Ние, царете на лицемерието, спорим за евтаназията. На гръцки евтаназия означава хубава смърт. След като сме направили всичко възможно да живеем в страна, в която има толкова грозна смърт, ние сега високопарно дискутираме – да има или да няма хубава смърт. Не вярвам на нито един от участниците.
Не вярвам на лекарите, които обикновено са против евтаназията, защото в практиката са виждали с очите си случаи, в които напълно отписани хора са се възстановявали. Разбира се, че има такива хора. Някои са се връщали към живот точно благодарение на лекари, други са били връщани от онази най-мъдра, най-знаеща и най-хармонична сила, която за по-лесно наричаме Бог. Само че колко са тези отвоювани от ръцете на смъртта хора, в сравнение с хората, които си отиват, защото нашето здравеопазване не е направено така, че да опазва здравето на човека, а да спазва здравните пътеки? Имаме ли право да се правим на защитници на живота до последния му дъх, след като не сме си направили здравна система, в която най-важното мерило да е здравето, човекът, животът?
Не вярвам на политиците, които са против евтаназията, защото животът бил висша ценност и не бивало да му се посяга. Това същите политици ли са, които получават пари от транспортните фирми, за да не поставят таван за възраст на автобусите, в които хората изгарят? Всеки автобус у нас над определена възраст вози по едно гробище хора, благодарение на политици, за които в телевизионни диспути животът е висша ценност. Всичко у нас посяга на живота. Пияни лекари в родилни отделения. Пияни шофьори, които помитат по няколко души. Дупки-капани по пътищата. Неживотосъобразни доходи. Смъртоносни пенсии. Опасни сгради. Стрес, стрес, стрес. Всеки пети за психиатрията, независимо дали го знае или не. Бурен публичен или тих битов алкохолизъм. Дебнещи улици.
На първо място сме по тютюнопушене в Европа. На първо място по деца в социални домове, голяма част от тях с вродени тежки заболявания. С най-висока смъртност в Европа – 15 на 1000, при средно 9,7 за континента. На първо място в Европа по брой заболели от кучешка тения. На първо място в Европейския съюз по сърдечно-съдови заболявания и внезапна сърдечна смърт. На първо място по брой сираци… При такива факти как спят, как въобще дишат тъй загрижените за живота като висша ценност български политици? Да се правиш на загрижен за неколцина страдалци, които биха предпочели смъртта пред нечовешките мъки, а в същото време да си сляп за обезценяването на живота на всички българи, не е просто лицемерие. То е цинизъм в такъв огромен мащаб, в какъвто са само мащабите, когато става дума за живот и смърт.
Не вярвам на духовници, които си въобразяват, че са посредници между човека и Бога. Нужда от такива посредници няма. Връзката между човек и Бог е толкова лична и свята, че там няма място нито за замръзнали в средновековието попове, нито за кресливи пастори-подражатели, нито за имитиращи мъдрост ходжи, равини, гурута… Никакви хора в черни или бели одежди нямат право да решават вместо човека дали да освободи душата си, когато тялото вече е тръгнало да си отива. Нямат право да го плашат с Бог, защото както и да се казва Бог, той не наказва. Той ни е дал свободна воля, ние решаваме дали и как да се накажем. Монополът за живота и смъртта не се държи от никоя институция, включително и църквите.
Вярвам на омбудсмана, че това е въпрос, по който трябва да се проведе референдум. Българският политически елит до този момент не допусна народът да се произнесе по нито един от въпросите, свързани с това как да живеем. Да видим дали ще се смили да ни разреши да се произнесем как да умираме.
Веселина Седларска, в. „Новинар“
