В лето 2021-во след Христа, в деветия ден на деветия месец, иженарицаемий септемврий, на покорната рабиня ваша се яви видение свише и най-велелепно. И беше радост безграничная, и беше ликувание безмерно, трижди амин!
В града на Мъдростта, що се именува София, излезе низ чертога си Месията, ижє ѥси на нєбєсѣхъ – прости ме, Господи! – и тръгна сред простите люде. Около Него витаеше сонм ангели небесни – най-паче сценаристи и прочее фарисеи. Той погали по образа тогова, чукна по главата оногова, а за да целуне ангела си най-премудрий и най-паче елейно речовитий, ничком се приведе и коленичи. А камъка крайъгълен в темела на Закона погъделичка по храстчето на брадичката, което неверниците бяха подпалили и то гореше, но не изгаряше, подобно на горящата къпина пред Мойсей в планината Хорив, трижди амин. И проехтя гласът на Йехова: „Ти ще изведеш народа ми от Статуквото!”. Алилуя!!! Но се понесе низ тълпата ропот и се въздигна предсмертное ридание. И тогава Месията, да се свети Неговото име, щракна с пръсти и раздаде в Божия угода на нищите духом – тяхно е царството небесно! – не говорящи кутии със сменяващи се картинки, понеже вече преминаха от мода, тъй както всичко преминава на землята грешна, а пет хляба и две риби, с които да нахрани 5000 мъже – толкова бяха останали в Рая – и още хиляди деца, както и гораздо повече хиляди жени и от двата Божии пола. Излапа тълпата прегладняла всичко мигом и пак бе паст ненаситная – да ме прощава Господ нине, присно и вовеки. И смут дълбокий Месията затресе, не знаеше що е нихното чаяние, ибо убогите вкупом согрешиха, всинца изреваха не „Осанна!”, а „Разпни го!”. И като каза, Месията рече: „Стадо мое, за слава на Господа Бога ще разбия Статуквото – адската конница на рогатия, а лъжемесията или ще пратя при свети Ставри, или ще го прогоня в геената огнена – на Запад от Рая!”. И като рече, каза; и като каза, рече. Амин!
Но тълпата, безпаметная и доволно свръхсловесная, нададе канский рев: „Долууу и разпни го!”. Мигом Месията прогърмя йерихонски: „Чеда мои, радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата!”. И тръгна сред сонма люде, от демокрация оскотели, що носеха не палмови листа, ами коприва, та кешки им угоди. Погледна в очите тогова, погледна и оногова, всекиму любящо прошепна: „Ще ти скъсам гъза”, спря се и пред Каин – прост орач и сеяч, и пред Авел – прост скотовъдец, па рече: „Каине, покай се! Да не си посмял Авела да трепеш и да ми разреждаш и бездруго рехавия суверен, ибо Бог ще те прогони на Изток от Рая! Ти си ценен с труда си за веганската ми диета, чадо мое, поради туй ликуй во името Господне! Аве и ти, Авеле – ще те бъде, пич! Отворете и двоицата души за словото Мое: не може всички едновременно да сте добре, но някой ден току-виж дошъл и вашият ред!”. И изрева тълпата скотска, и зашиба тя Месията с коприва, и му подаде гъбата с оцета. Тогава той подбели очи и викна: „Народе такъв, дето те има! Защо си ме оставил?!”. И се разнесе гръм потресающий, и се раздра завесата на храма от горе надолу, и писнаха зурни и екнаха тюмбелеци. Кръшен стан заизвиваха девици магаданские: глухите прочуха, слепите прогледнаха, сакатите рипнаха, мъртвите оживяха. И настана истома велелепная, целувание безразборное и повсеместное, а красотата тунингованая ръгна да спасява света, да свѧтитъ сѧ имѧ Твоѥ. Саломе захвърли засрамено воалите, Йоан хич не чака, ами веднага положи главата си пак на раменете си. Църквата и Джамията се отдадоха на взаимно братско целувание, слава вечная Богу; Синагогата надменно се позачуди, па плесна с ръце, прегърна гоите и тъй станаха троица – яко на небесе, и на земли. Пилигримите по пътищата Ел Камино стъписано спряха, провидели правата вяра – вечна Ти слава, Господи! – и забравили изнурените си нозе, що внезапно по волята Господня добиха мощта на млади козли, се понесоха към премъдрата София, ибо вече дори не си спомняха свети Яков и Сантяго де Компостела, но прости им, Боже, и те душа носят.
А Месията, възрадван от веселието всечеловеческое, преди да се качи в бронираната си каляска и да изчезне яко тат нощний, намести нимба си и внезапно дочул конниците на Апокалипсиса, изневиделица и за зла участ си спомни: „Суета сует и всяческая суета”. Със смущение великое отправи взор в бъднините – дали там съзря маг или Маги, на убогата рабиня ваша свише не ѝ е отсъдено да знае, уви.
Ти напред, Господи, а ние идем подир Тебе, макар и всуе! Амин и алилуя!
Ганка Филиповска
–––––––––––––––––––––––––––––––-
*Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук и тук.
.
