.
Ако човек е написал „малка“ докторска дисертация, в която 80 страници са злостно плагиатство чрез буквално присвояване на чужд труд, то получената докторска степен трябва задължително да се отнеме!
Бедни, бедни, злостен плагиате (бел.ред.: става дума за Петър Илиев)! Що ти трябваше да се вреш с такава агресия и с болезнен нарцисизъм в публичното пространство, като си знаеш какъв крадец на интелектуален труд си!?
Обаче отново ще кажа, че този злостен плагиат изобщо не е някакво абсурдно изключение у нас. Може би все още той не е правилото, но е на път да стане!
В нашата наука, в хищното и безскрупулно понякога преследване на научни степени и звания, има какви ли не неморални подходи и поведения!
Добре, злостният плагиат откраднал 80 страници от чужд труд… А какво е това един ръководител на образователна институция да накара свои подчинени да му напишат дисертацията? Това не е ли престъпление спрямо науката?
Плагиатството е опасно, но какво е тогава „шерпството“? Когато някои хора пишат дисертациите на онези, от които зависят за кариерата си или срещу пари?
Още преди 15 години формулирах четирите типа (архетипа) на мошениците, които злоупотребяват с наука в ламтежа за научни степени и звания, заради който имаме едва ли не повече професори, отколкото в Китай (не на глава от населението), а на доцентите, „малките“, че дори и „големите“, името им е легион.
Тези четири типа (архетипа) са:
– The Big Boss
– The Big Money
– Великият комбинатор
– Великият компилатор
(Повече по темата – вж. моя текст от 2008 г.: „Наука ли? Та това е много просто! (А всъщност не е никак просто…)“)
Проф. Николай Слатински
.
