обсъдени утре в парламентарната комисия.
Следва текстът на стенограмата от първото заседание на Комисията, проведено на 25 авуст. Стенограмата е публикувана в сайта на НС.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по политиките за българите извън страната
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 25 август 2021 г. сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по Комисия по политиките за българите извън страната при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на вътрешни правила на Комисията по политиките за българите извън страната.
2. Изпълнение на Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света.
3. Изпълнение на Закон за българите, живеещи извън Република България.
4. Състояние на процеса по получаване на удостоверения за български произход.
5. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Антоанета Цонева.
* * *
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми хора от екипа! За мен е част да открия първото заседание на Комисията по политиките за българите извън страната. Имаме 12 души, които участват, надявам се, че още колеги ще се присъединят.
По решение на парламента, Комисията се състои от 17 души, но поради неизпълнена квота на една от политическите сили, всъщност списъчния състав е 15 човека. Така че ще започнем работа по този начин, ако този парламент има живот ще се присъединят още хора.
Да започна с дневния ред:
1. Приемане на вътрешни правила на Комисията по политиките за българите извън страната.
2. Изпълнение на Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света.
3. Изпълнение на Закон за българите, живеещи извън Република България.
4. Състояние на процеса по получаване на удостоверения за български произход.
5. Разни.
Имате ли други предложения към дневния ред? Няма.
Моля, да гласуваме дневния ред.
Благодаря Ви, дневният ред е приет с мнозинство.
Гости на днешното заседание са: от Държавна агенция за българите в чужбина господин Димитър Владимиров – заместник-председател и госпожа Дилайла Михайлова – директор на дирекция „Български общности и информационно обслужване“. От Министерството на правосъдието Иван Демерджиев – заместник-министър и госпожа Катя Матева-Трифонова – директор на дирекция „Българско гражданство“.
Добре дошли!
По първа точка от дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА НА КОМИСИЯТА ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ ИЗВЪН СТРАНАТА.
Получихте ли всички тези правила? Успяхте ли да се запознаете с тях? Добре.
Тези правила са стъпили върху практиката на предишните комисии. Има съвсем малки промени, които са свързани с тяхното хармонизиране с новия Правилник за дейността на Народното събрание, а именно в частта за това, че Комисията не може да заседава при падащ кворум. Затова че трябва да правим обществени обсъждания, когато сме водеща комисия. И това, което трябва да обсъдим с оглед и Вашата заетост и участие в други комисии.
На Вас сряда от 16,00 ч. как Ви се струва закованото време за провеждане на тези заседания? Имате ли проблем с това време, с този ден? Ако има съгласие да остана така, и ако парламентът има по-дълъг живот, като видим каква практика се налага, разбира се, винаги можем да преосмислим това решение и да намерим някакъв подход.
Засега остава сряда 16,00 ч.
Вече другата новост в този Проект за правила, която сте видели и предлагам да обсъдим. Тази комисия, както и други комисии в парламента също да сформира обществен съвет, чрез който да може да получава по-пряка обратна връзка, да си консултира политиките и така нататък. Едва ли има нужда да обяснявам смисъла от този тип органи. Съвсем семпло са разписани някакви условия, като според мен е важно да споменем това, че ще привлечем хора и организации отвън и ще видим как това ще стане, но самите партии предлагам също да имат възможност, ако желаят да предложат по две организации, които да се включат в този съвет, само ако имат желание за това.
И отделно от това, на следващи заседания, да разгледаме и аз ще предложа проект за правила за дейността на този обществен съвет, които можем да обсъждаме по-детайлно.
Ако имате някакви предложения или идеи към Правилника и към всичко това, което казах? Няма предложения.
Нека да преминем към гласуване.
Който „за“ приемането на Проект за вътрешните правила, моля да гласува.
За – 13 гласа, против и въздържал се няма.
Преминаваме към втора точка.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА.
Давам думата да ни докладва заместник-председателят на Държавната агенция за българите в чужбина. Какво е нивото на изпълнение на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света?
Заповядайте, господин Владимиров.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Интересна е темата по отношение на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности, тъй като стратегията е приета 2014 г. В последното заседание на Министерския съвет на Пламен Орешарски оттогава насетне Стратегията е предвидена да има план за нейното изпълнение. Към днешна дата такъв план не е разработван и няма, как да кажа, такъв план за изпълнение. С
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Извинявайте, че ще Ви прекъсна, но тъй като и аз, когато се запознах с този документ преди време си зададох въпрос кой трябва да изготви този план? Кой трябва да осигури ресурсите за тази стратегия и каква е Вашата оценка за това? Какви са нейните дефицити и това, че няма план, знаем?
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Самата стратегия до голяма степен е писана от Държавната агенция за българите в чужбина. Тя е разработена от екипа на Държавната агенция с обсъждане с различните български организации зад граница в едни периоди, в които Агенцията имаше желание по някакъв начин да мръдне малко политиката по отношение на нашите сънародници.
Както знаете, това е един стратегически документ, който показва насоки и цели за работа. Той не е нормативен акт, който държавните институции да изпълняват. В Стратегията са заложени цели, приоритети като някои от тях са промяна и актуализация в нормативната база. Видях, че по трета точка ще говорим за българите, живеещи извън Република България.
Планът за изпълнение е предвиден, ако сте видели в Стратегията, да бъде приет и съгласуван в комисия на Национален съвет на българите. Националният съвет на българите е предвиден Закона още през 2000 г., но поради факта, че няма правилник за прилагане на Закона, той не е променян 20 години. Не са реализирани някои от насоките.
В крайна сметка много части от тази стратегия се изпълняват, независимо от това, че няма план за изпълнение, има приоритети, които държавните институции през годините са работили без да е необходимо да има определени правила, разбира се, съгласно с изпълнението на нормативната база, с която те разполагат. Мога да дам пример с Министерството на образованието и науката, което всяка година увеличава капацитета, броя на съботно-неделните училища зад граница, увеличава тяхното финансиране, а също така се увеличава и броят на студентите по ПМС № 103, увеличи се няколко пъти стипендията на учащите по това постановление – беше 100 лева, сега в момента е 240. Така че има институции, които работят, въпросът е, че моята оценка като цяло, това ме питате, че няма достатъчно координация между институциите за изпълняване на Стратегията.
Всеки от своята гледна точка прави каквото може, но няма ангажимент, ако имаше план за прилагане, ангажимент на всяка една институция да има отговорност какво да свърши и да отчете своята работа. Това е била волята на определени министри или хора от изпълнителната власт, които са имали ангажимента и идеята да работят в тази насока. Един такъв пример: Министерството на образованието и науката през годините работи в тясно сътрудничество с Агенцията, а всъщност идеята за съботно-неделните училища тръгна от Агенцията.
Основната функция на Агенцията е да работи с българските общности, да изследваме развитието на организациите, да ги подпомагаме с каквото можем, но в крайна сметка, откакто е създадена Агенцията през 1992 г. досега численият състав на Агенцията е 25 човека, а българите вече са над 3,5 милиона, които са зад граница. Агенцията е мислена и е в Устройствения правилник като координиращ орган между институциите, но реално има дефицит в нормативната база да бъде реален координиращ орган. В Стратегията е посочено, че е такъв, но в Закона за българите, живеещи извън Република България, Агенцията не съществува.
През годините многократно сме опитвали да поставяме на масата този проблем и в Комисията по политиките за българите в чужбина предните народни събрания, така се казваше. Капацитетът на Агенцията е крайно недостатъчен и доста силно натоварен през годината с една съпътстваща дейност, която е една неумолима реалност, която превзема основните приоритети и дейности, а именно удостоверителната дейност. Покрай тази удостоверителна дейност някои от колегите не знаят, наистина нанесе трайни щети по имиджа на Агенцията и изключително натоварване на целия персонал във връзка с тази административна услуга, която не е основна, но се превърна в такава, поради факта, че има страшно много кандидати. Само за справка, от 2011 г. досега сме разгледали над 180 хил. заявители. Издали сме над 280 удостоверения за български произход. Сами разбирате, че една административна услуга в такъв капацитет с този скромен персонал трудно би могло да се реализира и с неясни правила.
