.
Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец” е изпратило на 18 януари т.г. до председателя на Народното събрание, председателите на три парламентарни комисии – по политиките за българите извън страната, по външна политика и по образование, с копие до министър-председателя, министъра на външните работи и председателя на ДАБЧ, Отворено писмо, трето поред, относно „ограничаването на правата на българите зад граница, предоставени с Постановление № 103 на МС от 31.05.1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина“.
Според Дружество „Родолюбец“, с направените тълкувания на ПМС 103 на практика се сблъскват две национални политики – тази в областта на образованието и тази в областта на придобиването на българско гражданство и пребиваване в Р България. И на сънародниците ни се налага да изберат едната възможност за сметка на другата или, казано по-друг начин – за да учат в България, трябва да се откажат от българското си гражданство. А трябва да се има предвид и, че за някои наши сънародници в Молдова, Украйна, Сърбия, СР Македония, Албания, Косово, българското гражданство, освен маркер за българска идентичност, е и гаранция за техните права, в случай на необходимост.
В Отвореното писмо се казва:
„Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ е независима гражданска организация, която от своето създаване на 15 януари 1990 г. до днес се стреми преди всичко да защитава правата и националните интереси за съхраняването на езика, културата и традициите на българските общности в Бесарабия, Таврия, Крим и други региони в Молдова и Украйна, както и да подкрепя техните стремежи към все по-тесни връзки с тяхната историческа родина България.
Образователната дейност сред българите в чужбина през тези над тридесет и две години се утвърди като най-резултатната политика на държавата ни в стремежа за съхраняването на българското етнокултурно пространство зад граница: възстановиха се исторически просветни средища като Болградската гимназия, създадоха се нови такива, като Българския лицей „Васил Левски“ в Кишинев, Музикалния колеж в гр. Твърдица, Украино-българския лицей в гр. Приморск, Тараклийския университет „Григорий Цамблак“. Няколко хиляди студенти получиха своето образование в български университети. Учители, студенти и ученици от Молдова и Украйна провеждат езикови курсове и практики в български образователни центрове, а български учители се изпращат в училищата с изучаване на български език в Бесарабия и Таврия. Приносът на дружеството ни в този процес е, че от лансирането на идеята за просветното подпомагане на сънародниците ни зад граница до приемането на ключовия в тази политика документ – ПМС 103/1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина е било генератор на идеи – как трябва да изглежда образователната ни политика, представяло ги е пред компетентните институции и е подпомагало и продължава да подпомага всячески тяхното осъществяване, но в същото време е реагирало и реагира на опитите изграденото с много усилия да бъде съсипвано. За подобни тъжни прецеденти сме уведомявали българските институции и сме информирали българската общественост, като винаги сме представяли и своите предложения за решаване на проблемите.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Бихме желали да алармираме, че през 2021 г. бяхме свидетели на прецедент по време на кандидатстудентската кампания за обучение в български висши училища, с който се сблъскваме за първи път:
1. Немалка група студенти, завършили бакалавърска степен у нас, не бяха класирани в следващата магистърска образователна степен, тъй като след пристигането си в България преди 4-5 години са уредили пребиваването си, като вместо продължително пребиваване, както другите чуждестранни студенти, са кандидатствали и получили постоянно пребиваване, като са се възползвали от законовите възможности, предоставени за чужденци от българска народност.
2. Други, вече приети в български висши училища студенти, бяха издирвани по почти полицейски начин и им се предлагаше да подпишат документи, че прекратяват обучението си, т.е. да си заминат в страните си, тъй като, освен чуждото гражданство, са придобили и българско гражданство, поради българския си произход, вероятно, заедно с родителите си, в детска или ученическа възраст. Проучването ни показа, че разширителното тълкуване на ПМС 103/1993 г. се прави в документ от по-нисък ранг – вътрешноведомствен документ на МОН, издаден на основание на чл. 5а, ал. 2, т. 2 на ПМС 103, наречен „Правила за приемане на студенти, докторанти и специализанти за обучение в български държавни висши училища, съгласно ПМС № 103/1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и ПМС № 228/1997 г. за приемане на граждани на РС Македония за студенти в държавните висши училища на Р България през учебната 2021 – 2022 г.“, в т. 4, на който е записано, че за обучение в български висши училища:
4. Нямат право да кандидатстват или да бъдат класирани лица:
4.1. притежаващи българско гражданство;
4.2. пребиваващи постоянно на територията на Република България;
Горният текст в тези ежегодно приемани Правила е включен за първи път през 2021 г. и се прави съвсем ново тълкуване на ПМС 103/1993 г. във вреда на сънародниците ни зад граница, макар че нищо в нормативната уредба същата година не е променяно.
Във връзка с горните проблеми и осъзнавайки нуждата от промени в нормативната база, на 16.11.2021 г. МОН пусна за обществено обсъждане проект за изменение на ПМС 103/1993 г., като в рамките на предвидения едномесечен срок, на 10.12.2021 г. нашата организация внесе предложение за промени в проекта на текст на ПМС, а именно изричното включване в обсега на ПМС 103 на чуждите граждани от българска народност, независимо от това дали, освен чуждо, имат или не и българско гражданство /имаме издаден входящ № 18-608/10.12.21 от МОН и потвърждение за входирането му от приемната на МС под № 2200/21 от 13.12.21 г./. Нашето предложение беше подкрепено от още 12 граждански организации от България, Молдова, Сърбия и Украйна. В писмо 0103-599/06.01.22 г. до приемната на МС от МОН твърдят, че срокът на проведеното обществено обсъждане е приключил на 16.12.2021 г. и предложението ни „ще бъде взето предвид при бъдещи дискусии“.
