.
Отново и отново – завинаги!
БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон – 2021 г.
15 септември!
Отново и отново – завинаги!
За ученици и учители Нова година не започва на 1 януари, а на 15 септември. И това е вградено в съзнанието на народа ни от векове.
15 септември е празник – като национален, начало за надеждите ни, защото денят е свързан с децата и с тяхната младост. А това всъщност значи – надежда за бъдещето.
Няма значение какви са времената – начало трябва да има и то да е ново.
Затова и тази година, на 15 септември 2021-ва, отворихме за пореден път вратите на нашето Българско училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон. Поехме към 35-тата ни юбилейна година, която ще празнуваме през 2022-ра.
Нямахме възможност да направим всеобщ училищен празник, защото живеем със здравните ограничения на времето. Но от този 15 септември в последващите дни, един след друг с всеки клас поотделно, тръгвахме щастливи с учениците към класните ни стаи.
Разбира се, че най-голямо внимание отделихме на 1 клас. Техният първи ден бе 20 септември. И в малкия двор на посолството ни се събрахме с 23 деца и техните родители, за да ги приветстваме с добре дошли в Голямото училище.
Първолаците се сбогуваха със своите учителки, г-жа Невяна Анастасова и г-жа Валентина Александрова от групата „Азбукарче” на най-малките ни, плиснахме менчето с вода за късмет и поехме в редичка към стъкмените чинове, където ни очакваха новите буквари.
Лондон тази есен бе топъл и благосклонен, затова с повечето класове можахме да се поздравим празнично дори и за малко в нашия двор. Щастливи сме, че въпреки всичко, което се случва в днешно време – пак сме заедно в клас. Цветята от децата ухаят за пореден път в живота ни. Прагматичните англичани не могат да си обяснят защо се прибираме със стотици букети у дома (не преувеличавам). Питат: „Защо не събирате парите за цветята за училището?”. Те никога няма да разберат, че в нечий живот любовта към знанието се измерват с цвете. Поне в България е така. Защото за българина учението е първо по значение след здравето.
Но ние си знаем – какво е просвета, какво е отдаденост и традиция, какво е 15 септември, какво е любов. И затова цветята за нас означават бъдеще и вяра.
А това е много.
На добър ни час! Добър ще е!
Отново и отново – завинаги!
.
Снежина Мечева,
директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон
–––––
Какъв по-хубав повод за такова начало от първия учебен ден, в който започва нова година от нашия училищен живот?
Достатъчно е да видя озарените лица на учениците си, донесли букети от лято в училищния двор, за да забравя, че всъщност става въпрос и за рутина, планиране, проверки на домашни работи и уроци. Сигурна съм, че всички български учители се чувстват така при срещата с порасналите за един сезон свои възпитаници. Защото, всъщност, става въпрос за пореден старт по спиралата на знанието, който ще бъде вълнуващо различен, защото отново започва отначало.
И тази година в Лондон се събрахме с гимназистите за поредния старт. Шумно е. Празнично. Завръщане у дома. Няма значение, че обстоятелствата около нас са толкова затрудняващи и непредсказуеми. Важното е, че всички искаме да сме тук, за да продължим. Уж сме си същите, но не съвсем.
Вглеждам се в лицата около мен, раздавам учебници, обяснявам какво ще учим през предстоящата учебна година. И тогава осъзнавам, че 15 септември, такъв, какъвто си го знаем от България, се е пренесъл и в Лондон. Но само тук – на родна територия в Посолството – имаме привилегията да го усетим като поредно начало. Защото сме българи. Просто така сме закодирани – да празнуваме учението и училището си. В английските училища просто се влиза в час и радостта от срещата с класа остава зад прага. Правилата „събуват обувките“ на шума и емоциите, между чиновете те стъпват „на пръсти“. Там има само продължение – планирано дата по дата и час по час чак до средата на юли. Слава Богу, че ние не се страхуваме да започваме отначало…
Надничам зад купчините цветя (при нас не са забранени), усмихвам се, бързам да запомня имената на новите осмокласници, учудвам се колко са пораснали „големите“ от горните класове. Някакво такова не-униформено тържество, с нови дрехи, с първи впечатления, летни спомени и любопитство към предстоящото. При нас никой не идва насила. Ето защо всяко наше начало е винаги любословно и любознателно.
Знаем, че има много за учене, че има все още пандемия, разстояния и нередовен лондонски транспорт. Но знаем и, че отпразнувахме започването на поредното си училищно помъдряване, скрито в учебниците и закодирано в кръвта ни, за да се стремим към своето си, да говорим езика си, да ни има. Защото мъдростта носи и радост. Убедени сме в това. И доброто трябва да започва отначало.
Здравка Владова-Момчева,
преподавател по български език и литература в гимназиалния курс
на БУ „Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон
–––––
Поредна е учебната година!
С весело гласче звънчето откри поредна учебна година в Българското училище към Посолството. Поредна година. Поредно звънче. Но вълнението, усмивките и нетърпението са винаги толкова искрени и човешки!
На 19-и септември дворът на училището ни се изпълни с развълнувани ученици, родители и гости, за да дадем старт на най-малките деца от предучилищните ни групи – азбукарчетата, както си ги наричаме ние, и да си пожелаем много успехи (и много забава) по пътя към знанието. Посрещнахме се с топли думи, топла погача, менче с вода, здравец, балони и много, много цветя. Море от цветя и любов ни заля и направи деня още по-вълнуващ и красив.
Макар че и лондонският дъжд поиска да дойде на нашето малко тържество, не успя да помрачи усмивките и настроението. Приехме го като добър знак – по вода ще ни върви! Ами… по вода да е! Да ни е честита новата учебна година!
Невяна Анастасова,
преподавател по български език в неделна група „Азбукарче”
.