Като всеки един стратегически документ в Националната стратегия са посочени и цели, приоритети, цели подгрупи, чели сте Стратегията, но като един такъв документ той може да посочи само пътя за постигане на тези цели.
За мен в Стратегията има място за разширяване, допълване и актуализиране, тъй като вече са минали шест години оттогава. Текат динамични процеси в международен план и международни отношения, и би следвало в малко по-широк обществен дебат по отношение на това, какво точно трябва да се допълни в Стратегията, а именно мнението на нашите сънародници в чужбина, за което приветствам Комисията, че взе решение да има обществен съвет, който да подпомага дейността.
Ние през годините винаги сме се стремели да търсим мнението на нашите сънародници. През 2016 г. направихме един опит с един консултативен съвет по отношение на промяна в законодателството. Проведохме много заседания, изготвихме някакъв проект, но дотам стигнаха нещата.
Ако имате някакви въпроси съм на разположение?
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря, господин Заместник-председател.
Колеги, ако имате въпроси – заповядайте.
Ами тогава аз да направя няколко коментара. Вие споменавате числото 3,5 милиона българи извън граница. Обикновено, когато такива стойности се съобщават това предизвиква много голям интерес в обществото, медиите и така нататък. Имате предвид Ваши хипотези или се придържате към това число, защото аз смятам, че това е доста завишено число. Това е голяма тема, колко са българите извън страната и кого имате предвид? Дали историческите общности се включват? Това вече би могло да бъде прието за стойност.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Имахме актуална статистика през 2014 г. от Евростат по поръчка на Бундестага. Бяха направени проучвания колко български граждани има на територията на Европейския съюз, извън България – бяха 740 хиляди тогава. Това проучване беше направено с цел отпадане на трудовите визи за български граждани, да могат спокойно да работят в Европейския съюз. Така че предполагам към момента се увеличават, въпреки че миналата година доста наши сънародници се върнаха в България покрай пандемията. Миграцията е динамичен процес, тъй като в рамките на Европейския съюз дори не можем да говорим за емиграция. В крайна сметка сме едно европейско семейство. Свободно движене на хора и капитали.
Вторият ми въпрос е свързан с това, че Вие споменахте 2016 г. доколкото и аз съм запозната е имало сериозен опит за създаване на нов законопроект, свързан с българите, които живеят зад граница. Споменахте за това усилие, в което аз съм информирана от хората от български общности, които са участвали в този процес. Каква беше причината да не се стигне до никакъв напредък и на практика тази концепция да не получи никакво разбиране? Вие не можете да я защитите в Министерския съвет, за да може тя да влезе и в Народното събрание. Ние сме 2021 г. коментираме един закон от 2000 г. очевидно при такава нормативна уредба, която е абсолютно неадекватна. Идеята, че 21 години по тази тема няма нито едно законодателно предложение, да придвижи или поне да изравни ситуацията спрямо съществуващите условия. Изключително впечатляващо е, с оглед на това, че няма българско правителство или парламент, които високо да не обявяват, че това е сериозен приоритет какво и как правим с българските общности, не само, а и с българите, които са зад граница.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: През последните 10 години съм бил свидетел, аз работя в агенцията от 2011 г. агенцията е правила многократно опити да сложи на масата липсата на промяна в Закона за българите, живеещи извън Република България. С доста усилия в началото на 2021 г. преди края на редовното правителство и на редовния парламент се направи една малка поправка. Липса на политическа воля. Законът за българите, живеещи извън Република България е приет през 2000 г., предвидено е да има правилник за прилагане, но той не е направен. Има доста противоречия в Закона, има доста политически неудобни теми, поне това е моето лично мнение, което споделям. Някои от нещата са свързани с Глава IV Национален съвет на българите и обществени съвети на българите към консулските представителства.
Предвижда се в Закона една нова институция, която аз не знам дали има аналог в другите държави, разписана по този начин. С избори за Народно събрание, с доста неща, различни от административните практики в България за подобни национални съвети. Както знаете, има Национален съвет по демографските въпроси, Национален съвет за миграционната политика и в тези национални съвети, освен институциите, влизат и всички заинтересовани лица, но българските общности зад граница, освен че са много организации те са над 1000 са с различни потребности и с различна визия. Някои хора има от Западна Европа, които имат едни потребности, имаме от Щатите, има хора, които са от историческите общности, които имат съвсем други потребности.
Според мен липсва, че през тези години политическа воля някой да се заеме сериозно с този въпрос и да се постави на масата за ревизия на целия Закон за българите живеещи извън Република България. За мен този закон е наистина морално остарял а и непрактичен. В него имаше неща, които не кореспондират – например, приемането на България в Европейския съюз. Има доста директиви и регламенти, които са приети, които в някаква степен не кореспондират със Закона.
Надявам се, следващо правителство да има силите и ангажимента да приеме това като приоритет, тъй като българите зад граница са, освен 3,5 милиона, те са неделима част от нашия народ. Те в себе си генерират изключителен, ако щете и икономически, политически, социален потенциал, който българската държава би следвало, работейки с тях да акумулира. Ако успеем да съхраним тази връзка и да я развием, бихме могли да предположим един голям икономически и всякакъв растеж. Ние 2019 г. в края месец декември направихме един форум с успели българи зад граница, които поканихме. На форума присъстваше и заместник-министъра на образованието, на социалната политика, директора на Агенцията по инвестиции и други институции. Дойдоха много успели наши сънародници, които има желание да инвестират в България, но им се губеше пътят и връзката със останалите институции. Те искат да имат някаква сигурност да разбират по какъв начин биха могли да бъдат полезни, но съответно и да усещат някаква сигурност. Трябва някаква пътна карта, някаква общодържавна политика за българите в чужбина.
Затова е важна промяната в закона, тъй като нормативният акт всъщност, който народните представители ще гласуват ще бъде изпълняван от изпълнителната власт, която сме ние. Има пропуски и неща, които се направиха през годините с много усилия и се развиват и продължават да се развиват, но трябва по-добра координация.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Колеги, имате ли въпроси, коментари?
Видях, че има заявки от хора, които са участвали в правенето на тази концепция през 2016 г. Ще дам думата на Стефан Манов и после на Вас – моля за краткост.
Молбата ми е изказванията да не бъдат по-дълги от пет минути.
СТЕФАН МАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Живея във Франция от 1994 г. и през годините съм имал възможност да участвам в редица процеси, свързани с институционализирането на връзката между българите, живеещи извън страната и българската държава. И като активно избирателно право защита правото на българите извън страната да гласуват и избирателен район Чужбина и въпросът за пасивното избирателно право на лицата с друго гражданство.
Съвсем накратко, за да не повтарям това, което уважаемият господин заместник-председател на ДАБЧ спомена. Два или три елемента, които са и за протокола, да, Националната стратегия беше приета в последния ден на съществуването правителството на Орешарски. Процесът по нейното писане започна от среща през 2012 г., проведена в Брюксел под егидата на вицепрезидента Маргарита Попова, по времето на ГЕРБ и президент Плевнелиев.
Тази работа тя продължи през годините, както беше казано и от ДАБЧ, беше предложен един голям текст, в чието редактиране се включиха изключително много български граждани извън страната. Имах удоволствието да участвам и с конкретни текстове, които са възпроизведени в тази стратегия. Обратно на това, което господин Владимиров каза, в Стратегията е написано много ясно кой носи отговорност за нейното изпълняване. Това е вицепремиер, натоварен с въпросите за българите в чужбина, то си го пише. Казано е как да върви Стратегията напред, именно вицепремиерът трябва да създаде с негов акт съвет по изпълнение на Стратегията, който на първо време е едноличен акт на съответния вицепремиер в Министерския съвет. Ако бъде променен Законът и бъде създаден национален съвет на българите извън Република България, който е предвиден в Закона, но неговият механизъм на създаване не е описан, този национален съвет ще продължи работата по изпълнението на Стратегията.