Така на 12.01.2022 г. в МС е прието изменение на ПМС 103, в което чуждестранните граждани от българска народност, които имат и българско гражданство, отново не са включени в обсега на образователната ни политика спрямо българите зад граница.
Уважаеми дами и господа, формиращи политиката на Родината ни,
Свидетели сме на действия, ограничаващи параметрите и обхвата на действие на образователната политика на България спрямо сънародниците ни зад граница.
Промяната на параметрите и обхвата на действие на една политика, обаче, е политически въпрос и отговорност на формиращите тази политика е на първо място на народните ни представители.
С направените тълкувания на ПМС 103 на практика се сблъскват две национални политики – тази в областта на образованието и тази в областта на придобиването на българско гражданство и пребиваване в Р България. На сънародниците ни се налага да изберат едната възможност за сметка на другата или казано по-просто – за да учат в България, трябва да се откажат от българското си гражданство. Това ли предлагаме на сънародниците ни в Молдова, Украйна, Сърбия, СР Македония, Албания и Косово, за някои от които българското гражданство, освен маркер на тяхната българска идентичност, е и гаранция за техните права, в случай на необходимост?!
От друга страна, от получената от МОН информация по ЗДОИ научихме, че в резултат на новото тълкуване на ПМС № 103/1993 г., според приетите от МОН през 2021 г. „Правила“ до участие в кандидат-студентските конкурси, за учебната 2021 – 2022 година не са допуснати общо 241 кандидат-студенти – почти една четвърт от всички кандидати, с което се допуска рекорден спад в броя на приетите студенти за последните 4 години и заемане на само около една трета от отпуснатите общо 2150 места по ПМС 103 и ПМС 228.
Ако тази негативна тенденция не бъде пресечена още през тази година, има обективна опасност тази дейност за няколко години да бъде сведена до минимум. На подобна ситуация вече сме били свидетели за отделни общности – през 1997 г. за Румъния и през 2006 г. за РС Македония. Следва да информираме също така, че 32 години след демократичните промени ситуацията в българските общности е променена. Благодарение на другата важна политика на държавата ни – тази за предоставяне на българско гражданство, към момента повечето от сънародниците ни в Молдова и Сърбия вече притежават българско гражданство (но заедно с децата си продължават да живеят там), немалка част от общностите ни в РС Македония, Украйна и Албания също имат българско гражданство.
Ако наложените през 2021 г. рестрикции се запазят, има опасност и без това малкият брой приети студенти през тази година (само 778) да намалее дори наполовина и да се сложи край на толкова адмирираната ни грижа за сънародниците ни зад граница.
От друга страна, не е приемливо да се дискриминират едни българи спрямо други, само за това, че са придобили и българско гражданство. Време е да се протегне ръка и към децата на новата българска емиграция, родени и/или израсли зад граница по стечение на обстоятелствата и по волята на родителите си. Дължим им го дори и само от морална гледна точка.
В нашето писмо, което прилагаме, необходимостта от предвиждането на нормативна възможност, чуждите граждани, придобили и българско гражданство, да 5 могат да се обучават в български висши училища, е подкрепена и от председателя на ДАБЧ г-н Тодор Ванчев.
Зад същото предложение стоят и граждански организации от България, Молдова, Сърбия и Украйна, чиито писма също прилагаме.
Всички ние ще отстояваме докрай и без компромиси, които да са във вреда на младите българчета от чужбина, запазването на постигнатото с дългогодишните усилия на поредица министри на образованието и на гражданските организации като нашите!
В текстовете от Закона за българите, живеещи извън България се говори за „ТРАЙНО или постоянно пребиваване на територията на друга държава“, като също по никакъв начин не са въведени дискриминиращи текстове за притежателите, освен на чуждо и на българско гражданство, каквито виждаме в приетите през 2021 г. „Правила“ на МОН. След като обаче текстове на Закона явно дават възможности за различни тълкувания, предлагаме да бъдат направени необходимите промени, така че чуждите граждани, притежаващи и българско гражданство, ясно и категорично да бъдат включени в обсега на българската политика, в т.ч. на тази в областта на образованието.
Във връзка с горното предлагаме в Закона за българите, живеещи извън България да бъдат направени следните изменения:
1. В чл.2. да бъде включена нова точка 4. със следния текст: „притежава чуждестранно и/или българско гражданство“.
2. Член 10. да придобие следния вид: „Чл. 10. (1) Българите, живеещи извън Република България, имат право да придобиват висше образование в държавните висши училища в Република България при условията, предвидени за българските граждани. (2) Българите, живеещи извън Република България, имат право да придобиват висше образование в държавните висши училища в Република България и определени от Министерския съвет при облекчени условия. (2) Министерският съвет утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 2 по висши училища и специалности, както и определя облекчен ред за тяхното приемане.“
Следва цялото съдържание на писмото, което Дружество „Родолюбец“ е качило и на своята ФБ страница.
Здравейте! Казвам се Надежда, съм от Украйна и за сега съм в Болгария Благоевград със времена закрила. Искам да кандидатствам по 103 пост.