Защо нещата не се случват от години? Разбира се, лесното обяснение е липсата на политическа воля. По-пълното обяснение е, че с движението на политиките за българите извън страната, е натоварена държавна агенция. Точният текст е: „Председателят на Агенцията ръководи, координира и контролира провеждането на държавната политика.“ Няма как председател на държавна агенция да нарежда на министри, на вицепремиери и на министър-председатели. Нивото, което е заложено с министерско постановление от 2006 г. не е адекватното, за да работи. Правени са усилия и 2016 г. председателят господин Вангелов, направи този консултативен съвет, чиито член бях аз, заедно с още около 50 човека. Заседавахме дистанционно в продължение на няколко месеца и изработихме един не лош документ. Тогава мнозинството под натиска на Патриотите, вкара и прие ликвидиране на избирателните секции в чужбина и в знак на протест нашия Консултативен съвет се разпусна, като предадохме заключителен документ дотам, докъдето бяхме стигнали. Тогава вицепремиер беше госпожа Кунева и тя трябваше да организира този процес. Защо не го е направила?
След това през годините няколкократно сме се обръщали към следващия вицепремиер господин Валери Симеонов, последван от госпожа Мариана Николова, ако не бъркам, да създадат съвет по изпълнение на Националната стратегия. До ден-днешен той не е създаден.
Политическа воля трябва, но трябва тази политическа воля да бъде изразена на ниво правителство – вицепремиер. Аз неколкократно, и господин Митов си спомня, нашият дълъг разговор в първите дни на неговия служебен мандат на министър на външните работи, връщам Ви години назад, но такива органи Национален съвет на българите извън страната не са нещо уникално и екзотично. Такива органи съществуват в редица държави в Европа, като най-старият пример е Франция. По стечение на обстоятелствата живея във Франция от 26 години и познавам доста добре отношенията на френската държава с тяхната диаспора. Не говоря колонии, а говоря за над 2 милиона френски граждани, които живеят извън Франция. Спрямо 65 милиона французи това е много по-малко отколкото милион и половина български граждани, спрямо 7 милиона, които живеят в страната.
И въпреки това, Франция още от 1948 г. има константна политика. Има Национален съвет казва се Асамблея на французите от чужбина, той е изборен орган, има консулски съвети по държави, което ние тук наричаме обществени съвети по държави. Това е орган, предвиден в чл. 5 от Закона за българите живеещи извън Република България и е от дискрецията на министъра на външните работи. Тук няма нужда от нищо друго, освен от една наредба на министъра да бъдат създадени такива. Тези органи също са изборни, говоря за френския. Французите имат и депутати от чужбина – 11 и 12 сенатора, каквито има и в Италия, Португалия на Балканите – Румъния, Македония, Хърватска отскоро Латвия има един депутат от чужбина, знаете в Изборния кодекс вече тестът е създаден, но влиза в сила след преброяването, може би.
Тоест искам да кажа, че добрите практики и примери съществуват, естествено, пълното им копиране в българска среда никога не води до добър ефект, но трябва да вземем рационалното, което работи. Защо е важна тази национална стратегия да бъде работена напред? Защото тя създава много ясно оформяне на целите групи – едно е българските граждани, които се ползват с всички права и задължения по Конституция, а друго е българските исторически общности, които имат други потребности, но и същите права, имам предвид като активно избирателно право, като право на социална защита и така нататък. Двете целеви групи са оформени оттам може да се работи надолу по каскадата със съответните инструменти, които да бъдат специфични. Това, което ми се струва възможно оттук насетне е едно редовно правителство да натовари ресорния вицепремиер да задвижи този съвет, който ще бъде първоначално назначен, а не изборен, за да започне работата по Националната стратегия, а от страна на Народното събрание на депутатите да се подготвят промени в съответната нормативна база, които да позволят създаването на тези изборни представителни органи, които, пак казвам, те са по държави консултативни към съответните дипломатическите консулски представителства, които могат да бъдат създадени и сега само с една наредба на министър и национален съвет, който е с по-глобално значение.
Пак казвам, това са консултативни органи, там няма център на властта, но са важен елемент от работата с диаспората, в широкия смисъл на думата.
И, за да не удължавам, това, което бих искал да кажа, е, че приветствам също така и лингвистичните промени в работата на Комисията, защото когато говорим „българи в чужбина“, чужбина има корен „чужд“, а чужд се асоциира в съзнанието несъзнателно с враг, с нещо лошо. Затова „извън страната“ или „зад граница“ звучи някак си по-приобщаващо днес. Нацията не спира на границата, тя е с много по-широко значение и това държавите с голям брой имигранти са го осъзнали отдавна, не само като финансов поток, но и като начин да се изнася по някакъв начин влияние в съответни държави чрез хора, които са на добри позиции, било то в бизнес, било то в политика и така нататък. Мисля, че всички сме горди от това, че българин, беше начело на Световната банка и сега… вече обърках постовете на Кристалина Георгиева, но искам да кажа, че всяка нация е горда с това, че нейни граждани могат да имат импакт върху световните неща, било то на бизнес ниво или на други нива.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Много благодаря на Стефан Манов.
Аз само един коментар ще направя. Някак си от процеса, който аз познавам по отношение на защитата на правата и законните интереси на българите зад граница, при нас в България основният фокус през последните години беше върху техните избирателни права преди всичко и промени в изборното законодателство, които да могат да ги осигурят. Тези стратегически документи и тяхното изпълнение – Стратегия, Закон за българите извън България, изобщо не са били на фокуса и не са били в политическия дебат никога. Може би в крайна сметка, тръгвайки от осигуряването на упражняването на политическите права, което е много важна връзка с родината, като участници в този процес всички ние сме направили някаква стъпка, но трябва да се продължи напред. И разбира се, голямото предизвикателство, смятам, пред всички политически сили в момента е съгласието за това следващият път да се разберем за методологията, по която ще се определя броят на избраните от район Чужбина депутати. Там имаше, знаете, в 45-ото народно събрание сериозен сблъсък за това, първо, как да го конституираме този район, и второ, колко души да влязат оттам. На практика методология няма. Ние имаме решение, че има район Чужбина, имаме решение, че той ще влезе в сила след преброяването, но колко души ще влязат оттам на практика още не е установено.
Просто това беше моят коментар. Поне аз като участник в такъв тип дискусия за правата на българите зад граница, те винаги са били много силно фокусирани върху политическите права. И всички тези органи, включително възможността да бъдат създадени Национален съвет, избор на представители в този Национален съвет и всичко е стояло някак много встрани от нашия поглед, бих могла да кажа.
Вие вдигнахте ръка. Ще помоля за много голяма краткост и да не се преповтаряте със Стефан Манов. Той също е участник в този Консултативен съвет, създал навремето Стратегията и работил, доколкото разбирам, и по промени в Закона за българите извън България.
Заповядайте – Мариана Христова, Еврочикаго.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Бях и член на този консултативен съвет, за който стана дума, освен това бях нещатен сътрудник на тази комисия при два български парламента и мога да кажа, че имам някакъв поглед към много от нещата, които се случваха в последните 7, 8, 9, 10 години.
Господин Манов, както и господин Владимиров, казаха доста важни неща. Аз ще си позволя да допълня следното.
Най-важното, едно от най-важните неща в тази Стратегия беше институционално представителство на българите зад граница. Тоест политиката за тях да се прави с тях, и то с избрани техни легитимни представители. Защото, както знаете, те са много, общностите са най-различни и така нататък.
Другото, което трябва да кажа – че няма приемственост, за съжаление, според мен в институциите. Тази стратегия – национална, за която стана дума, както каза и господин Манов, стана благодарение на усилията и на вицепрезидента Попова, и след като се смени екипът на вицепрезидента, някак си нещата замряха. Но президентството в случая няма такава активна роля, ролята е на изпълнителната власт. Да, вярно е това без съмнение, че една държавна агенция, която е с нисък социален ранг, не може да координира и да казва на другите институции какво да правят.
Бих искала да допълня само нещо, взимам повод от Вашите думи за изборното законодателство. Не, знаете ли, дори в образованието, което е първият работещ сектор за българските деца в чужбина, всичко това става, като, първо, тръгва от български учители и родители зад граница, които се организират, правят една асоциация, но училищата нямат никаква помощ от държавата и по-нататък, със съдействието на Държавната агенция, се създават и се приемат постановления, и това се усъвършенства през годините. И това е много важно, но не е само то важно, не е важно само изборното законодателство, нито само образованието на българчетата зад граница, което безспорно е много важно. Важно е да се знае, използвам възможността да кажа на новия състав – дами и господа, на Вас, които сега сте членове на тази комисия, защото вече трети състав виждам – много е важно да не се забравят и други сектори. Има най-различни, български фолклорни, културни, всякакви организации в една много пръсната диаспора. Няма единна държавна политика към българите в чужбина и никога не е имало, поне откакто аз наблюдавам този процес, и не е само мое мнение. И винаги е било оставяно назад. Затова и тази агенция най-долу, като отворите сайта на Народното събрание, най-отдолу е Комисията за политиките за българите в чужбина, или както е сега – извън страната. Просто и в България не сме успели, за съжаление, все още нещата да стигнат до такова ниво, че да стигнем и до нашите сънародници зад граница.
Но искам само още едно уточнение, благодаря за възможността. Не делете българските общности толкова категорично с техните специфики на исторически и на емигрантски, колкото и тези разлики да са важни, защото, най-малкото, има страни, в които тези общности преливат. Примерно в Чехия, в Унгария стара и нова диаспора от 100 години знаете ли, че прелива? Има четвърто поколение българи в Прага и дошли сега. Тези деления не бива да са толкова категорични. Надявам се, да дойде време и българската държавата да направи това, което е необходимо, за да издигне тази политика на друго ниво.
Благодаря за вниманието. Много неща могат да се кажат.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: И за Ви благодаря за приноса към дискусията.
Ако няма други коментари по отношение на Националната стратегия, да преминем към точка трета:
ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вие споменахте някои неща, но според мен трябва малко по-детайлно да се спрем.
И аз все пак да попитам в собствената си почуда – никога ли е не е имало проект за изменение на този закон, иницииран било то през Агенцията към Министерския съвет и така нататък? Това са 21 години.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Има, ето. Когато говори господин Манов, ето го писмото до госпожа Кунева – ресорният вицепремиер, с проекта на промените в закона след съгласуване на тези срещи, които имахме. То си беше Консултативен съвет, официално създаден, със записи на срещите, с протоколи – както си му е редът. Спомням си, че излязоха два варианта. Колегите от чужбина се обединиха около един. В крайна сметка изпратихме го и дотам. Имало е много варианти на Законопроект за българите, живеещи извън Република България, аз лично съм писал два, но не е имало разбираемост нито от народните представители, нито от ресорния вицепремиер изобщо да се правят промени в Закона за българите, живеещи извън Република България, тъй като наистина може би според мен този закон изисква голяма обществена нагласа, консенсус между всички организации в чужбина. Те са изключително чувствителни във всяка една стъпка за промяна по отношение на тяхната дейност, така че изисква наистина сериозна работа, и то работа в комплекс с българските организации.
Ресорните вицепремиери досега бяха ангажирани, освен с дейност като вицепремиери и с министерски задължения. Не го казвам това, за да ги оправдавам, разбира се, но в крайна сметка ангажиментите в едно министерство и това да си вицепремиер и да отговарящ за още 5 – 6 държавни агенции под теб, изискват доста време. А пък тази сериозна тема според мен изисква специално внимание и, надявам се, да има разбиране в бъдещ кабинет, да има и специален министър, който да се занимава с политиките за българите в чужбина, или вицепремиер, на когото това да му е основен ресор. Това е мое лично мнение. По-специално Законът за българите, живеещи извън Република България, примерно има, ако…
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Това е добра идея с третия мандат, някой министър без портфейл. Шега.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Да.
Споменахме, че Законът е писан преди 20 години, няма правилник за неговото прилагане. Например Агенцията я няма в този закон. От Агенцията има Устройствен правилник, в който пише, че е координиращ орган, но Законът за българите, живеещи извън границите на Република България, Агенцията я няма. Ние по какъв начин да кореспондираме или да влияем на останалите институции, при положение, че ни няма в закона? Това е изключително важно, тъй като аз лично съм се опитвал да кандидатствам по редица проекти, свързани с дейността на Агенцията, примерно създаване на един регистър. Имаш една пътна карта за регистровата реформа, която осигуряваше финансиране, срещам се с колегите от Електронното управление, те казват: да, чудесно, Вие поддържате такъв, трябва да финансираме такъв, но в нито един закон Вас Ви няма, че Вие поддържате този регистър. Вие нямате ангажимент формално да го поддържате, но Вие си го правете.
Моето желание е да имаме един регистър на българските организации зад граница. Примерно това нещо също има технологично, финансово обезпечаване и така нататък, което в рамките на бюджета на Агенцията, който е под 1 млн. лв., няма как да стане. Вие разбирате, че политика, с нашите сънародници се прави с пари. Като махнем заплатите на Агенцията, остават пари за издръжка и малко за дейности, въпреки че се стараем да бъдем доста активни, да организираме редица мероприятия и да даваме материали на всички организации, които са потърсили помощ от нас, тоест съдействие, не помощ. Това са организации за българите в чужбина, които се самоорганизират, но ние ги ангажираме да създават тези организации, да комуникират с нас и някак си успяваме да си взаимодействаме, осигуряваме им материали, учебници, помагала, каквото е необходимо, носии понякога, правим редица мероприятия в България. Сега в момента бяхме планирали една фолклориада, която, за съжаление, ще отменим, заради ковид кризата. Имаше участници от Украйна, Молдова, Франция, Германия, Испания. Ето още един парадокс – ние имаме възможност и финанси, колкото и да са скромни, да правим мероприятия в България. В чужбина нямаме право един лев да изнесем.
Когато говорихме с миналия министър на финансите – господин Горанов, той каза: ама, тук чета Закона, Вас Ви няма. В смисъл, тук да имаше една точка „организират неща в чужбина – Държавната агенция“. Ами няма я.
Иначе е предвиден Национален съвет в този закон, и то с изключително важни функции. Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, е предвиден да участва в програмите за българите, живеещи извън Република България, заедно с останалите институции да се разработват програми за финансиране на дейностите, за обсъждане по проектни принципи. Затова стигаме до един такъв парадокс – Агенцията я има и работи, но я няма в закона. Отделно, в закона е предвиден Национален съвет, но той не работи и го няма реално.
И други проблеми има в Закона за българите, живеещи извън Република България, особено в удостоверяването на българския произход. Ако искате, ако имате въпроси, ще минем…
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Това е следваща точка.
Ако има някакви въпроси, свързани със Закона?
Очевидно и Стратегията, и Законът по никакъв начин, те са мъртва материя. Това нещо не е основополагащо по отношение на тази политика. И да, права е госпожа Христова, че е много важно това, което се случва с българските неделни училища и тази самоорганизация и след това, надявам се, подкрепа и тя не е достатъчна за тяхното развитие.
Аз ще предложа един дневен ред за следващия път, когато ще се запознаем и ще можем да задаваме въпроси, свързани с политиките на Министерството на образованието към българските училища, към български студенти с български произход, които се приемат в български висши училища, но това накрая.
Ами, може би да преминем към темата за, както сме я формулирали – „Състояние на процеса“. Доста мислихме как да формулираме това, защото сами ще видите, че между две институции в момента този процес в един момент прекъсва, преминава към Министерството на правосъдието, а именно получаването на удостоверение за български произход.
След този феноменален скандал, който, както правилно оценихте, съсипа имиджа на Държавната агенция, виждате и че през закон „Магнитски“ също беше упоменато името на бившия председател на Агенцията, свързан с този корупционен скандал, свързан с придобиването на удостоверения за български произход, съвсем подвеждащо казвам – до март месец действа един режим, в който хората трябва да взимат удостоверения за български произход от Държавната агенция, след март месец, вече с промените в Закона за българското гражданство, влезли в сила, на ход са Министерството на правосъдието.
Но нека аз да не ги разказвам тези неща. Вие разказвате до март месец колко преписки, какво се случи, всичко приключило ли е, какви мерки взехте, за да ограничите корупционния натиск върху Агенцията, и след това ще помоля Министерството на правосъдието да ни каже към момента вече как се развива въпросът с придобиването на тези удостоверения за произход, както и съществуващият проблем при Вас, че всъщност този консултативен съвет, който трябва, пък в случай, че се поиска това, да дадете мнение на Министерството на правосъдието, ако не бъркам, когато някой иска тези удостоверения, той също не е създаден, защото нормативната уредба за него не е приета.
Моля, малко повече яснота за нас, членовете на тази комисия, защото мисля, че изключително сложно аз самата описах. Дано не бъркам някъде.
Заповядайте, първо, Агенцията, после Министерството на правосъдието.
Моля да говорим с точни числа. Колко хора са заинтересовани? Колко хора чакат? Колко хора са получили при Вас? След това Министерството на правосъдието. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Проблемът, ако мога така да кажа, пак възниква във връзка с законодателна дупка. През 2010 г. се променя Законът за българското гражданство и се добавя една нова ал. 2, в чл. 15, която гласи следното: „Производство при придобиване на българско гражданство, натурализация, с молба за придобиване на българско гражданство се представя и удостоверение за български произход, издаван от Държавна агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните въз основа, на които е установен българският произход“.
Всъщност това е единственият Закон, в който Държавната агенция започва да фигурира от 2010 г. С това приключва цялата работа по методологията, а оттам насетне не е ясно по какъв начин Агенцията удостоверява българския произход. В Закона пише: „Лице от български произход е лице, на което поне един от низходящите е българин“.
Тук вече възниква дори и спор що е то българин? Има ли дефиниция на понятието българин? Мога да Ви кажа, че през годините сме водили различни съдебни дела с цел поне съдът да ни каже: що е то българин и възходящ българин? Има разнопосочна практика в тази сфера.
Липсата на правилник за прилагане на Закона за българите, живеещи извън Република България и текстът от Закона за българите живеещи, който посочва, че български произход може да се доказва с документ издаден от българския чужд държавен орган.
В т. 2: „Организация на българи, живеещи извън Република България, признат от компетентния българския държавен орган за поддържане на връзка с тях“ и трето – „Българската православна църква“.
По т. 2 „Организация на българи, живеещи извън Република България, признато от компетентен български държавен орган“. Тоест, приема се, че Държавната агенция за българите в чужбина, независимо, че я няма в Закона е този орган. Тъй като Агенцията вече има ангажимент по Закона за българското гражданство да издава удостоверение за български произход и ето тук вече порочната практика. Агенцията – регистрира в своя регистър такива организации в Македония, Албания и Сърбия, които започват да издават едни удостоверения, че лицата, които членуват в техните организации са от български произход. Тук се получава един парадокс, в който българската държава делегира права, правомощия административни на НПО в чужда държава да установява наличието на български произход, което всъщност му дава право да получи българско гражданство.
След регистриране на тези организации по времето на управлението на ВМРО на Агенцията…
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Какво значи регистриране на тези организации? Уточнете това.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Означава, че се създаде в Агенцията един такъв регистър с едни такива вътрешни правила, издадени от председателя, тъй като няма нормативна база и всичко, което се случва е със заповед на председателя – вътрешни правила за въпросния регистър. Регистрират се тези организации и тези организации започват да издават тези бележки. В крайна сметка ние въз основа на тези бележки удостоверяваме българския произход и въз основа на това Министерството на правосъдието следва да ги признае като лица от български произход и да им даде българско гражданство.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Заради тези бележки ли арестуваха председателя? Всъщност те са основата на корупционната практика. Някой плаща да получи такива бележки и някой си затваря очите, че тези бележки не са точно бележки. (Реплики.)
ДАНИЕЛ МИТОВ: Предлагам да въведем малко ред и да не скачаме в изводи. Да оставим заместник-председателя на Агенцията да ни каже, какъв е проблемът, а ние вече от дискусиите по нататък Комисията ще си правим изводи.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Общо взето, както виждате това се превръща в законна, порочна практика, тъй като никой не може да контролира въпросните дружества по места, по-какъв начин извършват своята дейност. В крайна сметка причините за акциите в Агенцията не бих могъл да ги коментирам в детайли, тъй като имаше производство. Специализираната прокуратура, от КПКОНПИ и така нататък се водят съдебни дела. Не бих искал да навлизам в детайли, но за мен това беше кутията на Пандора, която се отвори тогава, даде се възможност на едни НПО-та да издават едни удостоверения, с които практиката се опорочи. Всички знаем, че те взимаха пари, за да издават тези удостоверения, нали.
В крайна сметка това доведе до един огромен бум на заявители в Агенцията, което до голяма степен блокира работата. Само ще Ви кажа, че след акцията целият екип на Агенцията се озова пред прага – на ден около 200 човека пред Агенцията, които искат да заявяват, отделно по консулски път, и отделно 12 хиляди забавени и необработени преписки, тъй като ангажиментът по Закон е да се обработват в едномесечен срок, а те бяха забавени с повече от година.
Успяхме в рамките на една година да изчистим сроковете, да сложим, колкото се може някакъв ред. Междувременно през тези две години бяха направени работни групи. Едната в Министерския съвет за промяна на Закона за българското гражданство, тъй като те осъзнаха, че това е сериозен проблем и трябва да се промени Законът и тези дружества не трябва да присъстват.
Отделно имаше Анкетна комисия в Народното събрание – господин Йордан Цонев беше председател. Във връзка с това тя излезе със същото становище, че там има проблем и трябва да има законодателни промени.
В крайна сметка на 12 март 2021 г., се прие промяна в Закона, с която Агенцията да не е издава удостоверения за български произход по Закона за българското гражданство. Отделно, единствената промяна за 21 години в Закона за българите, живеещи извън Република България, премахнаха се въпросните дружества. Точка две беше заличена от Закона.
След което в Закона за българското гражданство се въведе възможност, тъй като много от нашите сънародници в Македония, Албания по исторически причини нямат документ, в който да пише някакви възходящи от българска народност. Да се създаде един Консултативен съвет към Държавната агенция за българите в чужбина по определени критерии, които са в Закона за българското гражданство. При необходимост Министерството на правосъдието и дирекция „Българско гражданство“ да изпраща преписките към този консултативен съвет и той да дава становище, дали лицата имат български произход, или не.
Законът беше приет на 16 март. Има шест месеца за приемането на Правилника за работа на този консултативен съвет от Министерския съвет – така е предвидено в Закона. В момента е в съгласувателна процедура. Това мога да кажа. Затова все още няма такъв съвет.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Кога изтича крайният срок – септември месец?
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Да, шест месеца от март месец.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Сега се очаква Министерският съвет да приеме…
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Правилник за работа на Консултативния съвет – да.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Добре.
Разбрахме дотук процеса.
Сега той е при Министерството на правосъдието – заповядайте, господин Заместник-министър.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДЕМЕРДЖИЕВ: Госпожо Председател, уважаеми депутати! Всъщност, Министерството на правосъдието не издава удостоверения за произход и донякъде така поставена темата е непрецизна. Ние ще се опитаме да внесем яснота по функциите и правомощията на Министерството на правосъдието.
На първо място може би трябва да обърна внимание на обстоятелството, че функциите на Държавната агенция за българите в чужбина по удостоверяване на произход не е изчерпана, с оглед Разпоредбата на § 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, който предвижда подадените молби до влизане в сила на Закона на изменението да се разглеждат по досегашния ред.
Оттам насетне молбите, които са подадени след датата на влизане в сила на изменението на Закона за българското гражданство се разглеждат по предвидения в това изменение нов ред. В какво се заключава той? Тъй като самите мотиви към Законопроекта констатират и поставят за цел пред него да се пресекат злоупотребите с придобиване на българско гражданство, очевидно законодателят е намерил такива. От опита ми през тези месеци споделям това виждане в процедурата по установяване на български произход.
Министерството на правосъдието се занимава с този въпрос в производството по натурализация на лица с български произход предвидено в чл. 15 от Закона за българските граждани. С изменението е предвиден нов ред. Новият ред се заключава в това, че произходът се установява с официални документи. Тоест вече не се издава удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина, а всеки заявител представя съответните официални документи, удостоверяващи обстоятелството, че негов възходящ поне един е с български произход.
Тук сега може би е мястото да вметна, тъй като Държавната агенция за българите в чужбина е страна в производството по установяване на произход, ако тя е намерила противоречива практика, може спокойно да отправи този въпрос към Министерството на правосъдието и да поискаме постановяване на тълкувателно решение, което да изясни спорните въпроси. За нас като цяло безспорен е въпросът, че търсим произход, тоест търсим българска кръв на възходящите.
Това се установява с редица официални документи, има такива документи. Всички лица, които имат български произход представят по преписките си такива документи и Съветът по гражданство ги зачита. Има естествено лица, които не представят такива документи, и за сметка на това представят различни удостоверителни документи, издадени от неправителствени организации на българите в чужбина, но тук ще вметна също, че Агенцията за българите в чужбина според мен има правомощия да контролира този процес, доколкото по силата на отменената норма – чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България, всъщност тя е държавният орган, който одобрява и признава компетентността на тези организации.
Според мен, респективно тя е държавният орган, който може да отнеме тази компетентност, когато има данни за злоупотреби, и така възниква въпросът предприема ли са действия, или поне на мен не са ми известни в тази посока? Ако не са предприемани – защо?
Към момента Съветът по гражданство е обединен около позицията, че предпоставките за установяване и документите на произхода трябва да се разглеждат прецизно – изключително и само официални документи. При съмнение или недостатъчност са документите, те имат две възможности, тъй като към момента действаща е само една да се изисква допълнително представяне на документи.
Другата възможност е, да се обърне министърът на правосъдието към Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина – към момента не е активна, тъй като Правилникът за работа на Комисията не е приет. В тази връзка мога да дам информация, че от Министерския съвет постъпи в Министерството на правосъдието проект. Проектът обаче има редица недостатъци, и на този етап Министерството на правосъдието няма да съгласува Проекта в този му вид. Ще го върнем, ще направим своите препоръки, и се надяваме, че в предвидения затова срок ще бъде приет Правилникът, и Комисията ще започне да осъществява функциите си.
Подробности, ако Ви интересува по отношение на обема на преписки, които гледаме или други свързани с това ще даде госпожа Катя Митева-Трифонова, която е директор на дирекция „Българско гражданство“. Също съм на разположение за въпроси, каквито възникнат.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Заповядайте.
КАТЯ МАТЕВА-ТРИФОНОВА: Уважаеми народни представители! Мога да Ви, запозная с обема на преписките, които са висящи пред Министерството на правосъдието. Те са около 30 хиляди. Големият брой висящи преписки се обяснява и с големия брой издавани удостоверения от Държавната агенция за българите в чужбина. Като моите наблюдения са, че над 80% от издадените удостоверения са издадени на база на тези бележки за членство в неправителствени организации.
Проблемът, който беше констатиран и от Върховната административна прокуратура при проверката, че Агенцията за българите в чужбина признава членството в една организация на българи – неправителствена организация, прави извод, че лицето е от български произход, в самия Устав на неправителствената организация да има изискване членовете да бъдат само българи. От това произтече целият проблем.
Сега като са преписките 80%, издадени на база на тези бележки от неправителствени организации се налага в интерес на лицата, които са кандидатствали за българско гражданство да предоставяме допълнителен срок. В момента срокът е 3-месечен, който им предоставяме, в който те да могат да се снабдят с допълнителни документи, с които да удостоверят, че имат български произход.
Има такива документи, някъде около една трета от лицата представят такива. Това са документи, издавани преди 1945 година, и които са със семейна стойност, от семейните архиви, Свидетелство за свето венчание от Българската църква, издавани от училищата, лични карти от Царство България, военни книжки, така че има разнообразен набор от документи, които кандидатите могат да представят. Отделно от това могат да представят документи от агенция „Архиви“ в България, от общините, където са вписани техните роднини и отразена в българските регистри на населението, българската народност на техните възходящи, така че има опции.
В момента разглеждаме преписки, които са образувани през 2019 г. специално по отношение на основание българския произход. Това е общо-взето, ако имате други въпроси, мога да допълня информацията.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДЕМЕРДЖИЕВ: Всъщност, ако мога да обобщя, стараем се прецизно да установяваме произхода, нещо, което наблюдаваме, че не е правено последователно през годините.
И на второ място, се стремим да повишим скоростта на обработване на преписките, тъй като са изключително забавени. Увеличаваме обема, всяка седмица има заседание на Съвета по гражданство, като тази цел не е, както някои така я схващат – да приемаме повече български граждани, да обявим повече лица за български граждани, а стремежът е да обработим забавените преписки, за да може целият процес по получаване на българско гражданство да се ускори, но не и да се улесни от гледна точка на спазване изискванията на закона. Те трябва да се спазват според нас прецизно, но процесът трябва да протича изключително по-бързо, защото бавното му протичане е още една предпоставка за създаване на корупционни практики.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: А пречка ли е пред Вас, това че този консултативен съвет не е създаден и Вие не можете при нужда да се допитвате, за да уточняване на произход, или се справяте?
КАТЯ МАТЕВА-ТРИФОНОВА: Засега не е пречка, защото ние разглеждаме преписки, които са образувани по стария ред.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДЕМЕРДЖИЕВ: Освен това е възможност и, когато той се конституира и започне да работи, ние ще можем да преценим тази възможност ли е по-добрата или по-добрата е, тя да изисква директно от Министерството на правосъдието документи, на база на опита, натрупан през годините в работата на Съвета по гражданство.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Думата искаше господин Владимиров.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: С госпожа Матева се познаваме отдавна, господин Демерджиев може би не знае, просто една реплика. Да, правени са опити за заличаване на въпросните дружества от регистъра, лично от мен в един период, в който изпълняващ длъжността председател издадох заповед за заличаване на въпросните дружества, тъй като исках всички членове да бъдат лица от български произход, членове на тези организации. Съответно срещу мен беше заведено дело за етническа дискриминация, така че, след което вече не бях във функцията на изпълняващ длъжността председател, тъй като беше назначен титуляр, който отмени моите заповеди.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Заповядайте, господин заместник-министър.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДЕМЕРДЖИЕВ: Искам само да кажа, че упрекът ми беше към Агенцията. Това, което господин Владимиров каза, потвърждава упрека ми, частните усилия на един от изпълняващите функциите не могат да компенсират дефицита на такива усилия от страна на агенцията през годините, така че не беше към Вас упрекът лично.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Колеги, някакви въпроси, коментари към нашите гости по темите?
Господин Митов.
ДАНИЕЛ МИТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Само набързо. Господин заместник-министър, ако е възможно да ни кажете какви са Ви забележките към Правилника, защото казахте, че няма да го съгласувате, ако съм разбрал правилно?
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДЕМЕРДЖИЕВ: Понеже бяха твърде много и най-разнообразни, на този етап нямаме готовност по няколко теми, които да дискутираме и да ги поставим на Вашето внимание.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Мой пропуск е, че аз не Ви предложих в точка „Разни“ да направите предложения, но ще ме извините, това е първото заседание, което водя на Комисията, така че според дневният ред е изчерпан. (Реплики.)
Не е? Какво има?
Една минута.
ИВАЙЛО ХРИСТОВ: Аз исках тук един коментар по тази тема да направя.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Добре, остани там, а Вие ще направите първо коментара и след това Стефан Манов.
ИВАЙЛО ХРИСТОВ: Понеже ми се случи преди 2-3 години да узаконяваме българи, живеещи в Украйна и съм се сблъсквал с тази система.
Просто тази система, госпожо Председател, се нуждае от коренна промяна и улесняване на българите, защото ние в момента се нуждаем и ще се нуждаем от специалисти, които можем да си добавим единствено оттам.
В момента България има нужда от 500 души лекари, в следващите три години – около 1500, и е практически невъзможно един лекар, работещ българин от Украйна или от Молдова, спънките, които съществуват, правят невъзможно, почти невъзможно неговото пребиваване в България. Такива хора вместо да дойдат в България и да допринесат за нашето здравеопазване, заминават за Швейцария, Германия и където се сетите другаде… (шум и реплики), не, говорим за българи, така че за системата е изключително много по лесно един футболист от Буркина Фасо или откъдето и да е, да го уредим в треторазряден отбор, отколкото един лекар да получи българско гражданство, така че там се нуждае от коренно…
И понеже искате и за точка „Разни“, стигнахме и до нея. В момента, отиваме на точка „Разни“…
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: …коментари…
ИВАЙЛО ХРИСТОВ: Имам въпрос, понеже въпросът е следния: в момента ваксините, за които става реч, знаете, че голяма част от тях ще бъдат и бракувани, ще се стигне и до бракуване.
Тук сме трима души: доцент Иванов, докторът и аз, би било редно нашата Комисия да излезе с едно становище, тези ваксини вместо да се изпращат пак в африкански страни да се насочат преимуществено към страни, в които има, в които има български контингент, пак визирам Украйна, Молдова, Македония. Това би била една уместна препоръка към Здравното министерство, при възможност това да бъде направено, защото по този начин ние до този момент не сме демонстрирали никаква съпричастност към контингента българи в тези страни, дори по време на пандемията не знаехме какво е състоянието там, не изпратихме дори и една маска, дето се казва, и един дезинфектант не изпратихме в тези страни, и не показахме ни най-малка съпричастност към сънародниците ни в тези страни.
Мисля, че това ще е една, при възможност, ако съществува, да се насочат преимуществено ваксините в страни с български…
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Имаше заявка за коментар, Вие обаче ми се струва, че бяхте пръв.
Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гости, господа министри! Ще започна отзад напред да отговаря на колегата.
Първо, когато говорим за ваксините трябва да се съобразим, че ние изцяло – държавата и държавната политика за закупуване и съответно реализация на ваксините, се определя от Европейската комисия ЕМА, предполагам всички знаете. Ние не можем спокойно да разполагаме, тоест да определяме по целесъобразност къде да насочим ваксините. Това нещо може да стане единствено с разрешението на Европейската организация ЕМА и да определи правилата, тъй като не може да се търгува, не може да се подарява на когото ние решим, и това всъщност прави това, което Вие повдигате като въпрос – невъзможно да бъдат изпратени или насочени персонално ваксини за българите, живеещи в…, бесарабските българи примерно. Това по тази част.
По втората, бих искал да кажа, че ние като политическа организация ГЕРБ сме изпращали на бесарабските българи, пратки направихме със съответно защитни маски, материали, по повод ковид кризата, така че тук също бих искал да кажа, че не сте напълно прав.
Що се отнася тук, понеже говорим за българите, живеещи в чужбина и засегнахме образованието, по-точно ще се спра на хуманитарната дейност – дисциплини „Медицина“ и „Фармация“. Един от големите проблеми на българите, които завършват в Украйна, понеже Вие дадохте пример за Украйна, аз съм се занимавал в предходни години именно с такъв проблем за легализация на българи, които са завършили медицина, фармация и стоматология в страните, примерно, така ще ги нарека „бившите съветски републики“, за да не ги изброявам всичките. Един от големите проблеми е, това че, тъй като ние сме членове на Европейския съюз, имаме определен хорариум, който ние трябва да спазваме за придобиване на съответни, примерно за диплома или в учебните заведения, например хабилитационни трудове и така нататък, за присъждане на определени титли. Това е един голям проблем за българите, които завършват и тези дипломи не могат да бъдат съответно признати в Министерството на образованието.
Що се отнася до придобиването на гражданство, аз не бих се ангажирал конкретно за случаите, които Вие споделяте за Украйна. Ние знаем, че е приоритет на вицепрезидента и съответно през Агенцията, дадохте пример за футболистите, там по различен начин всъщност постъпват документите и по-нататък се дава път за получаването на гражданство или за отказ от гражданство. Благодаря, завърших.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря за коментара.
Да, господин Владимиров.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Относно нашите сънародници в чужбина е предвиден облекчен ред за лица от български произход, които да могат да придобият правото на постоянно пребиваващи в Република България, за да могат спокойно да работят, така че има такава процедура още 2016 г.
По отношение на гражданството, аз смятам, че в Закона за българското гражданство трябва да се заложи поне една или две години постоянно пребиваване на лицата от български произход, преди да кандидатстват и да получат българско гражданство. Това е моето мнение, тъй като и в Конституцията е записано, че те получават по облекчен ред, но не и при облекчени условия. Така че за мен пребиваването в една държава, преди да получиш гражданство е изключително важно, тъй като получаването на българско гражданство е последният етап на интеграция на един човек към държавата.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря.
Стефан Манов.
СТЕФАН МАНОВ: Ще бъда съвсем кратък. Въпросът за българското гражданство по дискусията тук е в 99,9% от случаите през призмата на получаване на българско гражданство от, да го нарека така, историческите български общности – българи по произход. Комисията не трябва да изпуска от поглед един друг проблем.
В началото на 90-те години голям брой българи – български граждани по рождение, родени в България, заминаха емигранти в Германия, в други държави. Тогава България беше далеч от членство в Европейския съюз и към тях бяха прилагани местни правила, които изискваха от тези хора да се откажа от българско гражданство, за да получат например немско, за да могат се интегрират, да работят и така нататък. Тази практика беше постепенно изоставена в Европейския съюз, включително Германия, която често цитира данни отпреди 25 години, че не допускала двойното гражданство, при положение че имаше министър, който беше с двойно гражданство министър-председател.
Исках да кажа, че, обратният процес се наблюдава, редица български граждани по рождение, отказали се от българското гражданство, заради интеграция в тези общества през 90-те години, сега желаят да си го възстановят и въпросът беше, под формата на коментар, но и, както госпожа председателката помоли за точни цифри, ако не разполага днес Министерството на правосъдието за следващ път, колко са в момента молбите за възстановяване на българско гражданство, на български граждани по рождение, които са се отказали, и какъв е срока за тяхното обработване, защото по Закона за българското гражданство, там пише едни шест месеца, в които министъра на правосъдието трябва да предложи указ на Президента, проект за указ. Тук чухме 2019 г. тези молби за възстановяване на български граждани по рождение, отказали се, третират ли се като, така да се каже поредният номер в опашката или има специален привилегирован ред, доколкото в Закона се прави разлика между тях, шест месеца и натурализацията една година? И ако няма такъв специален ред, не е ли редно български граждани, които са се отказали с цел да се интегрират в други общества, поради натиск от друга юрисдикция тогава, да могат по-лесно да го възстановят, когато заявят това желание. Все пак това са хора, които имат акт за раждане, стои в ГД ГРАО, дето се казва няма какво да искат, трябва да дойдат с една молба, да им се извади актът за раждане, да им се върне гражданството за един месец. Те няма какво да доказват – те са родени в България преди примерно 25 години или 30 години, 40 години, заминали са 90-те. Тоест това е един сериозен проблем особено за Германия, където тя искаше от тези хора да се откажат от българското гражданство. За Австрия, ако се не лъжа, също, но по-малко познавам този казус, има и други европейски държави.
Сега като сме член на Европейския съюз, това са някакви вече антики – тези отказвания от гражданство и тук не визирам един министър с едно друго гражданство.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Искате ли да отговорите на…?
Благодаря на Стефан Манов.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДЕМЕРДЖИЕВ: На този въпрос госпожа Матева ще даде отговор. Аз бих искал на господин Митов да отговоря.
Основната причина да не съгласуваме проекта е предвиждането отново на една възможност за дискреция, която ние не приемаме по-широка при сега действащите правила, тоест ние смятаме, че трябва работата на въпросната комисия да се придържа към официалните документи, които по силата на закона трябва да се изискват, издирват и на база на тях да се установява произхода.
А госпожа Матева сега ще отговори по другия въпрос.
КАТЯ МАТЕВА-ТРИФОНОВА: Тези, които се освободиха от българско гражданство, за да придобият немско, след като 2007 г., въз основа на Директива на Европейския съюз отпадна това изискване, имаше един бум на подадени молби за възстановяване на българско гражданство, които бяха разгледани в периода 2008 – 2011 г.
Към момента са единични такива молби за възстановяване, така че аз не мога да кажа, че има въобще такъв проблем с възстановяване на българско гражданство на такива лица.
Има около 1000 висящи преписки, които са на лица, напуснали България по изселнически спогодби в Република Турция и те след 3 годишен минимум период на постоянно пребиваване в страната, кандидатстват за възстановяване. Така че те се разглеждат в рамките на девет месеца, като максимален срок и се предлагат за издаване на Указ. Тук разликата между лицата от български произход и тези от небългарски е, че за лицата от небългарски произход се изискват 3 години постоянно пребиваване. За лицата от български не се изисква такъв срок и те могат да живеят в чужбина и да пожелаят възстановяване на гражданство. И почти няма откази на Съвета по гражданството, както и на вицепрезидента, така че такъв проблем не съществува.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ДИЛАЙЛА МИХАЙЛОВА: Аз исках само да отбележа, във връзка с това, което казахте Ви. Господин Заместник-министър, ние също считаме, въпреки че в Правилника е разписано създаването на Консултативен съвет, че това е излишен орган, вписан в Закона, тъй като, когато се прие Законът на 12 март, не беше предвидено да влязат основните критерии вътре в самия закон. Това беше предложение тогава на ВМРО, Консултативният съвет всъщност да играе ролята на ясни разпоредби и изисквания. Впоследствие в последния момент в Закона се приеха изисквания, български или чужд държавен орган, документ, документ от Българска екзархия, Патриаршия трябваше и така, и в този смисъл Консултативният съвет е още нероден неработещ орган. Той реално може би със замисъл е създаден да замести клубовете, тези НПО-та навън, защото Консултативният съвет трябва да определя по фамилно име на система – -ов, -ев, -ав, добре, това е чудесно, но какво правим с албанците, на които не завършват имената им на – -ов, -ев, -ав. Така че влизането на Закона, разписването на критериите обезличава напълно Консултативния съвет, който ще е само един орган в тежест.
И в крайна сметка наистина трябва да се придържаме към документи. Могат да се намерят документи, ние сега в практиката след разговорите с Държавна агенция „Архиви“ имаме случаи, в които хората – да, кандидатствали са с удостоверения, намират документи в нашия Държавен архив, който да докаже възходящият произход, на възходящ техен… Не знам друга държава, в която просто отиваш и казваш: аз съм тайванец, ето Ви удостоверение, издадено в България и да Ви дадат, говорим все пак за гражданство.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Заповядайте.
МАНОЛ ПЕЙКОВ: Госпожо Председател, колеги, простете ми, че ще повдигна един доста частен казус, но мисля, че той е свързан с това, за което говорим и не бих си позволил да го повдигна, ако не го познавах много отблизо.
Моя близка приятелка, която е точно от тази категория хора, които преди години заминаха в чужбина – в Холандия, по специално, тя е етническа арменка, но е претопена много отдавна. Семейството ѝ не говори езика, в Пловдив арменци има страшно много, те са абсолютно интегрирани в обществото. Години по-късно, говорим за последните няколко години, се опита да си възстанови българското гражданство, понеже се ожени, няма вече този проблем, точно за това, за което говорим и ѝ беше отказано под претекст, че етносът ѝ не е български, а е арменски. Тя за мен е точно толкова българка, колкото съм аз, колкото е всеки от нас. Тя дори не говори арменски език от години. Не го казвам, защото има значение дали говори езика, но, за да подсиля куриоза.
Бихте ли потвърдили дали има такива затруднения – вярно е, че името ѝ завършва на -ян, а не на -ов, но има ли наистина подобни шупли в законодателството, които създават затруднения?
КАТЯ МАТЕВА-ТРИФОНОВА: Току-що Ви казах, че за лицата, които са от небългарски произход се изискват три години постоянно пребиваване – турци, арменци, евреи, за всички тях се изисква.
МАНОЛ ПЕЙКОВ: Но тя не е от български произход, тя е българка.
КАТЯ МАТЕВА-ТРИФОНОВА: Ами те всички са български граждани… (Реплика.)
То се пише народност „арменци“, то се пише, че са родени… (Реплики.)
МАНОЛ ПЕЙКОВ: Трябва ли да бъде същото е въпрос – арменци, които идват от Армения и тези, които са си чисти българи, и нейната дъщеря сега е наполовина българка. Това допълнително създава затруднения за тези, които наричате възходящи…
КАТЯ МАТЕВА-ТРИФОНОВА: За възстановяване.
МАНОЛ ПЕЙКОВ: Не за възстановяване.
КАТЯ МАТЕВА-ТРИФОНОВА: А това са различни неща. За придобиване на основание на български произход, което досега обясняваше заместник министърът и колегите от Държавната агенция.
МАНОЛ ПЕЙКОВ: За възстановяване.
КАТЯ МАТЕВА-ТРИФОНОВА: За възстановяване има изискване в чл. 26, ал. 1 от Закона за българското гражданство, че се изисква най-малко три години постоянно пребиваване. От ДПС от години наред, поне аз от 15 години съм в течение, винаги предлагат тази разпоредба да отпадне като дискриминационна, но тя никога не отпада, защото има някакви огромни опасения, че хиляди хора от Турция ще си възстановят българското гражданство.
МАНОЛ ПЕЙКОВ: Тоест всеки, който иска от чужбина да се върне, без значение дали от Германия …
КАТЯ МАТЕВА-ТРИФОНОВА: Не от чужбина, ако е арменец, не българска народност, тогава за него се изискват три години постоянно пребиваване… Да, точно така.
Само за небългарски.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: …, защото да не се превръща в говорилня.
Заповядайте.
ИВАЙЛО ХРИСТОВ: В края на краищата, оказа се така, че случаят, за който аз говоря е за трима българи с български имена, говорещи български по-добре от мен и, пишещи на български, на които беше отказано българско гражданство и в момента, извинявайте, доцент Иванов, няма нищо лошо, казвам Ви, че тези хора работят в момента – едната българка работи в Швейцария, а двамата души работят в Германия, защото и ние се лишихме от трима лекари, защото в България станахме по католици от папата! Ако тези неща, и ние в момента, в следващите години ще имаме нужда от 1500 души лекари, и ние продължаваме в момента да правим глупости с всякакви бюрократични неща – се лишаваме от супер специалисти, които тези католици, говоря Швейцария и Германия, не си поплюват, а ги прибират без да се съобразяват и без да имат такива скрупули.
Ето това е въпросът, госпожо Председател, който ние трябва да решим и всички тези формалности, които съществуват и ни лишават от специалисти, а не от футболисти. Това са лекари…
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Нека да направим разлика, разбрах, напълно и тук, и се опитваме да го изясним между това да придобиват гражданство и това да придобиват право да практикуват са два различни режима, които се прилагат от различни органи и по различен ред.
Заповядайте.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ДЕМЕРДЖИЕВ: Първо, на въпроса, който повдигна господин Пейков. Да, действително, само че документите на тази гражданка, за която говорихте, вероятно е записано в графата произход: „арменски“.
Ами при действащият закон ние сме обвързани – там се изисква български произход.
В краткия хоризонт на действие на служебния кабинет ние не сме се ангажирали толкова със задачата да създаваме нови политики в сферата на българското гражданство и да предлагаме, това е в прерогативите на Народното събрание и резонно се поставят тези въпроси: каква трябва да бъде политиката към тези лица, които имат български произход, но тази политика трябва да определите Вие, народните представители и при идване на редовен кабинет, естествено, той ще Ви помогне във формирането на тази политика, но не мисля, че сред нашите приоритети е това.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Въпроси?
Ако такива няма, аз закривам заседанието, като това, което мога да кажа е, че за следващото такова ще направим усилия да получим информация за политиките на Министерството на образованието по отношение на българските неделни училища в чужбина и на българските висши училища за прием на хора – поискали сме информация за това.
Министерството, което ще изслушаме е Министерството на външните работи за начина, по който то работи като предоставяне на услуги и така нататък, и не само: какви са пречките за създаването на тези консултативни съвети?
И бих искала да изслушаме представители на двете обществени медии – БНТ и БНР, защото там се създава продукция и разпространява за българските диаспори. И те също има какво да споделят с нас, точно щях да продължа, и включително и БТА, която има своя политика в това отношение и доста интересни нови идеи след встъпването на новия председател там Кирил Вълчев.
Така че ще имаме богат дневен ред.
Ако Вие имате някакви идеи, можете да ми пишете, да се свържете с мен и аз да ги предвидя в дневния ред.
Благодаря на всички – на нашите гости, на нашите колеги и на експерти, които осигуриха това заседание.
.
